Книгата, която не можах да дочета - 3

  • 22 006
  • 116
# 60
Ох, сестрите Бронте и техният романтизъм Simple Smile Но въпреки това "Джейн Еър" на Шарлот Бронте се чете много по-лесно от "Брулени хълмове" на Емили! Третата сестра остава в сянка, макар че и тя сътворява лит. шедьовър - Ан Бронте и "Тайнствената непозната" (в оригинал „The Tenant of Wildfell Hall“) Но много ги харесвам аз!

По темата - някои от великите, знакови романи в световната литература, които силно ненавиждам и не съм прочела изцяло са "Война и Мир" (пропуснах всички баталии, дори при опит за 2-ро четене); "Престъпление и Наказание", "Немили-Недраги", "Под Игото", "Червено и Черно", "Дядо Горио", "Жерминал", етц.

Скоро мъчих "Момичето на Френския лейтенант" бррррррр, докъм 30 стр. докарах.

Виж целия пост
# 61
"Тайнственият остров" на Жул Верн е друга книга, която много ме измъчи и накрая не дочетох. Толкова детайлни описания на методи за правене на тухли, посяване и жънене на десетина семена царевица с цел реколтата постепенно да се увеличи, начини за изкопаване и поддържане на язовир и безкрайните описания на скали, растения и животни просто ме разубедиха да я завърша. Типична книга за времето си, но в 21 век е по-трудна и от учебник по оцеляване.
Виж целия пост
# 62
Хаха, пробвай поредицата на Джийн Оел "Деца на Земята". Първата книга е интересна. Останалите са пълна боза. Преповтарят едно и също като сюжет с еднакви безкрайни описания на флората, фауната, релефа и блудкави любовни сцени.
Виж целия пост
# 63
Успяхте да ме убедите да почна пак "Птиците умират сами". Имам я от години и все не я започвах. Това лято реших, че е дошъл момента, но началото ми дойде много тегаво и я зарязах. Ще направя втори опит, може пък сега да и е времето.
Виж целия пост
# 64
По темата - някои от великите, знакови романи в световната литература, които силно ненавиждам и не съм прочела изцяло са "Война и Мир" (пропуснах всички баталии, дори при опит за 2-ро четене); "Престъпление и Наказание", "Немили-Недраги", "Под Игото", "Червено и Черно", "Дядо Горио", "Жерминал", етц.


Oх, и аз се мъчих с "Червено и черно" и не успях. Иначе много обичам френска литература и съм изчела почти всичко на Емил Зола и голяма част на Балзак и Юго. "Престъпление и наказание" май ти трябва някакво особено душевно състояние, иначе ти се иска да се гръмнеш ти Tired Face

Интересно ми е, че много споделят "Майстора и Маргарита", а на мен ми е една от любимите книги и редовно я препрочитам. Сега като се замисля с Бронте хич не се обичаме, нито Брулени хълмове успях да изчета, нито нещо друго от сестрите.
Виж целия пост
# 65
"Спасителят в ръжта", "Портретът на Дориан Грей", а последни недочетени си останаха "География на блаженството", "Щъркелите и планината", "Гордост и предразсъдъци"....скукааа голяма.
Виж целия пост
# 66
Сега се сетих, че "Брулени хълмове" съм я започвала и май дотам. Но ще си взема бележка да я започна отново, след като по-горе се поставя наравно с "Отнесени от вихъра", "Вечната Амбър" и "Птиците умират сами".

