На 41 години съм и не съм имала проблеми със забременяването досега. Имам две деца, на 4 и половина и на почти три години, заченати естествено и безпроблемно, за съжаление по-голямото е с увреждане. Искаме поне още едно дете и тъй като не се получава по естествен път вече повече от година и половина, а на тази възраст нямам време, ми се иска да прибегнем до лекарска помощ, ако има смисъл.
Това е и въпросът ми: има ли смисъл да се прибягва до ин витро (и на естествен цикъл, или как) без диагностицирани други репродуктивни проблеми, само заради възрастта ми?
През февруари тази година имах следните стойности на хормоните на 3-ти ден от цикъла: АМХ - 1,56, инхибин Б - 63, ФСХ - 9,63, ЛХ - 4,03. ТСХ беше в норма (към 1,6), пролактин не съм мерила въпреки препоръката на гинеколога, когото посетих тогава, тъй като все още кърмя. Не съм прекратила кърменето само защото дъщеря ми не позволява - настоява, плаче, прави сцени; иначе ми е ясно, че пролактинът влияе на забременяването.
С две думи: има ли според Вас сериозен смисъл да опитваме ин витро, или шансът е същият като при естествени опити? Иска ми се да опитаме.
Здравейте Магдена,
според мен при положение, че сте забременели и родили само преди няколко години- шансът да имате проблем при забременяване е малък. Предлагам ви да спрете да кърмите (кърменето определено намалява шанса за забременяване) и да започнете да опитвате спонтанно. Ако до няколко месеца не се получи, може да се направят изследвания и ако се открие проблем едва тогава да се премине към асистирана репродукция.
С две думи: Според мен инвитро се прави за решаване на конкретен проблем (запушени маточни тръби, ниска оплодителна способност, неизяснен стерилитет с давност и т.н.), а не по принцип поради възрастта на пациентката.
С най-добри пожелания.
Доктор Георги Станулов