Удоволствие!
Разбира се се притеснявам - все пак е ГОЛЯМА ОТГОВОРНОСТ
но сладка и приятна.
Разбира се се притеснявам - все пак е ГОЛЯМА ОТГОВОРНОСТ
но сладка и приятна. 
Удоволствие или отговорност?
- Публикувана: 5 май 2006, 19:27 ч.
- Последно мнение: 11 май 2006, 15:23 ч.
# 61
10 май 2006, 17:38 ч.
Виж целия пост
Аз пък обратно - до голяма степен изпитвам чисто сетивно удоволствие - като при секса и шоколада 
Умирам си например за аромата му - в началото на бебе и мляко, сега на детенце и слънце. Обожавам да му ровя в косата. Разтапям се, когато ме пипа по лицето. Удоволствие точно на първично ниво, сравнимо с шоколада.
Умирам си например за аромата му - в началото на бебе и мляко, сега на детенце и слънце. Обожавам да му ровя в косата. Разтапям се, когато ме пипа по лицето. Удоволствие точно на първично ниво, сравнимо с шоколада.
# 62
10 май 2006, 17:43 ч.
Удоволствие и не на последно място голяма отговорност!
Това не означава,че всеки път когато детето кихне или по-сериозно се разболее,удари се,падне и т.н. ние сме виновни.
Виж целия пост
Това не означава,че всеки път когато детето кихне или по-сериозно се разболее,удари се,падне и т.н. ние сме виновни.
# 63
11 май 2006, 11:39 ч.
Болна тема! На мен лично това вманиачаване и този манталитет български ми бъркат в здравето. Това далеч не значи, че съм безотговорна, но иди, че обяснявай на нашите майки и свекърви! Свекърва ми например толкова се е вживяла, че е била супер майка, че синовете й до 30-годишната си възраст още разчитаха и разчитат на мама и тати. Тази прекалена загриженост си е чиста "мечешка услуга" на децата, които израстват безотговорни, защото "лежат" на грижата на родителите си.
Виж целия пост
# 64
11 май 2006, 12:37 ч.
За сега ми е предимно удоволствие. Е, има и отговорност, но аз съм свикнала да нося отговорност и не ми тежи. 
Виж целия пост
# 65
11 май 2006, 12:48 ч.
За мен е важно да живея с детето си, а не за детето си. То е отделна личност и единственото , което се иска от мен е да му помогна да се осъзнае като такава. Останалото е вманиачаване и болни родителски амбиции.
Виж целия пост
# 66
11 май 2006, 15:23 ч.
И аз така мисля!
Важното е отговорностите да се приемат с удоволствие!
Да не се гледа на тях като задължителни обществени норми, защото в крайна сметка отговорността не се свежда само до това детето да е здраво, нахранено и облечено.
Това също е много важно - да се помогне изграждането на детето като една отделна и самостоятелна личност:
Не забравяйте и това, че децата растат бързо и грижите по тях се променят - вече не са малките пухчета, които обличате със сладки дрешки, гушкате, целувате и подхвърляте като куклички. В един по-напреднал етап остава предимно отговорността какъв човек ще възпитате, с каква морална ценностна система. Мисля, че тогава удоволствието вече идва и от нещо друго...
Виж целия пост
отговорност - да го възпиташ като отговорен и добър човек
удоволствие - да гледаш как расте и да усещаш прегръдките и целувките му
удоволствие - да гледаш как расте и да усещаш прегръдките и целувките му
Важното е отговорностите да се приемат с удоволствие!
Да не се гледа на тях като задължителни обществени норми, защото в крайна сметка отговорността не се свежда само до това детето да е здраво, нахранено и облечено.То е отделна личност и единственото , което се иска от мен е да му помогна да се осъзнае като такава.
Не забравяйте и това, че децата растат бързо и грижите по тях се променят - вече не са малките пухчета, които обличате със сладки дрешки, гушкате, целувате и подхвърляте като куклички. В един по-напреднал етап остава предимно отговорността какъв човек ще възпитате, с каква морална ценностна система. Мисля, че тогава удоволствието вече идва и от нещо друго...
Препоръчани теми