Правопис в първи клас

Брей, великите несъответствия! какво му е на топъл, той си е съвсем прозачен - каквото чуваш, това пишеш! Има няколко правописни правила и изключения, които се учат и прилагат без особени затруднения от децаата, които за възрастта си са усвоили добре езиковата система на българския.

Преписването е едно от най-глупавите неща, които дават учителите. Само губят времето на децата, а ползите са силно съмнителни, да не кажа никакви. На преписването му се казва робско преписване, защото децата изобщо не включват разбиране какво преписват - те просто си рисуват буквите. Така мога и на китайски да им дам да преписват. Преписът не тества грамотност, нито разбиране, нито нищо. Има диагностична стойност като част от цялостен диагностичен процес.

Възрастни постоянно във фейсбук бъркат о/у, а/ъ.

Концентрация и търпение. Краснопис ...   

И какво като бъркат? Да са ги научили, когато му е било времето, нали са ходили на училище! Това, че ги бъркат не означава, че езикът ни е безумно труден или с много несъответствия. По-скоро говори за неграмотността на тези възрастни и нежеланието им да се доограмотят.

Ако ще е за концентрация, търпение и краснопис, има много по-смислени начини да се постигнат. Просто на учителите им е много по-лесно да дават за препис, защото така децата мълчат и имат работа, вместо да охкат и пъшкат при поредната диктовка, а когато родителят види червеното, да възкликне "добре де, какво ги учите в училище, че на всички са им толкова много грешките!". Преписът е удобен и безопасен за възратния начин да го оставят на спокойствие, а детето да е заето с нещо.

Не разбирам с кого спорите относно преписа.

С мен спори, но нека си спори. Аз не съм съгласна с теорията, след като съм видяла резултат на практика. И то доста добър   

Изобщо не е така.

Между другото в действителност упражненията за правопис дават най-голям резултат. Но това вече става във втори клас, когато започнат да усвояват правилата.  Имам предвид задачки, в които трябва да попълнят правилната буква, да поправят грешки и т.н. До тогава преписването една идея им помага за това нагледно да видят и запомнят коя дума как се пише. Диктовката е за проверка на усвоеното.

Не виждам никаква полза от диктовката по отношение именно на правописа. Освен, ако не му диктувате буква по буква, което пък не е диктовка.
Не отричам ползите на диктовката да развие умението детето да се концентрира, да следи текста.

Незнам за вас, но моето дете има папка с правила и то вече много.Госпожата им ги прави с картинки и в рими. За пренасяне, за пунктоация, предлози...

Няма да споря и насила да правя добро. Част от работата и обучението ми е да зная стойността и ползите и на преписа, и на диктовките, и на писането на собствен текст и т.н. Щом някой смята, че преписът е толкова полезен и важен, да дава за препис до поледно. Повече ползи и за дете без обучителни трудности, и за дете с обучителни трудности, също и като диагностика, предпочитам да дам две диктовки, отколкото два преписа. Да, по-неприятни са, по-трудни, но ползите са очевадни. Затова съм станала терапевт, а не учител - поне си спестявам щуротиите, на които незнайно как и откъде се учат много учители.

Аз съм съгласна с Andariel ! При диктовка/ не буква по буква, а нормално темпо/ детето се учи да се концентрира, да премисля, да прави наум проверка , ако има съмнение коя буква да пише .
Преписът е папагалска история!

Препис се дава от учителите, защото е по- лесно за децата- не се мъчат да мислят , не допускат толкова грешки. И другата, може би по- сериозна причина- не се ангажират родителите.
Повечето родители ще вдигнат учителката във въздуха, ако им създава допълнителен ангажимент след работния ден.

За мен смисълът на преписа е децата да свикнат с изписването на самите букви. Особено в началото на първи клас, преписът има своите положителни страни.

Правя един много прост тест, особено когато ми се случи някой учител или родител на дете в предучилищна възраст с възторг да ми обясняват колко чисто преписвало детето, как взело вече материала за първи клас... Карам го да ми прочете преписаното и да ми каже какво е разбрало или ако е по-голямо дете, да ми каже за какво се разказва в преписаното преди малко. В повечето случаи чувам "ами, нас не ни карат да го четем", "не помня" или просто срещам един неразбиращ поглед "защо ме питаш?".

Кои са тези положителни страани? Буквата има "зрителен образ" в паметта на детето, също и "моторен образ", и не е нужно детето да преписва буквата, за да може да я изпише, ако я познава. Иначе му дай да преписва китайско писмо - ще ти ги изриссува, но грам няма да знае какво означават.

