Здравейте!
За пръв път пускам тема, но просто наистина имам нужда да споделя и да получа различни мнения относно моята ситуация...
С приятелят ми сме заедно от малко повече от 8 години, заедно сме от ученици, и двамата сме на 25 години. Наскоро се събрахме да живеем заедно. Ако знаете колко го чакахме този момент и двамата, искахме да създадем семейство, да се оженим, да имаме деца и т.н. Само че, откакто се нанесохме се карахме почти постоянно. Причината е в мен.. Аз започнах да се съмнявам в него, понеже в края на миналата година той замина сам за Англия за 3 месеца да работи и да изкара малко пари, за да можем да довършим апартамента и да се нанесем по-бързо. Там обаче се оказа, че е и една негова колежка, която се свърза с мен и ми наговори куп глупости, че те двамата имали връзка от 8 месеца, че той не искал да ме вижда повече и всякакви такива. В началото й повярвах, но в последствие се оказа, че тя не е съвсем добре и му е откраднала документите и парите, защото искала да се приберат двамата в България... Тя беше съчинила цял сюжет, но имаше неща във версията й, които я издадоха, че ме лъже. Приятелят ми отрече всичко. Тогава аз и майка му "разследвахме" историята, така да се каже и разбрахме, че това момиче наистина лъже. Както и да е, това мина, приятелят ми се прибра, обясни ми ситуацията и решихме да останем заедно. Проблемът е, че аз си имах едно наум още от тогава, цялата тази история просто ме промени, започнах да се съмнявам в него, да го ревнувам повече.. Като цяло за това се карахме, откакто заживяхме заедно. В крайна сметка, преди около 3 седмици пак се скарахме и се разделихме. Той се прибра при техните, а аз при нашите. Каза ми, че му е дотегнало от всичко, от съмненията ми, от това, че постоянно се карахме. И го разбирам, осъзнах, че аз не съм била права, че в мен е вината, извинявах му се, защото го обичам и не искам да се разделяме. Имахме планове да се оженим, дори знам, че ми е купил годежен пръстен и е смятал да ми предложи брак, но така и не го направи. Та сега сме разделени, той се колебае дали иска да е с мен или не, казва, че ме обича, но по-малко от преди, защото съм го била отблъснала... Уж вчера трябваше да решим дали ще се събираме или ще се разделяме окончателно, но той ме помоли за още време... При което аз се почувствах ужасно обезверена, той ми каза, че според него ще се съберем, но иска още малко време да си почине от всичко...
А аз се чувствам ужасно зле, нямам желание да правя каквото и да било, просто искам да сме заедно, осъзнавам, че съм сбъркала, но факта, че се колебае толкова дали ме иска или не ме притеснява доста, защото аз съм готова да променя нещата, за да сме щастливи, а и не мисля, че съм направила нещо непростимо, за да се колебае толкова време...
Объркана съм, наистина и не знам дали да се надявам, че ще се съберем или да приема, че всичко е свършило вече. Трудно ми е и имах нужда да споделя... Благодаря на тези, които решат да се включат с мнение, съвет или критика.
Виж целия пост
За пръв път пускам тема, но просто наистина имам нужда да споделя и да получа различни мнения относно моята ситуация...
С приятелят ми сме заедно от малко повече от 8 години, заедно сме от ученици, и двамата сме на 25 години. Наскоро се събрахме да живеем заедно. Ако знаете колко го чакахме този момент и двамата, искахме да създадем семейство, да се оженим, да имаме деца и т.н. Само че, откакто се нанесохме се карахме почти постоянно. Причината е в мен.. Аз започнах да се съмнявам в него, понеже в края на миналата година той замина сам за Англия за 3 месеца да работи и да изкара малко пари, за да можем да довършим апартамента и да се нанесем по-бързо. Там обаче се оказа, че е и една негова колежка, която се свърза с мен и ми наговори куп глупости, че те двамата имали връзка от 8 месеца, че той не искал да ме вижда повече и всякакви такива. В началото й повярвах, но в последствие се оказа, че тя не е съвсем добре и му е откраднала документите и парите, защото искала да се приберат двамата в България... Тя беше съчинила цял сюжет, но имаше неща във версията й, които я издадоха, че ме лъже. Приятелят ми отрече всичко. Тогава аз и майка му "разследвахме" историята, така да се каже и разбрахме, че това момиче наистина лъже. Както и да е, това мина, приятелят ми се прибра, обясни ми ситуацията и решихме да останем заедно. Проблемът е, че аз си имах едно наум още от тогава, цялата тази история просто ме промени, започнах да се съмнявам в него, да го ревнувам повече.. Като цяло за това се карахме, откакто заживяхме заедно. В крайна сметка, преди около 3 седмици пак се скарахме и се разделихме. Той се прибра при техните, а аз при нашите. Каза ми, че му е дотегнало от всичко, от съмненията ми, от това, че постоянно се карахме. И го разбирам, осъзнах, че аз не съм била права, че в мен е вината, извинявах му се, защото го обичам и не искам да се разделяме. Имахме планове да се оженим, дори знам, че ми е купил годежен пръстен и е смятал да ми предложи брак, но така и не го направи. Та сега сме разделени, той се колебае дали иска да е с мен или не, казва, че ме обича, но по-малко от преди, защото съм го била отблъснала... Уж вчера трябваше да решим дали ще се събираме или ще се разделяме окончателно, но той ме помоли за още време... При което аз се почувствах ужасно обезверена, той ми каза, че според него ще се съберем, но иска още малко време да си почине от всичко...
А аз се чувствам ужасно зле, нямам желание да правя каквото и да било, просто искам да сме заедно, осъзнавам, че съм сбъркала, но факта, че се колебае толкова дали ме иска или не ме притеснява доста, защото аз съм готова да променя нещата, за да сме щастливи, а и не мисля, че съм направила нещо непростимо, за да се колебае толкова време...
Объркана съм, наистина и не знам дали да се надявам, че ще се съберем или да приема, че всичко е свършило вече. Трудно ми е и имах нужда да споделя... Благодаря на тези, които решат да се включат с мнение, съвет или критика.
Като си искаш момчето, се стегни и започни да се държиш по друг начин! 
. То, ако наистина не е на ред с главата си, не е нужно мъжът да ви се оправдава, защитава и аргументира. Пък и ти ще повярваш от първия път и няма да задълбаваш в темата. Камо ли да си играеш на разследващи полицаи барабар с майка му!