Аз лично не бих сложила наравно  "Брулени хълмове"  и  "Отнесени от вихъра " или "Птиците умират сами".  "Вечната Амбър" не съм чела и с нея не мога да сравнявам. Хълмовете я зачетох веднага след "Джейн Еър" и това беше първата ми среща със сестрите Бронте, които подсъзнателно избягвах години на ред. Имало е защо, вътрешното ми чувство не ме е подвеждало до сега Simple Smile. Първата ми стана интересна по някое време към края, но Брулени хълмове ми приседнаха още в началото, но упорито се насилвах да чета  с мисълта, че всеки момент може да стане нещо, което да обърне мрачната и натрапчива атмосфера в книгата. Ужасно потискаща книга, до бутах до половината и зарязах с облекчение. Даже не ми е интересно да науча какво се случва на края с героите, не можа никой да ме грабне, да ми спечели интереса, за да се поинтересувам какво се е случило с него.
Докато  "Отнесени от вихъра " и  "Птиците умират сами" са ми като настолни книги Simple Smile, препрочитала съм ги многократно и още доста препрочит им предстои, особено първата Simple Smile
Виж целия пост
# 67
"50 нюанса сиво" – рядко посредствено четиво (булевардно, наистина сиво, постно, долнопробно), което още не мога да си простя, че дори купих по препоръка на писател. Ако ви се чете нещо от този род, книгите на Джоан Колинс са с класи по-добри.

Не можах да дочета "Името на розата" на У. Еко. Ужасно мудно, обстоятелствено, тегаво четиво. Като цяло не харесвам Умберто Еко. Не само с тази книга. Патетиката му е ужасно досадна.

Милорад Павич – "Пейзаж, рисуван с чай" – също много скучно.

Любен Дилов-баща с "Пропуснатият шанс" – пише, че е хумористична фантастика. Не мисля, по-скоро е скучна измишльотина. Уплътнявал е време.

Фредрик Бакман с "Баба праща поздрави и се извинява" – очаквах ведър остроумен хумор, получих скандинавска депресия. За разлика от симпатичният драматизъм на "Човек на име Уве", в тази книга витае някаква унилост, която просто се представя като такава.
Виж целия пост
# 68
Мъчих и мъчих „Параграф 22“ - е не става и не става. Още към 30-та страница я зарязвам.
Почни успях да прочета „Доктор Живаго“, ама почти. Много усилия положих и малко преди края се предадох.
Виж целия пост
# 69
Мъчих и мъчих „Параграф 22“ - е не става и не става. Още към 30-та страница я зарязвам.
Почни успях да прочета „Доктор Живаго“, ама почти. Много усилия положих и малко преди края се предадох.
Оооо Доктор Живаго, имах и аз челен сблъсък с него. Еми отказах се още на втора-трета страница. Така черно ми почва, еми не става.
Виж целия пост
# 70
Мъчих и мъчих „Параграф 22“ - е не става и не става. Още към 30-та страница я зарязвам.
Поредният опит да прочета Параграф 22 приключи преди около 20-тина дни на около40-та страница. С това преустановявам опитите, същото се отнася и за Цар Плъх. Ами, просто не ми се получава.
Виж целия пост
# 71
На няколко пъти се опитвах да прочета Град от Кости на Касандра Клеър, но факта, че авторката е силно повлияна от Дж, К. Роулинг, се забелязва в тази поредица, а и факта, че главната героиня ми, е антипатична също допринесе да не довърша нито книгата нито поредицата и не знам дали след време, ще се пресегна пак.
Виж целия пост
# 72
До момента единствените книги, които съм оставила са "Името на розата" на Умберто Еко и "100 години самота" на Маркес. За "Името на розата" ме предупредиха, че е тежка и май няма да правя втори опит. На Маркес обаче ще му дам още един шанс след двете попадения "Любов по време на холера" и "Спомен за моите тъжни проститутки"
Виж целия пост
# 73
До момента единствените книги, които съм оставила са "Името на розата" на Умберто Еко и "100 години самота" на Маркес. За "Името на розата" ме предупредиха, че е тежка и май няма да правя втори опит. На Маркес обаче ще му дам още един шанс след двете попадения "Любов по време на холера" и "Спомен за моите тъжни проститутки"
Любов по време на холера, просто велика!
Виж целия пост
# 74
"Любов по време на холера" явно само мен не е впечатлила. Обаче се радвам, че дадох втори шанс на Маркс. "Хроника на една предизвестена смърт" ми хареса в пъти повече. Изглежда в скоро време няма да се докосвам до "Сто години самота". Плаши ме това родословно дърво и това си е.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия