Болката и промяната след всички удари.

  • 6 307
  • 70
# 15
Не, страхът е просто Страх.
НИщо повече.
И той 99 % никога не е реален - той е просто Твоята проекция върху нещата.
Т.е - ти се запознаваш с нов мъж, той ти подава по-енергично ръка, а ти подскачаш като ужилена. (защото подсъзнателно това ти напомня на сутуацията с насилника). В мига, в който Осъзнаеш това - вече си даваш сметка, че този нов човек няма грам вина за подскачането ти и че той Не е опасен.
Това е начинът. Друго не помага.
Иначе - може цял живот подсъзнателно да си подскачаш на всяка подобна ситуация и да му викаш, че "страх"..))

Колкото до Егото - търсенето и очакване на справедливост е точно това.
Бъди сигурна, че той ще си получи неговата. Когато трябва.
 Hug
Виж целия пост
# 16
Искам само едно да ти кажа като минала по този път-насилникът си остава такъв, това е вътре в него, не е въпрос на избор и грешки,а на дълга терапия. Аз се разделих с такъв, който е и баща на децата ми. Живея с друг мъж. Щастлива не знам дали съм, защото призраците още са в мен и още при спор и повишаване на тон се свивам и изтръпвам, но при мен като че ли избива в друга посока-предизвиквам го и нажежавам до край обстановката, сякаш за да си докажа отново и отново, че този не е такъв, че няма да посегне. Въпреки всяко следващо доказателство, доверие нямам на мъж. Никога повече...поне досега. Дай си време, млада си, шокът и спомените са пресни, не бърай и не се насилвай да приемеш нещата. И твоето време ще дойде, а дотогава се усъвършенствай, ходи на терапия, усвоявай техники за самозащита-всичко, което ще ти даде увереност в себе си и самочувствието, че можеш да управляваш живота си и да контролираш ситуацията и кой да е с теб.
Виж целия пост
# 17
Давах сърцето си за него, докато той не ми дари своята първа плесница, удари с юмрук, блъсканици, обиди и подобни. Не споделих на никого, заради шока, който изпитах и болката, че първият човек, който обичам с цялото си сърце ме предава... не ми се искаше да го повярвам. Сигурно съм си мислила, че ако не го изрека на глас, значи не е истина. А наистина не ми се искаше да е. Преди точно една година на днешната дата, бяхме на сватба на негова роднина. Въпреки всичко, да, останах с него, защото имаше затишие. Започна да приема хапчета за нерви, тръгна по лекари, помислих, че всичко ще се нормализира.

Грешката ти е това, червеното, а всичко останало са дрънканици, опит да не видиш истината. А истината е, че си направила основната грешка, която може да направи жена, имаща връзка с насилник. Грешката е и на майка ти, че не те е научила, че жена може да бъде бита от един мъж само веднъж, защото автоматично след първата проява на насилие е длъжна да прекрати всякакви отношения, а не да си мисли как нещата ще се нормализират, как онзи щял да се оправи и как един мармот....
Може да съм груба, ама толкова пъти съм чела вариации на твоята история, че просто не проумявам защо момичетата не поумняват newsm78
Виж целия пост
# 18
Черна Станция, аз веднъж си изтървах нервите и метнах чаена чаша по едно гадже, пукнах му яко главата.
И до ден днешен умирам от ужас, пак да не ми падне пердето.
Това значи ли, че съм насилник?
Виж целия пост
# 19
И аз не проумявах, но когато ти се случи на теб е напълно различно. Майка ми няма как да ми обясни такива неща, защото на нея не й се е случвало и няма как да знае да засегне тази тема. Не обвинявам никого, освен себе си.
Виж целия пост
# 20
3. Нито ти, нито той е виновен...
Виновен е. Няма как да пребиваш човек, да му причиниш физически и психически щети и да да не си виновен.
Виж целия пост
# 21
Не го "оневинявам", а не  искам тя да го обвинява.
Това са две различни неща. Hug
Виж целия пост
# 22
Черна Станция, аз веднъж си изтървах нервите и метнах чаена чаша по едно гадже, пукнах му яко главата.
И до ден днешен умирам от ужас, пак да не ми падне пердето.
Това значи ли, че съм насилник?

Значи, че си неуравновесен и не се владееш и най-умното е човек да не се обвързва с теб. Може да не ти харесва това, но така е правилно от гледна точка на другите. Никога няма гаранция дали няма да се повтори, сам казваш, че и до днес не си сигурен в себе си.
Виж целия пост
# 23
Така е.
А да не би да има някой 100% сигурен в себе си?
Защото и на мен преди да ми се случи - бях?

Виж целия пост
# 24
Не го "оневинявам", а не  искам тя да го обвинява.
Това са две различни неща. Hug
Защо?
Такива хора трябва да бъдат обвинявани, дори официално, и съдени дори.
Виж целия пост
# 25
Заради 2 неща, Човече..
1. За да го пусне тоя Страх, а така - само го подхранва.
2. За да престане и себе си да обвинява - защото този насилник е давал признаци за това, но ти си бил сляп за тях и тн..(идея си нямаш как се самообвиняваш и за това).

Омразата и обвиненията са далеч от прошката - а само тя помага да се изцелиш от болката и да продължиш напред. Да простиш на себе си, че си го допуснал и да му простиш и на него - защото е минало и трябва да продължиш напред.
Виж целия пост
# 26
Да, трябва да спре да се обвинява и да осъзнае, че виновният е той.
В ситуации като тази няма как да кажем - случва се. Не се случва. Има виновен.
Виж целия пост
# 27
Много си млада, да не кажа малка, ще мине време ще ти мине. Нормално е да те е яд, че той си живурка, а теб те е страх, но не се трови с мисли за него. Гарантирам ти, че насилникът си остава насилник.
Виж целия пост
# 28
Човек, койтж го е преживял, не може да бъде разбран от човек, който не е. Никой, който не е минал през това не може да разбере самообвинението, въпросите къде сбърках, желанието да оправдаеш този, който ти е посегнал. И да-пътят за излизане от тази спирала е да простиш и на него, и на себе си. Най-вече-на себе си. И да продължиш напред, без него.
Виж целия пост
# 29
Ще употребя клише, но... времето лекува. Болката не изчезва, но с годините се притъпява и я избутваш в някое ъгълче на съзнанието си. Затваряш я като в чекмедже. С годините започваш и да разпознаваш на кого можеш да се довериш. Кой човек си струва и кой не. Да, направила си грешка да се довериш на грешен човек веднъж, ама кой е застрахован срещу грешки? Приемаш го за научен урок и натрупан опит и продължаваш нататък. Трябват двойно повече сили да живееш с подобна болка, която те разяжда отвътре, което трябва да ти говори, че си много по-силна, отколкото си даваш сметка.  Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия