Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Проблеми с ученето, или какво знаем за дислексията! - 6

  • 48 242
  • 286
# 240
Мама Ру, не съм задълбавала по темата, но съм сигурна, че детето може да е на ресурсно подпомагане и да е с количествени оценки (нормални).
Да, може. Със сигурност. Количествените и качествените оценки зависят от покриването на ДОИ, а не от наличието на ресурсно подпомагане.
Виж целия пост
# 241
Добре, а къде може да се видят ДОИ? Защото примерно изходните нива в нашето училище не бяха като в съседно училище. Сравнявали сме с майки. Т.е. едно училище може да постави по- сложни тестове и 6- ците са различни, също и двойките
Виж целия пост
# 242
На сайта на МОН.
Виж целия пост
# 243
Мама Ру, моето дете е в 4-ти клас. Споменах по- горе, че е с дислексия, доказана от Асоциация Дислексия в Русе. Там интензивния курс беше идеален и достатъчен за нас. До тук добре. Тази година цяла учебна година ме атакуваха от у- щето да го пиша СОП. Бъди много внимателна с това записване за СОП. Трябва идеално да познаваш директор, класен и ресурсен, които са във вашето училище. Радвам се много за момичетата, които се хвалят с техните училища и преподаватели, които наистина работят за децата. При нас се получи отвращаваща ситуация.
Във 2- клас сина ми  отиде на училищния логопед. Много добър специалист, много са доволни от нея и едва са я привлекли в нашето, най- голямото училище в града ни. Много се зарадвах, че ще работи и с нас. Почти един срок ходи, резултата не мърдаше, но тя предупреди, че нещата ще се случват много бавно и не търсех резултат, а държахме на постоянство като начало. Не ни каза точно проблема от какво естество е. В един момент по много деликатен начин започнаха да се разминават в часовете и уговорките. Не казваше точно какъв е проблема. Намерих начин да я попитам на частно да ходим при нея, защото трябва да му се помогне на детето. Деликатността на отказа продължи, проточи се много, а времето си вървеше. При хиляди разговори с класната ни се стигаше до извод, че е дислексия, но трябва специален специалист, за да открие какво става. Една моя приятелка ми подсказа да опитам с тест за дислексия от интернет и така стигнахме до Русе. Семейството се успокоихме, но госпожата взе да се притеснява за матурите и да ме уговаря настоятелно да го пиша СОП. СОП е същата логопедка, която деликатно ми каза, че не е за нея. Позаинтересувах се по- дълбоко за СОП, оказа се, че колкото повече деца със СОП има, толкова повече приходи има за училището и директора. Специално в нашето училище много са малко истинските педагози, които разбират помощта от СОП. Повечето са подмазвачи, подлизурковци и само чакат детето да мине СОП и се освобождават от задължения да го научат на нещо. Получава се, че класния спира с изискванията към детето, оставя го в ръцете на ресурсния, а ресурсния за 2 часа седмично какво ще го научи!? Взема го дори от редовните часове по разтоварващите предмети, което е абсолютно против за дете с дислексия. То има най- голяма нужда от тези часове. Детето ще затъне още повече. Така че аз лично за себе си реших, че не мога да разчитам на истински професионалисти, педагози в нашето училище. Всичко е за пари и за престиж. Най- голямата гавра с детето дойде с матурите. Започнаха да ми звънят ако е възможно да му взема болнични и да не ходи на матурите. Той си се подготвяше нормално с другите деца, притесняваше си се както другите деца, но не го беше страх да се яви. Не бях му споменавала, че има възможност да не отиде. Той си е нормален ученик и изобщо не ни интересува оценката. Давахме му нашата подкрепа и му казвахме само да не се притеснява, че няма значение какво ще успее да направи. Колкото- толкова. От Училищното ръководство разбраха, че ние няма да му повлияем да не се явява и натиснаха класната. Трябваше му само едно изречение от нейна страна и той се отказа от БЕЛ и математика. Обясних му всичко- плюсовете и минусите, казах му, че за него явяването му е само един огромен плюс, а минусите са изцяло и само за училището. Детето разбра, разплака се и каза, че го объркваме. Аз казвам едно, а госпожите друго и той какво да прави. Е в този момент откачих. Казах му да се успокоим и после да си вземе сам решение, да не се поддава на ничия манипулация и каквото реши това ще направи, а ние го подкрепяме. По- късно решението, което сам взе бе- по БЕЛ и математика да не се явява, защото наистина му е много трудно, но по човеците никой да не е посмял да го закачи. Отидох, взех му болнични, обясних му, че това е лъжа, което го правим, но сме принудени. Беше много притеснен, смачкан, особено след първата матура когато неговите съученици дойдоха да го видят как е, какво му е и му разказваха за матурата.
