Здравейте!
Не съм сигурна как да започна, не съм сигурна дали изобщо ситуацията може да се нарече проблем, но ме гложди вече 6 години.
Понастоящем съм на 22 години от голям град, когато бях ученичка на около 16 изпитвах много силно привличане към един от учителите си, което продължава и до днес. Той беше току-що завършил и караше магистратура, когато започна работа в нашата гимназия, тоест ако смятам правилно е бил на около 24-5. От първият момент в който го видях ми омекнаха колената. Да уточня, че нито е с перфектното аполонско тяло, нито е супер красавец, но си е бил винаги голям симпатяга. Просто имаше неща в този мъж, които до ден днешен ми въздействат: интелектът му, погледът му, начинът по който върви и говори, магнетичното му присъствие, чарът му, това че е джентълмен и още много други неща.
Не знаех защо изпитвам това, което изпитвам. На него също не му бях безразлична. Започнахме да общуваме съвсем приятелски, той поддържаше приятелски контакти с повечето от моите връстници. Всички много го обичаха и му се възхищаваха. Говориха си на "ти", което не одобрявах. Това противоречеше с разбиранията ми, че един учител трябва да ми бъде авторитет и не мога да си позволя да му говоря на "ти", дори до ден днешен съм на "Вие" с него.
Никога не си е позволил да ме сваля открито, защото е достатъчно интелигентен, за да знае, че това ще му коства работата и репутацията, но една жена усеща, когато е харесвана от даден мъж. Имаше по-специално отношение към мен, не спираше да ме гледа, имах извънкласни изяви, на които винаги присъстваше. Щом дори приятелките ми го бяха усетили, казваха ми че той има някакви симпатии към мен и е очевидно. Аз хем бях поласкана, хем ми беше неудобно. После аз се загаджих с едно момче, после с друго, после завърших, започнах да следвам, имах сериозен приятел, с когпто вече не сме заедно, но през цялото това време, през определени периоди по един или друг повод животът ме сблъскваше, дори буквално, с този мъж. И осъзнавам, че никога не съм спирала да бъда привлечена от него.
Не мога да си го обясня това. Смятам че, съм привлекателно момиче и никога не ми е липсвало мъжко внимание, дори там където не го искам. Не мислете, че тези чувства съм си ги втълпила от отчаяние и самота.
Наскоро се засякохме на едно доста изискано културно събитие, направо щях да умра, цялата се разтреперих. Той ми се усмихна и ми направи жест за наздраве, после си поговорихме за кратко, аз естествено го карам дипломатично на Вие
. После си писахме във ФБ общи неща, но той няколко пъти ми правеше комплименти и намеци, че ще се радва да се видим. Не знам как да постъпя. От една страна много искам, от друга той ми е учител забога!!! Израстнала съм в семейство с железни принципи и това не мисля, че е нормално. Какво свършиха се мъжете ли, че точно покрай него не знам на кой свят съм.
Ще се радвам да чуя мнения, съвети, предложения, критика..просто искам да ми излезе от главата този мъж, а същевременно не искам..чувствам се глупаво.
Виж целия пост
Не съм сигурна как да започна, не съм сигурна дали изобщо ситуацията може да се нарече проблем, но ме гложди вече 6 години.
Понастоящем съм на 22 години от голям град, когато бях ученичка на около 16 изпитвах много силно привличане към един от учителите си, което продължава и до днес. Той беше току-що завършил и караше магистратура, когато започна работа в нашата гимназия, тоест ако смятам правилно е бил на около 24-5. От първият момент в който го видях ми омекнаха колената. Да уточня, че нито е с перфектното аполонско тяло, нито е супер красавец, но си е бил винаги голям симпатяга. Просто имаше неща в този мъж, които до ден днешен ми въздействат: интелектът му, погледът му, начинът по който върви и говори, магнетичното му присъствие, чарът му, това че е джентълмен и още много други неща.
Не знаех защо изпитвам това, което изпитвам. На него също не му бях безразлична. Започнахме да общуваме съвсем приятелски, той поддържаше приятелски контакти с повечето от моите връстници. Всички много го обичаха и му се възхищаваха. Говориха си на "ти", което не одобрявах. Това противоречеше с разбиранията ми, че един учител трябва да ми бъде авторитет и не мога да си позволя да му говоря на "ти", дори до ден днешен съм на "Вие" с него.
Никога не си е позволил да ме сваля открито, защото е достатъчно интелигентен, за да знае, че това ще му коства работата и репутацията, но една жена усеща, когато е харесвана от даден мъж. Имаше по-специално отношение към мен, не спираше да ме гледа, имах извънкласни изяви, на които винаги присъстваше. Щом дори приятелките ми го бяха усетили, казваха ми че той има някакви симпатии към мен и е очевидно. Аз хем бях поласкана, хем ми беше неудобно. После аз се загаджих с едно момче, после с друго, после завърших, започнах да следвам, имах сериозен приятел, с когпто вече не сме заедно, но през цялото това време, през определени периоди по един или друг повод животът ме сблъскваше, дори буквално, с този мъж. И осъзнавам, че никога не съм спирала да бъда привлечена от него.
Не мога да си го обясня това. Смятам че, съм привлекателно момиче и никога не ми е липсвало мъжко внимание, дори там където не го искам. Не мислете, че тези чувства съм си ги втълпила от отчаяние и самота.
Наскоро се засякохме на едно доста изискано културно събитие, направо щях да умра, цялата се разтреперих. Той ми се усмихна и ми направи жест за наздраве, после си поговорихме за кратко, аз естествено го карам дипломатично на Вие
. После си писахме във ФБ общи неща, но той няколко пъти ми правеше комплименти и намеци, че ще се радва да се видим. Не знам как да постъпя. От една страна много искам, от друга той ми е учител забога!!! Израстнала съм в семейство с железни принципи и това не мисля, че е нормално. Какво свършиха се мъжете ли, че точно покрай него не знам на кой свят съм.Ще се радвам да чуя мнения, съвети, предложения, критика..просто искам да ми излезе от главата този мъж, а същевременно не искам..чувствам се глупаво.
Но като мъже нямат нещо, с което да ме впечатлят. А той е коренната противоположност, качествата му, които са ме грабнали, нямат нищо общо с визията му. 
Спокойно се виж с него щом ти е такава тръпка. Няма нищо нередно. Даже и не е извратено, не ти е бил лелка в детската градина. 
Имаме 11 години разлика, аз съм на 24. Харесахме се на кръжок в неговата катедра. Досега за целия ми живот не съм правила толкова правилен избор като това, че се събрахме въпреки тези глупави притеснения. Това да си с някого, с когото има какво да си кажете и имате толкова общи неща е безценно. 
. Хубаво е,че имаш някакъв контакт с него,но е време да си изясниш дали те обича 
. Ако е влюбен в теб-да беше го казал вече. Ако пък е нерешителен ти направи нещо. Завърти темата"чувства"и виж как ще реагира. От реакцията му по-показателно няма-накъде! Поне ще си наясно със себе си вече. Желая ти много,много споделена и красива любов! А правилния човек за теб,ще го усетиш безпогрешно(пак от опит го казвам) 
