Изневяра и депресия

Е , глупости сега  
хората сме различни   да не категоризираме така на едро  

Няма глупости- кое нормално човешко същество, било до 18 годишната си възраст в училище, напъвано да виси над учебниците, ходещо на курсове и уроци, като влезе в университета, ще продължи да зубри без да погледне през прозореца?

Например младежите, които искат да постигнат нещо, да се докажат в кариерата си. Има елитни университети, има и такива в чужбина, има и тежки специалности, а има и млади хора, които сами трябва да се издържат и удоволствията им не са да ходят по дискотеките.
Хайде сега, ако някой предпочита да учи, а не да ходи по дискотеките да го обявим за ненормален!

Не бягай по тъча, въобще не говорим за зарязване на ученето в името на дискотеките.
Ти заяви, че дори и гадже без перспектива за брак не бива да имат.
Ми, да си стоят девствени докато дойдат на твоята възраст, когато си решила да побързаш с раждането, пък тогава да тичат направо в гражданското.

За да ме разбереш по-добре ще ти обясня какво разбирам под безпереспективна връзка. Например такава с женен мъж.
По-голяма част от девойките си хващат гаджета на тяхната възраст и от тяхната специалност. Там прекарват най-много време, там се запознават. Да имат очи да го представят на родителите си, да ги пуснат техните заедно на море и т.н.

Ба*ти до къде я докарахте тая тема - оправдаване на кръшкането, мечти за любовници... *иконка повръща ми се*.

Ох ,   
мноме не нахилват тези описания 


 те я те 

Явно е нормално.. При мен също! Лепна се и остана😂

Здравейте!
Аз никога не бих простила изневяра, взимам си детето и се спасявам, няма как да продължа да го обичам и всеки ден да си мисля как е докосвал и т.н. друга! Не бих позволила да тъпчат достойнството и репутацията ми! Тръгвам си, започвам нов живот с детето си и се отдавам изцяло на него и на себе си! Времето всичко лекува! Това бих направила аз!

Първо пожелавам на авторката да успее да прекара една добра ваканция с детето си.

Не знам дали все още чете тук.

Ключът към всяко продължаване напред е прошката. А всяка прошка изисква искрено разкаяние, дори и в библейския смисъл. Непрощаване и отмъщение са различни неща. Второто може да не е много достойно и благородно, но се случва. Не сме ангели все пак, грешим, у всеки човек има тъмни страни. И понякога им се поддаваме в момент на слабост. Ако грешката бъде призната и има искрено разкаяние, ако последва изкупление и промяна, шансовете да послужи не като средство за разрушение, а за съзидание, са големи.

Вярно, че червената лампичка ще продължава да свети дълго, дълго, но едва ли завинаги. Хората сме така устроени, че и най-силните ни емоции е видоизменят с времето, уталожват се и се заместват с други. Особено ако причините за лошите емоции отсъстват дълго време, а причините да добрите емоции са част от ежедневието.

Това, което би трябвало да си отговориш, е: Мога ли без този човек? Има ли за какво да бъда с този човек?По-добре ли ще е за детето ми без този човек? Мога ли да намеря друг човек, който да е по-добър за мен? Защото любовта и връзката с партньора не се изчерпва само с логиката и прагматизма. Има куп неща, които правят точно този човек незаменим за теб, и които никак не е задължително да са "полезни". Понякога тези причини са направо токсични - и тогава, колкото и да е необходим любимият човек, операцията се налага, макар и болезнена. Но ако същността на партньора не е вредна и убийствена за теб и детето ти, ако става дума за изключение, залитане, моментно умопомрачение ако щеш, си струва да се бориш за любовта си в името на дългосрочните цели. Защото намирането на твоята душевна половинка никак не е лесно, нито пък е гарантирано. Дори и следващият да е "по-практичният избор" финансово и емоционално, може никога да не сте толкова щастливи - ти и детето ти.

В заключение мога само да кажа, че 100% моногамни връзки в продължение на десетилетия са абсолютно изключение. Щастлива съм да кажа, че моята е от тях, но си давам сметка, че това е рядък късмет. Не че това гарантира липсата на други проблеми  .

Ужасно много разсъждаваме жените след една изневяра Мъжете директно приключват в 99% от случаите. Ама ние жените да дадем шансове, че пък и да помислим можем ли без този човек, ама да не би да спре да се върти планетата без него, и дали не сме незаменими партньори...? Извинявайте, много ми стана смешно.

Жените също доста изневеряват, достатъчно е да се надникне  в темите за любовниците. Ако мъжете наистина приключваха с такава лека ръка, щеше да има бая повече зарязани жени.

Всеки сам си преценява за себе си. За някои няма незаменими, за други има. Човек трябва да е наясно със себе си, като взема решения.

При изневяра, която е продължавала дълго време и продължава, правилното решение е само едно - моментално да се бие шута. В противен случай, ако потърпевшия реши да даде шанс, агонията е страшна. Собствен опит!