И така той се упражнява докато беше в "болнични" за другите матури, нахъсваше се яко и като настъпи денят, предната вечер пак ми звънят и ми казват, че синът ми може да се яви на матурите при ресурсната, сам и после да не му пишем оценката. Е не зная дали се досещате една разярена тигрица как постъпва в такава ситуация. Казах им, че минаха всякакви граници вече. У тях няма никакъв професионализъм, никаква човечност, никаква справедливост. Този "жест", който аз им го подсказах дори при предишни разговори, трябваше и можеше да го направят за БЕЛ и математика, сега изобщо няма да ми мигне окото за последиците ако някой извади детето от редовните матури. Нито е СОП, нито е болен, нямат никакво право да го унижават по този начин. За четири години той е нямал никаква нормална ваканция, за малкото напредък му ръкопляскахме и го насърчавахме, казвахме му Браво! Виждаш ли, че можеш!, а сега изведнъж - ти по- добре не се явявай, че ще оплескаш успеха на училището. Безсрамници. И това се е решавало на съвет, цялото училище знае какво ще се предприема. Отсякох, че ако някой го пипне да го вади от матурите ще се обърна към МОН и, за да съм още по- гадна ако се наложи ще изискам да се яви на математика и БЕЛ, понеже е бил болен по време на провеждането на тези матури. Последва тишина. На другия ден класната лично накара синът ми да се обади и да ми каже как е минала матурата, за да съм спокойна. Можело значи! Това повлия на детето положително и той пак придоби кураж, сподели колко е бил притеснен, развълнуван и ръцете изпотени. Между другото и на двете матури изкара 6- ци, плакал е при обявяването на точките и целият клас с него са плакали и са го поздравявали. За мен и мъжа ми най- важното беше как се чувства самото дете, неговата психика. Казали сме му, че тези 6- ци не са от такова значение. Важна е 6- цата в живота.
Така, че момичета, дали е СОП или не, важен е ЧОВЕКА, който ще работи с детето. При мен не е удачно да е СОП първо защото не могат да му помогнат, нямат знанията и уменията, повече ще го объркат и второ всички вдигат ръце, а какво ще научи никой не го е грижа. Ходят на работа, слагат отметка, че правят нещо, вземат заплати и до там за работата с детето.  За тях е важното, че като има повече СОП деца, влизат пари, успехът на училището не взема под внимание техните оценки и сме първенците на града (ти да видиш). Никой не може да и няма право да пише дете СОП без съгласието на родителите. Също по желание на родителите винаги може да излезе от СОП, но зависи с кого си имате работа може да има големи въртели. Ще ме попитате защо не го преместя? Най- важната причина е децата от нашия клас. Класната изгради невероятен екип от децата. След завършването на курса в Русе, тя изчете книгата, искаше да знае всичко, което се прави всеки ден от курса и как се работи с детето. Това беше след завършването на 3- ти клас. Лятото тя продължи да работи по нашите правила с него и му каза, че е добре децата от класа да знаят за дислексията му. Тя ще му помогне да им обяснят точно какво представлява. Те ще му помагат и ще бъде по- лесно за всички. Имаше време да обмисли решението си до началото на учебната година. В началото имаше колебания, беше го страх, срам, неудобно, но настъпи момент, в който сам реши и поиска подкрепа от госпожата да кажат на децата. В това беше нейната сила. Така им обясни, че никой не му се подиграва, че не знае таблицата, че чете бавно. Никой не го приема за различен, а е равен с тях. С английски също има проблем, г- жата не му повярва че има дислексия и се държеше вулгарно с него, но класа в един глас го защитили, та тогава решила да се допита до класната. Те се чувстват едно цяло и се подкрепят много. Защитават се колективно от несправедливи постъпки на учители. На завършването всички плакаха момичета и момчета за раздялата с класната. Това според мен е много важно- средата сред която си. С учителите и бюрокрацията го оставям сам да се бори, защото в живота го чака точно това- борба. Разбира се до определен момент както се намесих и за матурите. Иначе до този момент нямах никакви спречквания с никой. От време на време казвам НЕ на СОП и толкова Simple Smile Това е моят опит до момента. Надявам се да съм полезна.

