Мъници от всички страни, добре сте дошли!- 4

Много сте гостоприемни! Благодаря ви
Нещо нашите баби в България се скатаха и не ни пратиха мартеници, а бяха обещали. За сметка на това намерих в един крафтърски магазин малки намотки прежда, та взех червена и бяла и днес ще творим с децата. Имаме си и мъниста и фигурки за гривни. Чудим се само дали да подарим на приятелчетата, дали ще схванат идеята и въобще как ще се приеме нещо от чужда култура.
Пости не съм усетила да имат, въпреки, че менюто в училище е съобразено дори с индийската религия. Толкова е разнообразно, че и на най-капризните като моите деца, може да се угоди.
При на се очаква студ в следващите дни. Тук на -2 обявяват жълт код и всички откачат буквално. Много са ми забавни да ги наблюдавам в мини истерията, която сами си създават. Че и сняг се очаква.
За запека са ни препоръчвали по-мазни храни, както и терапия с пробиотик.
Искам и ние вече да букваме почивката в България. Но сме твърде от скоро тук и все още не смеем да харчим на широко, гледаме да спестим първо малко. А летенето до България за 4ма човека си е сериозна инвестиция, а като прибавим и престой и море и става солено

при вас католическата църква е силна, затова лансира пости.
при нас в протестантската равнина няма такива напъни 
то не е смешно де...


добре дошла.
за мен има и по-добри дестинации на море от Бг. 
особено откъм обслужване.

Зест, добре дошла! Дано ти е уютно в темичката ни! Добре звучиш като човек, скоро преместил се в др. страна!
При нас/Норвегия, западното крайбрежие/ тази зима е необичайно люта и бъка от вируси. Децата пак лепнаха някакъв в ДГ с Т и сополи. Те се оправиха, но аз се разболях, вдигнах Т и съм като премазана от влак. И днес си седях вкъщи, като си оставих и Бобо за компания, че му трябваше и на него още малко да се закрепи. Направо ми писна от тази зима, хаха, веднъж да го кажа и аз.
Кала, дано по-скоро ви мине този период! Един път като се е била научила Анджи, после пак ще свикне с гърнето/ВЦ.
Къти, дано си починеш хубаво!
Бибит, много мило звучи с отказването от сладко! И при нас са протестанти, но пък на детския църковния хор, на който ходят, песните са с достатъчно "църковно" съдържание. От типа на "Исус обича всички деца" и т.н. Смятам, че като за протестанти, пак църквата е доста силна в градчето ни. Има събития, концерти в църквата...и т.н. Имат си посещенията там, свещеникът е много мил и предразполага децата, може би и това има значение. Но иначе не съм чувала някой да пости, е, то и в църквата не ходят всички...

протестантите не постят.
те са реформирани и нямат пости, не се прекръстват, нямат свещи и изображения (поне в новите църкви, в старите има някакви рисунки).

при нас протестантската църква организира също много неща.

оздравявай бързо.
и при нас е студ, но сух студ. даже сутрин не е замръзнало стъклото на колата, макар да е -5С...

Мерси! При нас има свещи в църквата. А една норв-ка ми разправяше, че някои постели...Ама рядко.

Да, тук ни смрази за 1 седмица, хем сме в района на Германия с по-мекия климат-като знам какъв е студ на други места ние сме добре с нашите -8 тази сутрин. И при нас въздухът тези дни беше толкова сух, че повечето дни нямаше лед по колите. Днес обаче имаше.

Мелина, бързо оздравяване! Има агресивен грип при нас, много болни, дано ни се размине.

Ася, вярно, че има един куп други по-качествени дестинации извън Бг, но например ние комбинираме ходенето до БГ хем да се видим с роднините, хем отскачаме до морето- често и там се засичаме с близки, с техните деца. Знам, че доста български семейства, живеещи в чужбина, плануват като нас- с един куршум два заека.

Зест, как свикват децата ти с английския?

Малък Бибитко вчера ме разчувства. Двамата вчера си броиха събраните български парички, които са останали необменени в евро. Броиха, смятаха, баба им обмени част от паричките. Казах на малкия, че сега ще може да си купи нещо със сумата, той се замисли и рече: " Аз няма да купя нещо за мен, а за теб! ...Едни златни обувки!" Много миличко ми стана, благородна душица! После той добави: "Аз нямам червено сърце, а златно!" .

