Здравейте, влизам с въпрос или по-скоро апел за подкрепа; относно работен стрес, постоянен, над средния; сигурно беше права една моя учителка, когато казваше, че не съм за професията, която избрах - по много причини; аз ги виждам като:1. липса на желание да й се посветиш изцяло (както явно трябва, за да си винаги "в час" и "нащрек", но аз не мога да преживея липсата на свое време, за мен и близките 
; 2. ум с по-друга насоченост - не математическа, каквато в доста голяма степен се изисква за дадената работа, а литературна, ако мога така да се изразя - поради това отнема повече време да схванеш връзките в работата; 3. висока чувствителност - все ги "преживявам" казусите и постоянно мисля, не мога да ги изключа и чувствам като товар на плещите си, усещам, че се заблуждавам относно идването му, перманентно обремененото ми съзнание няма и миг спокойствие (и когато спи)... Все мисля, че е временно, ще свикна и ще почна да имам достатъчно време (и сили), за да ги посветя първо и на себе си (за да се чувствам добре в кожата си), второ - и на любимите си същества... Но вече дълго не идва това време... Молбата ми е за съвет и мнение: нормално ли е? Или наистина, когато един човек не е щастлив с професията си или поне с вида (и количеството) дейност, който упражнява, дали просто трябва да я смени, колкото и да е сложно (защото разчита на дохода от нея, а има и други ангажименти)?
Идеи за някаква литература по въпроса? За това кога и, ако да, как точно трябва да спреш с дадено занимание, ако усещаш че то немалко ти вреди, въпреки че се нуждаеш от средствата, които ти носи.
Виж целия пост
; 2. ум с по-друга насоченост - не математическа, каквато в доста голяма степен се изисква за дадената работа, а литературна, ако мога така да се изразя - поради това отнема повече време да схванеш връзките в работата; 3. висока чувствителност - все ги "преживявам" казусите и постоянно мисля, не мога да ги изключа и чувствам като товар на плещите си, усещам, че се заблуждавам относно идването му, перманентно обремененото ми съзнание няма и миг спокойствие (и когато спи)... Все мисля, че е временно, ще свикна и ще почна да имам достатъчно време (и сили), за да ги посветя първо и на себе си (за да се чувствам добре в кожата си), второ - и на любимите си същества... Но вече дълго не идва това време... Молбата ми е за съвет и мнение: нормално ли е? Или наистина, когато един човек не е щастлив с професията си или поне с вида (и количеството) дейност, който упражнява, дали просто трябва да я смени, колкото и да е сложно (защото разчита на дохода от нея, а има и други ангажименти)?Идеи за някаква литература по въпроса? За това кога и, ако да, как точно трябва да спреш с дадено занимание, ако усещаш че то немалко ти вреди, въпреки че се нуждаеш от средствата, които ти носи.