И да си припомним една хубава българска поговорка- Гарван гарвану око не вади.
Виж целия пост
# 244
Благодаря, момичета, за споделеното и съветите.
Моето дете завърши първи клас в едно от елитните училища в града ни. Избрах този клас и това училище, защото е единствен с първи чужд руски, а не английски. Още в края на първия месец класната започна да говори, че детето фатално изостава, че не е за това училище. Оказа се, че за нея всички деца, които са тръгнали в първи клас без да четат са изоставащи. През октомври в София поставиха диагноза Смесено специфично разстройство на развитието с мнение, че детето може да се обучава в масово училище и на количествени оценки. Опитах се да се разбера с класната, молих за разбиране и подкрепа - например за се наблегне първо на един вид задачи, например само събиране, после изваждане и т.н, по писане да не пише слято, но общо взето винаги получавах отказ - какво ще кажат другите деца, ами инспекторката, че не било честно спрямо другите и т.н. Месец по-късно в Асоциация Дислексия в Русе излязоха със становище, че Лъчи има явни признаци на дислексия, дисграфия, дискалкулия и диспраксия. Започнахме за ходим всяка седмица там , с тяхна помощ детето се научи да чете, вече доста подобри писането (поне повечето думи са разпознаваеми), остава математиката. Въпреки това до последно класната твърдеше, че не покрива ДОИ.
Голям проблем е, че на тестовете Лъчи трудно се ориентира в условието, нужна й е помощ да се трансформира по разбираем начин, за да изпълни задачата и да покаже знанията си, но не я получава. В резултат попълва просто нещо произволно и оценката е Незадоволителен. Педагогическата съветничка ме убеди през Януари да подам за ресурсно, за да получи подкрепа и разбиране, но от ресурсният център оправиха документите чак края на март и решиха да я включат на ресурсно във втори клас. Та затова ми е чуденката - дали да пробваме, макар че много не им вярвам или да откажа и да се обърна към специален педагог на частно, който да обучи детето да прави тестове и евентуално да помага за математиката. То е ясно, че ще продължи да ходи и в Асоциация Дислексия, защото там реално й помагат. А и това, което чух от позната ресурсна потвърждава думите на майките - с децата на ресурсно работят по облекчена програма, която не покрива учебната програма и съответно децата не могат да покрият ДОИ. С една дума - тези деца са отписани предварително. А педагогическата ни съветничка се опитва да ме убеди обратното, но или не е съвсем наясно или шикалкави, за да се съглася. Май наистина ще се поразходят до ресурсният център и инспектората, че двете институции нещо не са в синхрон.
