Здравейте,
Искам просто да споделя един проблем, който имам от много време и бих се радвал на някакъв конструктивен съвет.
Това, което през последните години е застанало като гръмоносен облак в живота ми е липсвата на обич, в семейството, което имам. Всичко започна откато се роди дъщеря ми. От тогава жена ми почна да се държи с мен като с приятел само и липсва всякаква интимност в живота ни както и тръпката, която имаше преди. Живееме си точно като приятели имащи общо задължения, като къщата , детето, нормалните неща от живота и т.н. Проблема идва от това, че на мен ми липсва вниманието, което имах преди и усещането, че ме обичат. Говоря за точно това усещане, което те кара да искаш да се прибереш в дома, да прегърнеш жената, с която си да я целунеш и да и кажеш, че я обичаш и да видиш пламъчето в очите и, да прекарате една хубава вечер и накрая да приключи с едно приятно извияване, което да те удовлетвори. Опитах се да говоря с жена ми на тази тема, обаче срещам стена. Опитах по какъв ли не начин да обясня, че това е важно за мен обаче резултата беше, че тя просто няма желание и не иска. Накрая се стигна до момента, в който след един разговор, ми каза да си намеря любовница, както всеки нормален мъж би направил.Това беше преди известно време и лично това много ме засегна. Причината е, че аз съм човек, който никога не се е интересувал от други жени, освен тази с която съм. Бих могъл да си прекарам живота с един човек, и бих бил щастлив ако примерно веднъж на седмица да мога да се насладя на компанията му.
Това нещо продължава вече 5-та година и се отразява пагубно на чувствата, който имам към жена ми. Дори се стигна до момент, в който бях готов да се разделя с нея, но едиствено обичта ми към дъщеря ми ме спря. Мисълта, че ще я виждам от време на време и това, че няма да е до мен всеки ден бе нещото, което се оказа, че не мога да се примиря.
Вече усещам, как почвам да си подреждам живота, така че да не завися въобще от човека до мен за нищо и така че да мога да живея сам. Да следвам мойте си интереси, моите желания , почвам да се затварям в себе си и да се отказвам от всичко, което искам от жена си , за да мога поне да спя спокойно и да спра да се измъчвам всеки ден от това, че трябва да подтискам желанията си.
Просто се чудя след 13 години, когато дъщеря ми е достатъчно голяма и почне да живее собствен живот и се отдели от нас, какво ще бъде живота ми. Въобще не мога да си представя тогава жена ми да дойде и да каже - хайде да се наслаждаваме на останалите ни години. Дори и да го каже, дупката която се е образувала след толкова време не мисля, че ще може да се запълни с нещо, нито че ще имам желание да полагам услилия да я запълвам.
Давам си сметка, че дори и да си намеря любовница, дупката няма да се запълни. Давам си сметка, че това което ми липсва е обич а не секс. Ако намеря обичта някъде другаде, проблема ми ще стане избора м/у обичта към детето ми и обичта към третият човек, а това ще е труден избор.
Знам, че тази история е разказвана по много пъти в този форум и че не е нещо ново, но това което се опитвам да разбера е следното:
Има ли шанс след толкова време любовта да се върне в една връзка?
Бихте ли ми дали идея за подход, та жената с която съм да се опита да ме разбере и да се опита да промени нещо, а не да е толкова безразлична спрямо отношенията ни.
Нормално ли е цялото това положение?
Твърде много ли искам ?
Има ли смисъл да се разтури едно семейство, за пробата просто да намериш щастието си някъде другаде?
Това ли е живота, който ме очаква за напред : едно съжителсво и уважение, без капка чувство ?
Благодаря, че изчетохте дългият ми пост и наистина ще се радвам ако споделите мнения.
Виж целия пост
Искам просто да споделя един проблем, който имам от много време и бих се радвал на някакъв конструктивен съвет.
Това, което през последните години е застанало като гръмоносен облак в живота ми е липсвата на обич, в семейството, което имам. Всичко започна откато се роди дъщеря ми. От тогава жена ми почна да се държи с мен като с приятел само и липсва всякаква интимност в живота ни както и тръпката, която имаше преди. Живееме си точно като приятели имащи общо задължения, като къщата , детето, нормалните неща от живота и т.н. Проблема идва от това, че на мен ми липсва вниманието, което имах преди и усещането, че ме обичат. Говоря за точно това усещане, което те кара да искаш да се прибереш в дома, да прегърнеш жената, с която си да я целунеш и да и кажеш, че я обичаш и да видиш пламъчето в очите и, да прекарате една хубава вечер и накрая да приключи с едно приятно извияване, което да те удовлетвори. Опитах се да говоря с жена ми на тази тема, обаче срещам стена. Опитах по какъв ли не начин да обясня, че това е важно за мен обаче резултата беше, че тя просто няма желание и не иска. Накрая се стигна до момента, в който след един разговор, ми каза да си намеря любовница, както всеки нормален мъж би направил.Това беше преди известно време и лично това много ме засегна. Причината е, че аз съм човек, който никога не се е интересувал от други жени, освен тази с която съм. Бих могъл да си прекарам живота с един човек, и бих бил щастлив ако примерно веднъж на седмица да мога да се насладя на компанията му.
Това нещо продължава вече 5-та година и се отразява пагубно на чувствата, който имам към жена ми. Дори се стигна до момент, в който бях готов да се разделя с нея, но едиствено обичта ми към дъщеря ми ме спря. Мисълта, че ще я виждам от време на време и това, че няма да е до мен всеки ден бе нещото, което се оказа, че не мога да се примиря.
Вече усещам, как почвам да си подреждам живота, така че да не завися въобще от човека до мен за нищо и така че да мога да живея сам. Да следвам мойте си интереси, моите желания , почвам да се затварям в себе си и да се отказвам от всичко, което искам от жена си , за да мога поне да спя спокойно и да спра да се измъчвам всеки ден от това, че трябва да подтискам желанията си.
Просто се чудя след 13 години, когато дъщеря ми е достатъчно голяма и почне да живее собствен живот и се отдели от нас, какво ще бъде живота ми. Въобще не мога да си представя тогава жена ми да дойде и да каже - хайде да се наслаждаваме на останалите ни години. Дори и да го каже, дупката която се е образувала след толкова време не мисля, че ще може да се запълни с нещо, нито че ще имам желание да полагам услилия да я запълвам.
Давам си сметка, че дори и да си намеря любовница, дупката няма да се запълни. Давам си сметка, че това което ми липсва е обич а не секс. Ако намеря обичта някъде другаде, проблема ми ще стане избора м/у обичта към детето ми и обичта към третият човек, а това ще е труден избор.
Знам, че тази история е разказвана по много пъти в този форум и че не е нещо ново, но това което се опитвам да разбера е следното:
Има ли шанс след толкова време любовта да се върне в една връзка?
Бихте ли ми дали идея за подход, та жената с която съм да се опита да ме разбере и да се опита да промени нещо, а не да е толкова безразлична спрямо отношенията ни.
Нормално ли е цялото това положение?
Твърде много ли искам ?
Има ли смисъл да се разтури едно семейство, за пробата просто да намериш щастието си някъде другаде?
Това ли е живота, който ме очаква за напред : едно съжителсво и уважение, без капка чувство ?
Благодаря, че изчетохте дългият ми пост и наистина ще се радвам ако споделите мнения.
Страшно много семейства живеят в безсексие – може би едно 50% от дългосрочните двойки са така. 