Публично обсъждане на поведение и оценки на ученици

Ами, реално погледнато, законът не предвижда друга възможност за наказание, защото е малолетно. Освен това, детето е преместено в самостоятелна форма на обучение, което е добре, защото на родителите му ще се наложи да се занимаят с целодневното му обучение и възпитание.

Очевидно е, Андариел, че проблемите не се решават с магическа пръчка. Става въпрос за трайни навици и модели, усвоени не в училищна среда. Към семействата на подобни деца трябва да се насочат усилията.

Вчера без да искам станах свидетел на детска разправия. Едното удари жестоко с пръчка другото без видима причина, майка му не видя. Другата (на удареното) скочи да види дали всичко е наред и да го успокои, не посмя да погледне даже другото дете, камо ли да попита какво става. Дръпна настрана своето, увери се, че е добре, взе го на ръце и си тръгна. Да не мислиш, че с нещо е била смутена другата майка? Мнее, продължи да си пуши и да гледа тъпо в една точка.

Мен като родител чуждите семейни модели изобщо не ме интересуват, няма да превъзпитавам възрастни хора - нито ми е работа, нито имам желание. Затова се обръщам към отговорните фактори в училище, а те нататък да се оправят според правомощията си, а те имат правомощия предостатъчно, включително да напишат доклад и да поискат съдействие от Закрила на детето, да поискат регистрация в ДПС и т.н.. Това са все лостове за въздействие върху родителите, които като възрастни хора имат правото и задължението детето им да спазва правилата в училище. А, повярвай,  Единственото, което като родител искам е в училище да е относително мирно, за да не се налага аз да обяснявам на детето си, че нищо не мога да направя и по този начин косвено детето ми да остава с впечатлението, че лошото поведение е нормално и нито аз, нито друг възрастен може да се справи. Поведението на учениците в училище е отговорност на възрастните в това училище начело с директора.

Дърпане на плитки е имало и преди, бутане, спъване, замерване, дразнене, заяждане, клюки... То остана ли нещо, което да определиш като крайно неприемливо, че да занимаваш с него ДПС или ОЗД.

Между дърпането на плитки и ритане в корема завършило със смъртен случай разликата е огромна. Децата за това си позволяват много, защото виждат, че каквото и да направят няма никакви последици.

Всъщност разликата не е чак толкова голяма, защото очевидно дърпането на плитките е нежелано от собственика на плитките, защо трябва да го търпи, защото не е ритане в корема ли? Ние като възрастни много държим на неприкосновеността на тялото си, но в същото време не го прилагаме спрямо децата. Тъй както аз не искам някой да ме дърпа за плитките, така имомиченцето в първи клас не иска. Трябва ли да го смятаме за нормално това дъпраме на плитките?

Не е за ДПС или за ОДЗ, това исках да кажа. Нали все искаш да минават на по-горна инстанция? Явно, че учителите и преди, и сега са напълно безсилни да спрат подобни дрязги Да ти дръпнат плитката, да ти откраднат китката, да ти напият водата и да ти счупят стомната е проява на интерес в миналото. Сега методите за привличане на внимание са съвременни.

Абсолютната истина.Ще ви дам пример с моето дете и така наречената й,,най–добра приятелка'' в детската градина.По време на следобедната игра навън,децата си измислили забавление на което единодушно избрали моята дъщеря за отговорник на играта.Тогава ,,най-добрата''й приятелка казала,че иска тя да бъде отговорник,но другите деца не позволили и казали,че тя не се справя добре с тази задача.Въпросното момиче изпаднало в ярост и от яд така защипала дъщеря ми за ръката,че й беше завъртяла и откъснала кожата.Толкова кръв потекло,че не можах след това да отлепя блузката и я срязах.Аз си познавам детето,но все пак реших да питам и другите деца какво всъщност е станало и каква е истината.Всички потвърдиха версията на дъщеря ми.За жалост обаче детето ми се свило на пейката и не казало на госпожата какво се е случило.Беше петък и аз отивайки да я взема виждам какво се е случило.споделих с госпожата за случката.Изчаках да дойде майката на въпросното момиче,но тя не дойде,беше дошла лелята на детето.Разбира се,аз показах ръката на дъщеря ми и обясних какво е станало.Очаквах през почивните дни майката да се обади поне да се извини,но уви нищо.В понеделник се срещаме с нея и детето й гузно се крие зад нея.След дълъг спор с майката,кое дете е право и кое не е,тя ми казва,да не приемам всичко за чиста монета.След като детето й постъпило така,значи имало причина да го направи.
Тук идва объркващият момент,защото аз винаги съм казвала на детето ми,да не бъде арогантна,да не отвръща с лошо и прочие. И когато й казах,защо не я ощипа и ти,тя ми каза,защото ти ми казваш да бъда добро дете и да не отвръщам с лошо.Та положението е,че някои родители си възпитават добре децата,а други въобще не ги интересува и когато има такъв случай,добрите деца не отвръщат,а търпят.

В твоя случай наблегни на това, детето да казва винаги всичко веднага на госпожата, а в случай че усеща че я неглижират, да настоява веднага да ти се обадят 
Ако е много свита, може да й обясниш да вика приятелче за морална подкрепа пред госпожата, на моята щерка много й помага това, мъкнат се до ден днешен на групички девойките
Саморазправа, отвръщане и други подобни не са редни

Аз моето бях го научила в градината да казва веднага на госпожата и какво от това. Наказания няма или ако има са замазване на ситуацията. И агресора си расте с чувството за недосегаемост и сега е в първи клас и вече нещата ескалират.

Би било по-лесно да има електронни дневници,в които родителя да може да види оценките на детето си.  Винаги съм намирала цялото това нещо за едно губене на време. Поведението е различно от оценките.

В някои училища има електронни днемници. Останалите също ще ги въвеждат. Поне така ни казаха на специална родителска среща направена точно по този случай, за да си напишем имейли и други данни за дневника. От тогава минаха 3-4 месеца, но до сега от електронен дневник ни вест ни кост.

Моето дете е кротко и с шестици ))) обаче живо ме интересуват другите, защото моето расте и вирее в среда с тези други. Те често пречат, бутат, бият се, и какво ли още не. Що за логика да наричаш това клюка?
ПП. Цитирах неправилно, моля отговорът ми да се счита отправен към потребител милка.

  Аз не се интерисувам от оценките на другите деца.  Но от поведението и отношението към моето дете -Да. Не знам  за какво ви е знаете кое дете по кой предмет колко има. А като се има и в предвид това ,че оценките не са реални.От тази информация каква полза ще имате?Да не дружи вашето дете с децата ,които не са отличници защото те ще заплашват някак вашето дете?   Не мога да го разбера това!
 И още- не мислете ,че  някои от отличниците не тормозят другите деца. По вероятно е вие да не знаете за това ,защото тези прояви не се коментират!  И не само ,че не се коментират, но не се и наказват!

Някой в темата е споменал, че се интересува от оценките на други деца? Не прочете ли, че родителите се интересуват, ако някой създава проблеми, тормози децата, пречи на учебния процес, какви мерки се вземат?