Виж целия пост
# 245
Мама Ру, не си хаби енергията и нервите да сработваш институциите. Децата с дислексия се объркват от различните методи на преподаване. Щом си доволна от Асоциация Дислексия, ходете си само там. Те ще помогнат с всичко и са най- наясно за поведението и натрупване на знания. Тези деца са иновативни и за много неща намират сами начина да се справят. Това е за цял живот. Едно нещо ще го направи, но не както ти кажеш или някой друг. Намира свой си начин. Ако намериш частен педагог той трябва да приеме начина на работа, по който работят в Асоциация, а обикновено частните се бият в гърдите и казват- "Ще видите, че моят метод ще постигне резултати!" Минава време, детето се старае, тормози се, ще му се да се справи, но не се получава. И в крайна сметка- загубили сте доста време, объркали сте детето и резултат 0. За парите не говорим, защото се стараем по всякакъв начин да помогнем на детето. В училище не търси високи оценки, До 4- ти клас няма да остане. Намери начин за съдействие от училище, няма начин да няма начин. Не разпъвай детето на много места и различни методи! Това е мое мнение!
Успех и късмет ви желая!
Виж целия пост
# 246
tania.z аз не разбрах как като не е бил на ресурсно са ви предлагали матурите да са при ресурсен учител?Та възможно ли е това? Каквото си искат правят в някои училища
Виж целия пост
# 247
tania.z аз не разбрах как като не е бил на ресурсно са ви предлагали матурите да са при ресурсен учител?Та възможно ли е това? Каквото си искат правят в някои училища


Да, така е, не е възможно да се яви при ресурсен при положение, че не е такъв.
Аз им дадох идеята, но за БЕЛ и математика. Дадох си съгласието в името на психиката на детето. Или не са ме разбрали, или така и така съм се съгласила и хайде. Реших, че е по- добре по този начин да се яви отколкото да е в "болнични". Стигнала съм до извода, че ако ние родителите не мислим най- рентабилните схеми за децата си, училището гледа своята изгода, която пък не е в помощ на децата.
Виж целия пост
# 248
Здравейте! Едва сега моето момче го диагностицираха, а сме ходили през годините на поне 4 различни логопеда. Едва завършихме 6-ти клас. И не намирам ресурсен учител, който да се съгласи да работи с него, тъй като имало конфликт на интереси, защото работили към държавата. Та, моля Ви споделете Вашия опит за асоциацията в Русе, чувам чудесни отзиви. Колко струва, можем ли да отидем с детето и да ме научат какво да правя с него като родител, за да му помогна. Благодаря Ви предварително!
Виж целия пост
# 249
 parusheva, Асоциация Дислексия България в Русе имат сайт, обади се по телефона и при разговор с тях ще получиш най- точно информация. При всеки е различно, така че да не се подвеждаме тук.
http://www.dyslexia-bg.org/
Успех и късмет!
Виж целия пост
# 250
Здравейте! Едва сега моето момче го диагностицираха, а сме ходили през годините на поне 4 различни логопеда. Едва завършихме 6-ти клас. И не намирам ресурсен учител, който да се съгласи да работи с него, тъй като имало конфликт на интереси, защото работили към държавата. Та, моля Ви споделете Вашия опит за асоциацията в Русе, чувам чудесни отзиви. Колко струва, можем ли да отидем с детето и да ме научат какво да правя с него като родител, за да му помогна. Благодаря Ви предварително!
Здравей. Ето телефоните:
Елена Михова - психолог: 0887199437
Даниела Бонева - лицензиран консултант-обучител по дислексия, метод Дейвис: 0885319506 и 0899489295
Цената е 30 лв за 90 минути.
