синът ми е на 2г. и 5м. До към 2годинки си хапвахме абсолютно всичко. Дори обмислях вариант да запиша втора кухня - не ни стигаше...и без да разбера как и защо отказа всички манджички. Сега сме на сандвичи, кремчета (слава богу яде всички плодови, които му предложа) и разбира се шоколад. Включила съм се към социални групи за хранене на деца и само с умиление гледам какво са приготвяли в групата - супички, най - различни яхниики...неща, които моят малчуган не иска и да погледне. Четох предишни коментари тук и реших да възобнова вечната тема за претенциозното хранене при някой от дечицата. Борис е енергичен, палав и няма изморяване. Здрав и рядко боледува (да чукна на дърво ). Затова гледам да не го мисля много и да се радвам с него на детството му, а не да влизам във филма "нищо не яде"...Сигурна съм, че с времето ще променя вкусовите си предпочитания и ако не го насилвам всичко ще стане с лекота и от самосебе си.