Честита Баба Марта, мами и дечица!Да сте здрави и щастливи, румени, засмени

Баба Марта се разфуча из цяла Европа със снежната метла ....при нас падна сняг и е много студено. За деветте години по тези краища не помня такъв студ. Някои у-ща са затворени. Нашето работи и всяка сутрин в 07:30 ч. ни пращат текст, за да ни информират ще има ли у-ще или не.

Мартенички получихме от нашите днес и утре ще сложа една на китката на Ди под униформата, че не дават да се носят подобни предмети на у-ще.

Зест, добре си дошла в темата, звучиш много позитивно за човек, който наскоро се е преместил в друга страна, надявам се да продължава така.

Бибит, много сладко ти го е казало детето, такива едни дребни наглед моменти дават толкова смисъл на родителстването.

Мелина, пожелавам ти бързо възстановяване. И аз чакам най-сетне да дойде пролетта, много дълга и потискаща ми се видя тази зима...

Къти, приятно гостуване при свекърите, все си е разнообразие. Така ми се иска да "дръпна" и аз нанякъде, но това ще се случи чак след месец по време на Великденската ваканция.

Ася, Тим е напред със "зъбния" материал, Ди няма даже още клатещ се зъб.

Тити, изглежда добре сте изкарали ваканциятав Родината, съдейки от снимките във ФБ. Догодина или по- догодина ни се ще да заведем децата на ски да се понаучат. Аз като дете ходех на ски у-ще, но така и не го заобичах този спорт, а сега на стари години ми се появи желание да карам ски. Ще трябва и аз с децата да се уча отново обаче.

Калалили, все още ли е проблем с изхождането на Анджи? Ние имахме подобен с Ди, когато беше на 3 години, след фиаското с първото му пускане на детска градина нещо се стресира детето и не искаше да ходи по голяма нужда, просто се стискаше. Няколко месеца продължи това, но много нерви ни костваше. И до ден днешен е предразположен към запичане, и той не пие много вода и е доста злояд. Дано по-бързо се размине при Анджи. Вярвам че хубаво ще изкарате в Родината лятото. И ние имаме билети от 24.07 до 28.08, летните ваканции тук са къси. Не планираме Черноморието това лято, ще седим основно на планина, живот и здраве. Ако по някакво чудо решим да мръднем към Г. Делчев ще ти драсна.

Честита Баба Марта със закъснение! Да сте здрави и засмени!
При нас баба Марта като на всеки празник почнахме с драми. Алексей и Анджи не искаха мартеници. Тръгнах да ги прибирам,размислиха. Анджи се тръшка 10 мин,че не иска да е на ръката,тръгнах да я слагам на якето ,пак тръшкане,че вече искала на ръката,ама не тая ,а друга. На Андрей му паднало едно от топчетата на гривната ,мрънкане да му я оправя,Лекси искал вече и мартеница на раницата и това е винаги когато ни гони час за училището. В бързината забравихме мартеницата на бабата ни,забравихме и да и честитим като и оставях Анджи. Прави физиономии. Отивам да оставя Андрей на училище и учителките ме питат какви са тези конци. ( в класа му има още едно българче и майка му дала по една мартеница на двете учителки,ама понеже не говори английски добре,нищо ме им казала, те често ме ползват да и превеждам)Закачиха си ги госпожите ,аз се посмях и се сетих за друга наша съгражданка дето дала баница с късмети за Коледа на учителката ,но не казала за късметите ,та жената щяла да се удави и те така с нашите традиции.
Алексей ме пита как се казват пижо и Пенда на английски,не се примири с отговора ми ,че нямат певод и реши,че са "хензел и гретел"
На Анджи и изписаха разхлабително за да не стиска и вече е по/добре и аз по/спокойна.Знам,че няма да е голяма драма пак да махна памперса,защото тя и сега си казва за пиш и ако и ме кара да и го махам,защото се ужасява акото да я докосва.Тя не помни как е акала в памперс,защото от 11месечна си върши тая работа на гърне. Ще я почакам да се отпусне сама и пак да седне на гърнето.Извинете за цветното обяснени!Единствения проблем с памперса е,че веднага пак започна да се подсича от него,а това беше и причината да искам да го махна толкова рано.
Дано се стоплите скоро из Европа! При нас пък пролет дойде.Хайде не е като в БГ ,но за тук 5/10 градуса си е топло,макар че с ледения вятър съвсем не е толкова приятно,но на фона на нашата зима ,много се радваме.По цял ден сме на вън.Ходим пеша,обяснявам на децата ,че аз съм ходила пеш на училище и ми задаваха смешни въпроси,извадихме скутерите и колелетата ,скачат на трамплина ,чакаха го цяла зима това време.
Анджи след 2 седмици става на 2г. и и мисля подаръче защото няма да правя голямо парти.Само две мои приятелки ще ни дойдат на гости на деня,а после заминаваме за няколко дни на един воден парк ,че мм е рожденник и имаме годишнина от бракуването.
Аз на последък съм потънала в едни размисли и много се депресирам от събитията в тукашни училища.Пращат ни съвети как да си учим децата да реагират в подобни ситуации.Главата ми пуши,не знам как да я подхвана тая тема и колко ще им разберат главите(на Лекси,че е в пъблик скул).Ей това не ми харесва на Америката и само това може да ме изгони от тук.Всеки може да притежава оръжие,няма изисквания на сейфове в домовете,не могат да пият алкохол до 21г ,а могат да имат достъп до оръжие!!! Въпреки,че е много строго влизането в училище и полицията често ги навестява,винаги друго дете може да скрие откраднато от родителите оръжие в раницата си.Чувствам се безсилна и ми е много мъчно,че не променят този закон.
Извинете за депресарския тон,но имах нужда да споделя.