Виж целия пост
# 251
Скрит текст:
... Повечето са подмазвачи, подлизурковци и само чакат детето да мине СОП и се освобождават от задължения да го научат на нещо. Получава се, че класния спира с изискванията към детето, оставя го в ръцете на ресурсния, а ресурсния за 2 часа седмично какво ще го научи!? Взема го дори от редовните часове по разтоварващите предмети, което е абсолютно против за дете с дислексия. То има най- голяма нужда от тези часове. Детето ще затъне още повече. Така че аз лично за себе си реших, че не мога да разчитам на истински професионалисти, педагози в нашето училище. Всичко е за пари и за престиж. Най- голямата гавра с детето дойде с матурите. Започнаха да ми звънят ако е възможно да му взема болнични и да не ходи на матурите. Той си се подготвяше нормално с другите деца, притесняваше си се както другите деца, но не го беше страх да се яви. Не бях му споменавала, че има възможност да не отиде. Той си е нормален ученик и изобщо не ни интересува оценката. Давахме му нашата подкрепа и му казвахме само да не се притеснява, че няма значение какво ще успее да направи. Колкото- толкова. От Училищното ръководство разбраха, че ние няма да му повлияем да не се явява и натиснаха класната. Трябваше му само едно изречение от нейна страна и той се отказа от БЕЛ и математика. Обясних му всичко- плюсовете и минусите, казах му, че за него явяването му е само един огромен плюс, а минусите са изцяло и само за училището. Детето разбра, разплака се и каза, че го объркваме. Аз казвам едно, а госпожите друго и той какво да прави. Е в този момент откачих. Казах му да се успокоим и после да си вземе сам решение, да не се поддава на ничия манипулация и каквото реши това ще направи, а ние го подкрепяме. По- късно решението, което сам взе бе- по БЕЛ и математика да не се явява, защото наистина му е много трудно, но по човеците никой да не е посмял да го закачи. Отидох, взех му болнични, обясних му, че това е лъжа, което го правим, но сме принудени. Беше много притеснен, смачкан, особено след първата матура когато неговите съученици дойдоха да го видят как е, какво му е и му разказваха за матурата.
И така той се упражнява докато беше в "болнични" за другите матури, нахъсваше се яко и като настъпи денят, предната вечер пак ми звънят и ми казват, че синът ми може да се яви на матурите при ресурсната, сам и после да не му пишем оценката. Е не зная дали се досещате една разярена тигрица как постъпва в такава ситуация. Казах им, че минаха всякакви граници вече. У тях няма никакъв професионализъм, никаква човечност, никаква справедливост. Този "жест", който аз им го подсказах дори при предишни разговори, трябваше и можеше да го направят за БЕЛ и математика, сега изобщо няма да ми мигне окото за последиците ако някой извади детето от редовните матури. Нито е СОП, нито е болен, нямат никакво право да го унижават по този начин. За четири години той е нямал никаква нормална ваканция, за малкото напредък му ръкопляскахме и го насърчавахме, казвахме му Браво! Виждаш ли, че можеш!, а сега изведнъж - ти по- добре не се явявай, че ще оплескаш успеха на училището. Безсрамници. И това се е решавало на съвет, цялото училище знае какво ще се предприема. Отсякох, че ако някой го пипне да го вади от матурите ще се обърна към МОН и, за да съм още по- гадна ако се наложи ще изискам да се яви на математика и БЕЛ, понеже е бил болен по време на провеждането на тези матури. Последва тишина. На другия ден класната лично накара синът ми да се обади и да ми каже как е минала матурата, за да съм спокойна. Можело значи! Това повлия на детето положително и той пак придоби кураж, сподели колко е бил притеснен, развълнуван и ръцете изпотени. Между другото и на двете матури изкара 6- ци, плакал е при обявяването на точките и целият клас с него са плакали и са го поздравявали. За мен и мъжа ми най- важното беше как се чувства самото дете, неговата психика. Казали сме му, че тези 6- ци не са от такова значение. Важна е 6- цата в живота.
