бащите никога не са виновни. Винаги се пита "къде е гледала майката", "майка ти не те ли е научила, че...", "как може това дете да се тръшка, то няма ли си майка". Да си чула нещо подобно да има по адрес на бащата?
Виж целия пост
Самопризнание на майката
- Публикувана: 16 юни 2017, 23:57 ч.
- Последно мнение: 10 юли 2017, 08:17 ч.
# 16
18 юни 2017, 00:13 ч.
Колко си права!
Когато момчетата имат успехи,мъжът ми доволно казва "моите умни деца",а когато нещо се издънят веднага стават "твоите синове".
Виж целия пост
бащите никога не са виновни. Винаги се пита "къде е гледала майката", "майка ти не те ли е научила, че...", "как може това дете да се тръшка, то няма ли си майка". Да си чула нещо подобно да има по адрес на бащата?
Колко си права!
Когато момчетата имат успехи,мъжът ми доволно казва "моите умни деца",а когато нещо се издънят веднага стават "твоите синове".
# 17
18 юни 2017, 11:06 ч.
Моят мъж хич не схваща, че трябва да участва на 100% във възпитанието на сина си. "Защо аз?" 
Не иска да поеме ролята на "лошото ченге". Но пък сина ми призна, че баща му е по-строг.
Виж целия пост
бащите никога не са виновни. Винаги се пита "къде е гледала майката", "майка ти не те ли е научила, че...", "как може това дете да се тръшка, то няма ли си майка". Да си чула нещо подобно да има по адрес на бащата?
Не иска да поеме ролята на "лошото ченге". Но пък сина ми призна, че баща му е по-строг.
# 18
18 юни 2017, 17:37 ч.
И аз не ги познавам, но когато имам проблем с поведението на детето, най-вече като изтеряса и започне да пищи и блъска, при опит да го успокоя, непрекъснато ги слушам как не мога да си контролирам детето, как не съм го възпитала, какво е това дете и неизбежното сравнение-хвалба колко прекрасни ангелчета са техните деца и внуци, как никога не са се тръшкали, не са били уморени, не са провокирали майка си ... и т.н, и т.н
+1
Виж целия пост
Празни клишета
Почти не познавам хора, които смятат, че са перфектни родители, както и тези, които смятат, че децата им са перфектни са изключения.
Почти не познавам хора, които смятат, че са перфектни родители, както и тези, които смятат, че децата им са перфектни са изключения.
Имам един смъртен грях- гневът.Много трудно го преодолявам и то точно когато детето ми ме предизвика, а не страничните.
Ако не беше това, да съм се борила за званието перфектна, ама не става.В много неща, обаче, се намирам за добра.
Ако не беше това, да съм се борила за званието перфектна, ама не става.В много неща, обаче, се намирам за добра.
+1
# 19
18 юни 2017, 18:54 ч.
И аз не ги познавам, но когато имам проблем с поведението на детето, най-вече като изтеряса и започне да пищи и блъска, при опит да го успокоя, непрекъснато ги слушам как не мога да си контролирам детето, как не съм го възпитала, какво е това дете и неизбежното сравнение-хвалба колко прекрасни ангелчета са техните деца и внуци, как никога не са се тръшкали, не са били уморени, не са провокирали майка си ... и т.н, и т.н
+1
Аз за това когато детето започне да навлиза в такава фаза си събирам нещата и се местим някъде където няма много хора докато премине и се връщаме или отиваме на друго място .В крайна сметка никой не е длъжен да търпи изтерии и писъци на обществено място и после майките на по " инатливи деца се сърдят като им направи някой забележка за нещо .Децата трябва да се научат как да се държат в обществото и кое е приемливо и кое не е .
Виж целия пост
Празни клишета
Почти не познавам хора, които смятат, че са перфектни родители, както и тези, които смятат, че децата им са перфектни са изключения.
Почти не познавам хора, които смятат, че са перфектни родители, както и тези, които смятат, че децата им са перфектни са изключения.
Имам един смъртен грях- гневът.Много трудно го преодолявам и то точно когато детето ми ме предизвика, а не страничните.
Ако не беше това, да съм се борила за званието перфектна, ама не става.В много неща, обаче, се намирам за добра.
Ако не беше това, да съм се борила за званието перфектна, ама не става.В много неща, обаче, се намирам за добра.
+1
# 20
18 юни 2017, 19:14 ч.
Аз никога не съм смятала или твърдяла, че съм перфектна и не съм се заблуждавала, че децата ми са идеално възпитани, че да се налага да си признавам каквото и да било. Харесвам си децата такива каквито са си и се старая да ги възпитавам да станат хора, каквито според мен са добри. Дали на някого ще му изглежда лошо моето възпитание, изобщо не ме интересува.
Освен това, когато критикувам, не го правя от позицията на перфектна. Критиката си е критика, независимо от кого идва. Не смятам, че трябва да не притежавам качествата, които критикувам. Това е много погрешно схващане у много хора, което всеки път ме изумява. Пример - не трябва да съм изключителна певица, за да кажа на някого, че не може да пее.
Виж целия пост
Има ли сред вас маѝки, които биха направили самопризнание
Скрит текст:
като онези жени, които поне веднъж са се почувстали перфектни в отглеждането на детето/децата си, че да си позолят критика към друга майка, затова, че детето/децата Ви не са мъничките и прекрасни слънчица, които искахте и тъй старателно се опитвахте да възпитате. Разбира се те винаги ще са точно такива за Вас, но бихте ли застанали сякаш пред огледало и да кажете, съществуват ли онези моменти на слабост във Вас наблюдавайки детето/децата Ви и чудейки се - " Как се стигна до тук", "Как да поправя нещата" ,"Ужасна ли съм" и пр.
И ако Вие не винаги сте се чувствали, като "всичкоможещите" и "мултифункционални",
И ако Вие не винаги сте се чувствали, като "всичкоможещите" и "мултифункционални",
Скрит текст:
дали в интернет пространството или лице в лице.. то можете ли да признаете Вашите недостатъците и минусчетата на детето/децата Ви. Не се обиждаѝте от написаното до тук, защото както се казваше в една страхотна реклама -"Ти не си перфектната маѝка, но си истинска"
"Дали дълбоко в себе си сте се самообвинявали, че невинното сте наранявали?
Дали в тъмни часове
очите Ви насълзени,
пак ще будуват,
че боли на своето да бършиш сълзи.
Анонимен цитат: "Прегръщаѝте децата си, докато са малки - после няма да искат"
Предварителни извинения ако има прав. и пункт. грешка!
"Дали дълбоко в себе си сте се самообвинявали, че невинното сте наранявали?
Дали в тъмни часове
очите Ви насълзени,
пак ще будуват,
че боли на своето да бършиш сълзи.
Анонимен цитат: "Прегръщаѝте децата си, докато са малки - после няма да искат"
Предварителни извинения ако има прав. и пункт. грешка!
Освен това, когато критикувам, не го правя от позицията на перфектна. Критиката си е критика, независимо от кого идва. Не смятам, че трябва да не притежавам качествата, които критикувам. Това е много погрешно схващане у много хора, което всеки път ме изумява. Пример - не трябва да съм изключителна певица, за да кажа на някого, че не може да пее.
# 21
18 юни 2017, 19:27 ч.
Ани, ако успееш да го хванещ в зародиш, да.
Слязох от автобуса, но истерията продължи на спирката, след това по булеварда, в открития подлез, дето уж има по-малко хора, но все пак има. Ами ако си пред лекарския кабинет или на опашката в магазина с пълната количка и двете деца?
В къщи се опитвахме да я караме да се съобразява - да не скача, да не хвърля по пода, да не пищи. Резултатът- започна още повече да го прави, за да ни накаже един вид "Вие плащате данък обществено мнение - добре аз ще ви предизвиквам още повече, ще правя на пук"
И това с излизането от стаята не действа - тича след мен.
Номерът е да изтърпиш докато бурята отмине и тогава да строяваш.
Веднъж в тролея едно детенце с аутизъм възмути някаква гражданка, та шофьорът я реплекира "Не виждате ли, че детето е с инвалидна карта? Какво искате от него?"
Виж целия пост
Слязох от автобуса, но истерията продължи на спирката, след това по булеварда, в открития подлез, дето уж има по-малко хора, но все пак има. Ами ако си пред лекарския кабинет или на опашката в магазина с пълната количка и двете деца?
В къщи се опитвахме да я караме да се съобразява - да не скача, да не хвърля по пода, да не пищи. Резултатът- започна още повече да го прави, за да ни накаже един вид "Вие плащате данък обществено мнение - добре аз ще ви предизвиквам още повече, ще правя на пук"
И това с излизането от стаята не действа - тича след мен.
Номерът е да изтърпиш докато бурята отмине и тогава да строяваш.
Веднъж в тролея едно детенце с аутизъм възмути някаква гражданка, та шофьорът я реплекира "Не виждате ли, че детето е с инвалидна карта? Какво искате от него?"
# 22
18 юни 2017, 19:28 ч.
Аз никога не съм смятала или твърдяла, че съм перфектна и не съм се заблуждавала, че децата ми са идеално възпитани, че да се налага да си признавам каквото и да било. Харесвам си децата такива каквито са си и се старая да ги възпитавам да станат хора, каквито според мен са добри. Дали на някого ще му изглежда лошо моето възпитание, изобщо не ме интересува.
Освен това, когато критикувам, не го правя от позицията на перфектна. Критиката си е критика, независимо от кого идва. Не смятам, че трябва да не притежавам качествата, които критикувам. Това е много погрешно схващане у много хора, което всеки път ме изумява. Пример - не трябва да съм изключителна певица, за да кажа на някого, че не може да пее.
Аз не си позволявам да критикувам от гледна точна на това ,че точно тези майки започват да те нападат и едва ли не да те питат какъв ми е проблема .Повечето млади майки не търпят критики дори и да е от някой по голям от тях и с доста по голям опит .Не знам защо повечето си мислят докато е малко детето че му е позволено да се държи всякак и на всякъде
Виж целия пост
Има ли сред вас маѝки, които биха направили самопризнание
Скрит текст:
като онези жени, които поне веднъж са се почувстали перфектни в отглеждането на детето/децата си, че да си позолят критика към друга майка, затова, че детето/децата Ви не са мъничките и прекрасни слънчица, които искахте и тъй старателно се опитвахте да възпитате. Разбира се те винаги ще са точно такива за Вас, но бихте ли застанали сякаш пред огледало и да кажете, съществуват ли онези моменти на слабост във Вас наблюдавайки детето/децата Ви и чудейки се - " Как се стигна до тук", "Как да поправя нещата" ,"Ужасна ли съм" и пр.
И ако Вие не винаги сте се чувствали, като "всичкоможещите" и "мултифункционални",
И ако Вие не винаги сте се чувствали, като "всичкоможещите" и "мултифункционални",
Скрит текст:
дали в интернет пространството или лице в лице.. то можете ли да признаете Вашите недостатъците и минусчетата на детето/децата Ви. Не се обиждаѝте от написаното до тук, защото както се казваше в една страхотна реклама -"Ти не си перфектната маѝка, но си истинска"
"Дали дълбоко в себе си сте се самообвинявали, че невинното сте наранявали?
Дали в тъмни часове
очите Ви насълзени,
пак ще будуват,
че боли на своето да бършиш сълзи.
Анонимен цитат: "Прегръщаѝте децата си, докато са малки - после няма да искат"
Предварителни извинения ако има прав. и пункт. грешка!
"Дали дълбоко в себе си сте се самообвинявали, че невинното сте наранявали?
Дали в тъмни часове
очите Ви насълзени,
пак ще будуват,
че боли на своето да бършиш сълзи.
Анонимен цитат: "Прегръщаѝте децата си, докато са малки - после няма да искат"
Предварителни извинения ако има прав. и пункт. грешка!
Освен това, когато критикувам, не го правя от позицията на перфектна. Критиката си е критика, независимо от кого идва. Не смятам, че трябва да не притежавам качествата, които критикувам. Това е много погрешно схващане у много хора, което всеки път ме изумява. Пример - не трябва да съм изключителна певица, за да кажа на някого, че не може да пее.
# 23
18 юни 2017, 19:31 ч.
Няма никаква мистерия - на такива деца задръжните им процеси са по-незлели, отколкото на други деца. Не могат да се спрат, дори да усещат, че трябва да се спрат. И може така да си карат цял живот. Ако ги пишаш после защо са се тръшкали, просто не знаят.
Виж целия пост
# 24
18 юни 2017, 19:32 ч.
Ани не те съветвам да даваш акъл на чуждите хора как да си гледат децата. Аз не бих направила проблем никъде. Също съм изнервена и от моите и от чуждите деца, но ако чуждо дете ме дразни, просто бих се преместила за да не го чувам или виждам. Моите деца са ми достатъчни, та и с чуждите да се разправям.
Виж целия пост
# 25
19 юни 2017, 09:53 ч.
Моето дете като беше малко, ако трябва да си тръгваме от някое интересно място- парк, люлки, рожден ден дори, просто лягаше на земята и не ставаше.Не пищеше, не се дереше, само мръннн, но лягаше и край. Добре, че беше лекичък, успявала съм да го вдигна, но не винаги, защото се съпротивлява и изплъзва.Какво ли не му говорех, какви ли експерименти не съм си правила- ако ще го събирам с др. деца, отиваме час по-рано да си отиграе, но щом стане време за тръгване, отново лягаше на земята.
Сега, години по-късно дори не си спомня какво е правил или се преструва, че не помни.
В началото много се паникьосвах и срамувах, в един момент ми стана безразлично и просто го изчаквах, с което събирах навалица около нас, а дори не помня кога и как спря, явно порасна и взе да се срамува от поведението си.
Виж целия пост
Сега, години по-късно дори не си спомня какво е правил или се преструва, че не помни.
В началото много се паникьосвах и срамувах, в един момент ми стана безразлично и просто го изчаквах, с което събирах навалица около нас, а дори не помня кога и как спря, явно порасна и взе да се срамува от поведението си.
# 26
19 юни 2017, 10:34 ч.
Ами и ние сме почти така .Повечето пъти си тръгват с рев въпреки че не съм бързала да си ходим ,дори съм се чудил как нямат умора .Вечно трябва да им кажа нещо за да си ходим ,че ще видим някое коте куче или нещо от рода .Ако кажа че си отиваме вкъщи не става доброволно .Отдалечаваме се и после обяснявам защо вече трябва да сме удома и се успокояват .Чак да лягат по земята не са го правили .Но това нещо бързо го израстват
Виж целия пост
Моето дете като беше малко, ако трябва да си тръгваме от някое интересно място- парк, люлки, рожден ден дори, просто лягаше на земята и не ставаше.Не пищеше, не се дереше, само мръннн, но лягаше и край. Добре, че беше лекичък, успявала съм да го вдигна, но не винаги, защото се съпротивлява и изплъзва.Какво ли не му говорех, какви ли експерименти не съм си правила- ако ще го събирам с др. деца, отиваме час по-рано да си отиграе, но щом стане време за тръгване, отново лягаше на земята.
Сега, години по-късно дори не си спомня какво е правил или се преструва, че не помни.
В началото много се паникьосвах и срамувах, в един момент ми стана безразлично и просто го изчаквах, с което събирах навалица около нас, а дори не помня кога и как спря, явно порасна и взе да се срамува от поведението си.
Сега, години по-късно дори не си спомня какво е правил или се преструва, че не помни.
В началото много се паникьосвах и срамувах, в един момент ми стана безразлично и просто го изчаквах, с което събирах навалица около нас, а дори не помня кога и как спря, явно порасна и взе да се срамува от поведението си.
# 27
19 юни 2017, 11:30 ч.
Аз си признавам, че на моменти опирах до лайт "плашене" с митологични същества. Бях измислила цяла менажерия, с имена, въображаема земя с история и география, абе цели приказки. Но бяха перфектни- хем смешни, хем страшни. Хем имаха възпитателен ефект, хем не се наплаши.
Виж целия пост
# 28
19 юни 2017, 11:54 ч.
от моя скромен опит си мисля, че някои ситуации са съвсем неумишлено предизвикани от майките. напр. да се вкараш по обяд в задушливия автобус с прегладняло дете, капнало от умора след 3 часа игра в парка. ми истерията е гарантирана. нали уж за по-бързо да се прибереш, ама вземе, че стане сеирът. като си знаеш, че детето окапва към 12, може да си тръгнеш към 11 и нещо от парка и лежерно да се прибереш пеша с количката.
или да отидеш да пазаруваш в хипермаркет с дете, на което му се играе и кипи от енергия. и разни други такива самоубийствени мисии.
с малко повече организация и предвидливост денят с малко дете може да минава доста приятно, ама късно се усетих
Виж целия пост
или да отидеш да пазаруваш в хипермаркет с дете, на което му се играе и кипи от енергия. и разни други такива самоубийствени мисии.
с малко повече организация и предвидливост денят с малко дете може да минава доста приятно, ама късно се усетих
# 29
19 юни 2017, 13:04 ч.
Има и такъв момент - несъобразяване с това, че детето е малко и в какво състояние е според дневния режим. Защо изобщо, ще влачиш гладно и изморено дете насреща с приятелка примерно, или в хипермаркета? Ми, прибери го вкъщи, нахранИ го, оставИ го да се наспи, пък тогава по-спокойно ще изкараш срещата или пазаруването! То и възрастен човек така да помъкнеш, и той няма да издържи като му е криво.
Виж целия пост
Препоръчани теми