Ние оцеляхме след уникалната зима. Избягахме от адските зими в Русе, пък ни застигна тук
Градът беше блокиран 3 дни. Не работеха училища, магазини, пътищата затворени. Зомби апокалипсис. За сметка на това, децата пощуряха, търкаляха се, целиха се, снежен човек правиха. Нямаше други луди като тях! Иначе евала на община и министър за перфектната организация. Излизаха постоянно със съвети и становища какво е положението, къде са проблемните райони и защо трябва да си седим на топло вкъщи.
Днес вече са на училище децата. Най-накрая, че издивяха от сряда вкъщи. Вчера и мм се оплака, че му писнало да си почива
Мартенички си направихме сами, но само двамата с мм си ги носим. Децата искаха помпони, перлички и станаха обемисти и неудобни
Kalalily, страшно е това, което се случва. Основателни са ти страховете и размислите. Не знам защо не предприемат нещо срещу този закон. След всеки подобен инцидент, се шуми и повдига темата и после пак нищо!

Зест, ние нямахме снях, но се понамръзнахме. Всяко чудо за три дни, мина и замина. Днес беше първия по-топъл ден, 11 градуса, слънце и чуруликане на птички, много зареждащо.
Моите деца, както споменах по-горе не са почитатели на мартениците- вкъщи малък Б. сложи такава, но в ДГ го е срам да отиде накичен, чуждо му е и се притеснява, когато привлича вниманието. Голям Б. окачи една огромна за 5 минути и я свали, било му достатъчно.
Калалили, смешно съпоставка с Хензел и Гретел, вместо Пижо и Пенда.

Калалили, добре е, че сте намерили решение с разхлабителното- не съм се сетила за този вариант.

За свободното ползване на оръжие и аз не мога да го проумея- мисля си, че ще е до време, но кога ли ще му дойде края?!? Определено няма да е по времето на Тръмп.

Пере, радвам се, че се разписа.

А при нас цъфтят палмите(тези, дето дават фурми) и децата са убедени, че трябва да си вържат мартениците на тях 😆

Калалили, съвсем нормално е да я мислиш и премисляш тази ситуация, не е нормално това което се случва в Щатите. Но не виждам и скоро да се вземе някакво радикално решение по въпроса със свободното притежание и достъп до оръжие: оръжейната индустрия е многомилиардна индустрия с изключително мощно лоби, нямащо интерес да се ограничи достъпа до оръжие. Гледах филми за NRA и е страшно да виждаш колко много хора са с тотално промити мозъци относно притежаването на оръжие.  Не искам да правя генерални заключения за света, в който живеем, но и аз често си задавам въпроса какво бъдеще ги очаква децата ми и техните деца....