Направете си експеримент - попитайте учителката си, ако е върл привърженик на преписа, защо трябва да се преписва, но да ви го обясни обстойно. На бас, че няма да може да каже почти нищо, освен нещо за концентрация и краснопис, но обосновано оббяснение като от специалист едва ли ще получите. Ако обясни обучителната стойност, ще е събитие, но тогава няма да е толкова голям фен на преписите.

Аз мога да направя прекрасен препис от арабски. И от китайски мога. Мъжът ми донесе от Иран едни шалове и чанта с текстове на фарси. Пробвах се - много хубаво ми се получи. Пу-пу-пу.
Но нали не мислите, че това ще ми помогне да ги усвоя, като езици?
Моите деца научиха, малкото още учи, правопис първо с конкретни задачи от сборници и след това - с диктовки, преразкази и съчинения. На мен не ми звучи сериозно твърдението, че във втори клас, например, правописът трябва да е овладян. Цялата начална степен е посветена на това в рубриката "Български език".  Нагоре е повече пунктуация.
Малкият, с дисграфията, най- грозно пишеше, когато преписваше. Досадно му беше просто. Изтърваше букви, думи. При диктовките беше доста по- добре. В минало време го пиша, т.к. преписи правиха само в първи клас.
Логопедката ни посъветва да не правим преписи, а диктовки. Олекна ми. И аз не обичам преписи.
Иначе в българския език има ясни правила за правопис, но има и думи /особено при тясна/широка гласна/, които просто трябва да се наизустят как се пишат. В учебника по БЕ пише - "провери с речника". 
Четенето е хубаво нещо, но с него точно правопис не се научава. Аз чета много и бързо, само като прочета първите знаци /букви/ в думата. Изобщо не се заглеждам как е изписана. Децата също четат така, след овладяването на сричкуването в първи клас. Може да сме прочели няколко пъти една дума, но ако не ни бъде заострено вниманието върху нея, може да се случи да я сбъркаме при изписване. Това изобщо не значи, че не сме я виждали написана или чували.
Четенето, според мен, прави богат речника и правилен изказа. Четене на стойностна литература, разбира се, не на СМС-и и интернет.
За правописа си има научаване на правила, специални тренировки /задачки/, и ... писане на текстове. С проверка и пояснения на грешките. Много важно е да се прави проверка на сбърканата дума със сродни или на гласната със сродна, в която проблемната е поставена под ударение. В първи клас този процес само започва. Но не е сериозно да се очаква, че в края му и завършва.

     Ако ми позволите да се намеся в постовете ви и да споделя опита си-отгледала съм  дъщеря и внук-и двамата пишат много  красиво и без правописни грешки.
   За красивото писане:
1.Запасете се с търпение-нещата не стават изведнъж
2.Помагайте при изписването  на буквите,като понякога държите ръчичката на детенцето-много е важно то да държи правилно и удобно  молива или химикала.
3.Поощрявайте детето за всяка добре написана буквичка-не скъпете похвалите си!
4.Детето да изписва всяка буква по няколко реда,докато усвои красивото изписване.
5.Децата ви вече вероятно  са взели  всички  букви,но това не пречи да ги изписвате една по една  за упражняване .
6.Детето  / и вие/ не бързайте-бавно и със старание се постига всичко.

  За правописа:
Преписването на текстове   е пълна глупост!-детето не греши всяка дума!Не го натоварвайте излишно!Обърнете внимание кои думички греши и  за упражнение първо мама написва думата ,като сгрешената буква я написва с червен химикал и после детето я изписва няколко реда в тетрадка за упражнения,като от време на време мама изпитва от началото всички  думички.Така детето научава правописа.
Обикновено грешките са  дали думата се изписва с О или У ,а също думи,които окончават на Щ  /децата ги пишат със Ш иТ .Например Пещ,вещ свещ площ, немощ,-направете списък на тези думички и детенцето постепенно ще ги научи.
Ако детето не изговаря или не различава  правилно някои звуци-непременно го заведете на логопед,защото това пречи на детето да пише правилно-моят внук повече от година преди да влезе в първи клас ходи при логопед,защото не различаваше Ц,Ч,Ш.
Мили майки,надявам се,че ще ви помогна с горенаписаното.Бъдете добри с децата си,но същевременно  търпеливи и упорити! Успех!