Здравейте! Нямам с кого да споделя проблемите си с мм. Струват ми се толкова много, че вече не знам от кой проблем произлиза следващия. Ще се опитам накратко да разкажа възможно повече и силно се надявам да има хора, които да ми помогнат със съветите си. Заедно сме от 8 години. Имаме дете на 1 година. Живеем заедно от самото начало. Винаги сме се допълвали и разбирали. Имали сме спорове, скандали, като всяка двойка. Признавам, той много пъти е правил компромиси с мен, като цяло е съобразителен и любящ партньор, готов да се погрижи и да ми помогне. В един момент нещата започнаха да се променят. Това се случи когато забременях – желана бременност, мечтано дете. Да, но явно с бременността, моите хормони, и неговия стрес, започнахме да се караме все по-често за всякакви дреболии (обикновено се започва от нещо дребно и така нараства напрежението, че се обсъждат всички проблеми, натяква се кой какво прави и не прави и след това два три дни не си говорим и сме враждебни). Така, давам по същество: От както забременях спряхме да правим секс - никакъв (той не се чувстваше комфортно, знаейки че има бебе в корема ми). През цялата бременност имахме спорове и несъответствия (като се започне до съобщаването на новината на близките, до името на детето). През цялото това време аз преживявах нещата много емоционално(бушуващи хормони). Винаги ми е обещавал, че ще ми помага като рода. Е, родих и вече една година се справям с всичко сама! Готвене, чистене, гледане на детето, пазаруване – всичко сама. И това започна от самото начало. Не искаше да се редуваме за нощното хранене- било го страх да не се задави бебето (нямах кърма, хранене с адаптирано мляко). Бебето не спеше през нощта – всяко ставане беше мое. Всичко това ме изморяваше и напрягаше адски много, всеки опит да го помоля да ми помогне завършваше със скандал, защото той ми казваше, че ходи на работа и има нужда от сън и почивка (става в 5, излиза да работи и се прибира в 13ч., като се прибере яде и ляга да спи защото му се спи, спи 2-3 часа и като стане гледа тв, излиза да си прави нещо по колата и т.н.) Това направо ме влудяваше, защото освен всичко останало – неспящо дете и умора, аз трябваше в 13 да съм готова и с нещо за ядене, за да може като се прибере да обядва (ако нямаше нищо, физиономии, коментари). Така, това продължава вече една година. Примирих се с ежедневието (нали за това съм си вкъщи-негови думи). Друг голям за мен проблем е, че не сме правили секс от 1 година. Всичко опитах, наистина: спокойни разговори, скандали, опит за близост, масаж- не. Когато го попитах в мен ли е причината? Отблъсквам ли го, вече не ме ли харесва/желае вече и т.н. Той казва не, просто не ми се прави секс. Е, една година да не му се прави секс изобщо?! Някой повярва ли? И като питам защо, той по някога ми казва, че не мога да очаквам като съм постоянно изнервена и заядлива през деня, вечерта да иска да правим секс! Такааа в този момент аз отговарям, че е така, защото не ми се помага и всичко, което трябва да правя всеки ден ме напряга, отговора е „Как всички жени се справят и не им личи да са изнервени, само на теб ти е трудно и напрегнато“ и така се въртим постоянно в един кръг, в който аз съм изнервена, защото не ми помага, той е изморен от работа и не смята, че трябва да ми помага, защото това е работата ми, но пък и защото съм изнервена го отблъсквам и няма желание за близост.
Честно ви казвам много се старая, наистина. Опитвам се да съм спокойна, детето да е обгрижено, вкъщи да е изчистено и сготвено, но каквото и да се случи, все аз съм виновна и лоша и променена… Чувствам се изтормозена, пренебрегната и нежелана. Има още много ситуации и случки, които мога да разкажа, но общата картина е такава. Ако след тези страхотни 7 години, знаех , че ще стане така, изобщо нямаше да продължа тази връзка, въпреки чувствата ми.
Моля за съвет, как да постъпя, за да се върнат разбирателството и страстта обратно?
Виж целия пост
Честно ви казвам много се старая, наистина. Опитвам се да съм спокойна, детето да е обгрижено, вкъщи да е изчистено и сготвено, но каквото и да се случи, все аз съм виновна и лоша и променена… Чувствам се изтормозена, пренебрегната и нежелана. Има още много ситуации и случки, които мога да разкажа, но общата картина е такава. Ако след тези страхотни 7 години, знаех , че ще стане така, изобщо нямаше да продължа тази връзка, въпреки чувствата ми.
Моля за съвет, как да постъпя, за да се върнат разбирателството и страстта обратно?
Изпуснала си положението. Като забременя или поне докато обсъждахте евентуалното бебе не говорихте ли по темата за споделеното родителство, разпределянето на задълженията? Или той още тогава си е бил като на гости и ти си вършила всичко? Не мога да повярвам, че днес в 21 век все още има мъже, които се изнасят да спят в хола и казват на жената "твоята работа каква е?" или, че имат нужда от почивка, защото работели. А за съжаление колкото и да ми е странно го срещам масово като явление. Липса на секс година? 
Или е възприел, че вече си майка и не го радваш или е хванал любовница, защото не мога да си представя чак пък толкова да го ядосваш и напрягаш, че една година да не иска да те погледне. Аз ако съм на твое място - спирам да го хрантутя, да готвя, да се грижа за цялата къща и домакинство. Ще се грижа за детенце, ще се храня самостоятелно през деня и вечерта и ще го оставя на самотек, да видим какво ще стане тогава. Даваш му детето и казваш, че излизаш на кафе с приятелка - до там. Не се обясняваш повече. ММ един единствен път си позволи да ме пита - Е, ти от какво си изморена, нали си с детето по цял ден (при все, че той ставаше наравно с мен, чисти, има си негови домакински задължения) 