Така, че момичета, дали е СОП или не, важен е ЧОВЕКА, който ще работи с детето. При мен не е удачно да е СОП първо защото не могат да му помогнат, нямат знанията и уменията, повече ще го объркат и второ всички вдигат ръце, а какво ще научи никой не го е грижа. Ходят на работа, слагат отметка, че правят нещо, вземат заплати и до там за работата с детето.  За тях е важното, че като има повече СОП деца, влизат пари, успехът на училището не взема под внимание техните оценки и сме първенците на града (ти да видиш). Никой не може да и няма право да пише дете СОП без съгласието на родителите. Също по желание на родителите винаги може да излезе от СОП, но зависи с кого си имате работа може да има големи въртели. Ще ме попитате защо не го преместя? Най- важната причина е децата от нашия клас. Класната изгради невероятен екип от децата. След завършването на курса в Русе, тя изчете книгата, искаше да знае всичко, което се прави всеки ден от курса и как се работи с детето. Това беше след завършването на 3- ти клас. Лятото тя продължи да работи по нашите правила с него и му каза, че е добре децата от класа да знаят за дислексията му. Тя ще му помогне да им обяснят точно какво представлява. Те ще му помагат и ще бъде по- лесно за всички. Имаше време да обмисли решението си до началото на учебната година. В началото имаше колебания, беше го страх, срам, неудобно, но настъпи момент, в който сам реши и поиска подкрепа от госпожата да кажат на децата. В това беше нейната сила. Така им обясни, че никой не му се подиграва, че не знае таблицата, че чете бавно. Никой не го приема за различен, а е равен с тях. С английски също има проблем, г- жата не му повярва че има дислексия и се държеше вулгарно с него, но класа в един глас го защитили, та тогава решила да се допита до класната. Те се чувстват едно цяло и се подкрепят много. Защитават се колективно от несправедливи постъпки на учители. На завършването всички плакаха момичета и момчета за раздялата с класната. Това според мен е много важно- средата сред която си. С учителите и бюрокрацията го оставям сам да се бори, защото в живота го чака точно това- борба. Разбира се до определен момент както се намесих и за матурите. Иначе до този момент нямах никакви спречквания с никой. От време на време казвам НЕ на СОП и толкова Simple Smile Това е моят опит до момента. Надявам се да съм полезна.

И да си припомним една хубава българска поговорка- Гарван гарвану око не вади.

Таня, ужасно съжалявам за детето. Отвратително е това отношение само и само да докопат някакъв си училищен успех от матури. Толкова е тъпо, че думи нямам! Моето на тези две матури направо се разболя. Въпреки че си беше добре и също се беше готвило. От притеснение се разболя - заболя го корем, повръщаше и си отиде вкъщи. Преекспонирането на тяхното значение /което е налице единствено и само за учителите и училището, не и за самите деца/ е нещо, което се прави редовно и почти навсякъде, за съжаление, но децата в четвърти клас са малки и още не могат да дадат нужния отпор, както е редно.
Отиде на матурите по човеците.
В нашите училища /за тях пиша, с чужди личен опит нямам/ масово повечето т. нар. учители нямат уменията и човечността да работят както с нашите деца, така и с тези, които нямат подобни проблеми, но нямат и вкъщи кой да им помогне с материала. Гонят си някакви там надути фалшиви успехи и чакат родителите сами да се справят и да им свършат работата, за която получават заплата.
За пет години с малкия мога съвсем честно да заявя, че каквото е постигнал, го дължи основно на работата ни у нас и на всекидневния труд, който полага. Не се е съдрал от учене, то и аз не бих позволила да се поболява за едната глупост, но си работи редовно. Училището я има, я не 10% намеса там, особено от пети клас. Много са и десет! В класа дисциплината от добра стана незадоволителна и на практика той нищо не чува в час, учи си почти изцяло вкъщи. Ако го бях оставила на училището, нямаше да може и да чете сега, нито щеше да покрие норматив по математика за четвърти клас. По зубрашките предмети не разсъждавам и не ме вълнуват те - у нас същите продължават да се преподават по учебник и децата да се изпитват за наизустеното от там - кой най-добре и близко до източника възпроизвежда написаното. Гледам да разбере каквото може по тези предмети основно за обща култура и успех не гоним по нищо подобно. Пак като завърши пети клас с една петица само и останалото са отлични оценки - берекет версин. Ако беше на училището - до четири нямаше да го добута. Гаранция!
Нито ме интересува мнението на училищарите за това, дали да се пише и кой да се пише със СОП, нито нищо. Нямат думата, след като помощ нямаме оказвана от там.