Момичета,  наскоро с приятелки дискутирахме подобно тема, та да ви питам и вас, като живеещи в различни краища на света - имате ли близки приятели сред представителите на местното население, не други имигранти, а  от хората които са си от страната в която живеете? Ако да, трудно ли ви беше да създадете такова приятелство и намирате ли разлика в отношенията, коитж имате с близките си приятели от България? Интересно ми е доколко "вградени" се чувстваме в приелото ни общество.
Аз например съм от 9 години тук, но едва напоследък имам по-интензивни контакти, граничещи с приятелство с някои англичани. От самото начало имам по-блзки контакти с някои хора, но никога не съм го усещала като приятелството, което познавам от БГ. Последната година се "намерихме" с една дама, покрай децата, която усещам по-близка, виждаме се сравнително редовно и можем да споделяме и неща, които доверяваш само на близък човек. Но като цяло забелязвам че се спазва една дистанция в общуването в началото, не те допускат твърде бързо и наблизо. Но мисля че и аз правя същото по принцип, та не съм сигурна доколко съм обективна. Най-близка съм с няколкото си български приятелки тук, както и с една молдовка и една полякиня /все "наши" хора/. Имам добри отношения с английските си познати, но винаги гледам да спазвам малко дистанция и първо наблюдавам как те правят нещата, и после се включвам и аз. Не се виждам да остарея в Англия, въпреки че семейството ни се чувства добре тук и е вече "у дома", но и в Родината не се виждам много много....не знам какво ни готви бъдещето.

Перу аз имам, но мъжа ми в местен, отделно все уча тук нещо със местни. Да имаме приятели семейни мвстни. Аз си имам и лично мои приятелки и местни и международни. Много съм близка с някои с други не толкова. Но го отдавам на типа човек не на национостта.
Най близки са ми една българка, уругвайска, литовка.
Аз не съм привързана към България и определено се виждам, че остарявам и умирам тук. Рядко ходя там и за кратко.
Сега мисля и премислят разни възможности за работа, това което искам да ми е близо и да съм сравнително свободна означава работа не по това което съм учила, това което е по профила ми е на 2.5 ч в едната посока и май май ще се преквалифицирам отново.
Как ви се струва на 40 да започнете пак от нулата с нова професия и да учите наново.
Иначе ние сме болни вече цяла седмица.
Опита ни не сполучи .
Къри все забравям да ти благодаря за обяснението за твоята работа

Аз въобще не изпитвам потребност да създавам нови приятелства. Контакти иначе не ми липсват покрай децата, особено и заради курса, на който се записах, но нищо съществено. Малко общи приказки и нищо кой знае колко лично. Иначе на курса са все ирландки, интересни са ми, но пак казвам, не изпитвам потребност да ги правя приятелки. В България много лесно създавах приятелства, особено с мъжката част от колектива си. Но сега не ме влече. Уморих се от ангажименти, срещи и уговорки. Някак семейно и сплотено ми е сега. Исках това време с децата, умирах за този момент.
България също не ми липсва, очаквах повече да страдам, дори бих казала, че ежедневните мераци на майка ми да се чуваме всеки ден леко ме дразнят. Но за сега мълча, страда си жената, гледам да съм разбрана.
На 40 не е късно да смениш пътеката, особено ако тя ще те отведе до нещо отлагано, ново и интересно. Аз бих, обичам промяната, особено ако има и минимален шанс да се почувствам удовлетворена и щастлива.
Ще мисля за работа и аз на есен, малката като започне училище. Ще е нещо на 1/2 ден. И мн искам да ми признаят квалификация и умения, защото познатите българи, с които общуваме, ми предлагат камериерка и да чистя къщи. Не знам аз ли съм с високи очаквания, те ли ме подценяват, но си ценя уменията и знанията и си имам праг, под който не мисля, че бих паднала.

2в1 💛

Мисля, че Бибит празнува днес рожден ден. Ако не греша, честита да си, здрава и доволна!

Пере, при нас има достатъчно хора отвсякъде и можеш буквално да си избираш компания по националност 😆  проблемът тук е в текучеството. Хората стоят по 1-2-3 години и се местят. И после вече се пазиш да се привързваш по-силно, защото ти е празно след тях. Но пък постоянно идват нови и са с подобна нагласа като твоята, всички са експати.
Местните са ни далеч като култура и бит. Примерно аз нямам и не искам да имам мейдка/нани. А на площадките децата отиват обикновено с мейдките. Ми аз нямам какво да си говоря с тях, нито мога да разреша с тях проблем, възникнал между децата...
Някои националности са много интересни, но трудно проговарят английски. Други пък не приемат нашия английски, хаха 😀 ама пък при толкова много националности да търсиш все компанията на българи изобщо не е интересно.
Изобщо винаги си леко нащрек за културни особености.
Аз съм малко ангажирана с големия син и неговите класни и извънкласни занимания и проекти. Андрей успява да се възползва от лекото неглижиране и да кара едно доста безгрижно детство 😆 ето сега ставам и отивам да му дам няколко задачки 😶