Ние не сме скрили проблема. Заявихме го още след като се установи, но не съм и помисляла да позволя детето да се етикетира като такова със СОП, т.к. за нас това би допринесло само вреди. В крайна сметка както има деца с очила, скоби по зъбите и хронични заболявания, така има и деца с дислексични проблеми. Каквото - такова. За мен най-важното е детето да свикне да живее с тази си особеност, да не се чувства непълноценно и да не позволява училището ни, като основен вредител, да му стъпи на врата. Ако се научи на това сега, занапред ще му е лесно да се справя с житейските предизвикателства. А там оценки не се пишат за наизустен материал, нито на готови тестове  с готови отговори.

Съгласна съм и с мнението на Таня за това, че многото помощници водят до допълнително объркване. Затова с моето дете се занимавам само аз. А и то така предпочита. По-спокойно му е. Напипали сме някакъв метод и ритъм и не искаме да го разваляме. От Асоциацията само ни дадоха насоки как да продължим, някои хрумки, за които не съм се сещала.
Когато съм опитвала да го оставя на заниманията с друг човек нямаме добри резултати. Затова нещата остават така и занапред. Каквото направим - такова. Все ще завършим. Засега не сме никак зле дори на общия фон. Само като се сетя как съм ревала в първи и втори клас, докато съм го учила да чете и да пише, да смята и да разбира условия на задачи. Имах чувството и дори убеждението, че не мърдаме от дадената позиция. Това беше най-страшното - това усещане. Дойде ми инсайта обаче да си река "Майната му! Докъдето стигнем! Няма да му позволя да ни съсипе!", да го проумея и да го приема наистина. Спрях да рева и да се притеснявам и просто  почнахме само да работим - упорито и редовно. Да търсим резултати в наученото и в разбраното, а не в училищната оценка.
Е, научи се да чете. Книжки си чете. По-трудно му е с учебниците, но помагам, когато видя, че нещо не е разбрал. Писането си остава най-голямото му затруднение, но и там пробихме. За него най-големият успех бе, че на олимпиадата по БЕЛ на областния кръг е на трето място, съответно - на първо за неговото училище. Той знае добре какво е дислексия, какво - дисграфия и че точно това състезание е най-голямата проверка за него. В тестовете има понякога още затруднения да разбере условието, смисъла на питането, но работим. И ще работим. Ще успеем някак, само да сме здрави. И да не позволим на българското училище да ни съсипе нервите.

 
Виж целия пост
# 252
Здравейте! Дъщеря ми ще е втори клас през учебната 2018/2019, през изминалата година постоянно учителите ми се оплакваха, че не внимава в час, не слуша, че спи по време на часовете, че има потенциал но не го показва, когато я питали устно всичко знаела, че елементарни задачи смята на пръсти примерно 9-4 или 6+4. Отначало си помислих, че се глези, защото не ѝ обръщат внимание както в детската градина.  След като се порових и почетох малко из интернет останах с впечатлението, че може би има дислексия. Съпругът ми почна ти си внушаваш, няма такова нещо, просто я мързи не ѝ се учи, все още е малка не го осъзнава и т.н. Предната седмица я заведох на психолог и ми потвърди, че също открива симптоми за дислексия и ме насочи за консултация с логопед. От Добрич съм и когото и да попитах от познатите да ми препоръча логопед специалист в Добрич, всичките ми казват, че нямало такъв в града. В интернет открих, че имало център в гр. Варна  чета добри отзиви за центъра.  Моля Ви споделете Вашия опит, колко струва, колко продължава и т.н. Благодаря Ви предварително!
Виж целия пост
# 253
Асоциация дислексия мисля, че имаше във Варна. Но може и до Русе да отскочите - Асоциация дислексия. Ако ви интересува за Русе ще се поровя да дам пак линк за контакти.
Виж целия пост
# 254
 В интернет открих информация за центровете в гр. Варна  и гр. Русе. Моля Ви споделете в случа че сте запознати, колко се плаща, колко продължава (ден, два или повече) и т.н. Благодаря Ви предварително!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия