Разлика в годините на децата.

при нас разликата ще е 2г без 1м и аз като теб се притеснявам,защото батито няма да го даваме на ясли,а ще си го гледам аз и моя съпруг. Мисля ,че ще се справяме добре и исе надявам и да се оправи злоядия батко,покрай другото бебе.Пожелавам ти успех и търпение 

живот и здраве при нас разликата ще е 1год. и 4 мес.

Боже, възхищавам се на тези разлики!

Много сили ви желая!   

Аз все още съм с едно дете, но от наблюденията ми от познати мога да кажа, че обикновено като разликата е малка по-голямото дет ревнува от бебето и понякога не го иска. Като поотраснат малко щее си игарят заедно и ще ти е по-лесно с малка разлика - ще имат общи интереси, но в началото може би ще е трудно. Това, което мога да те посъветвам е да подготвяш каката още от сега, че ще ис имате бебе - винаги говори в множествено число като включваш и нея в плановете - обяснявай й как вие двете ще трябва да се грижите за малкото човече и как е много важно тя да му помага, защото то ще е мъничко и не може самичко, а ти няма да се справиш без нея в грижите за бебето - важното е каката да се чувства важна, а не изолирана, когато всички обръщат внимание на бебето. Още от първия миг след изписването я включвай вгрижите за бебето - тя е много малка и не може реално да помага, но ти се преструвай, че наистина имаш нужда и тя да се включи. Ако ти кърмиш бебето, гушкаш го, къпеш го и т.н. а тя през тва време гледа отстрани и се чувства пренебрегната не чудно и да намрази бебето, което й отнема вниманието на мама, което до сега си е било само нейно. Ако я включиш в грижите за бебето тя не само, че няма да е пренебрегната, но даже ще се чувства горда и важна и ще обича малкото човче. Докато кърмиш бебето я викай да стои при теб и я гушкай и нея или си говорететихичко като й казваш, че така ти помага да храниш бебето, докато го къпеш нека и я се върти наоколо и ти подава кърпа, сапун и т.н. Когато брат ми бешемалък аз бях натоварена с отговорната задача да му къпя крачетата   обясняваха ми колко е важна тази задача и докато майка ми го къпеше аз усърдно бърках в коритото и "миех" бебешки крачета. Още го помня. Дано да съм ти от полза с тези съвети. Започни ощеот сега да разказваш на каката какво предстои и колко много ще разчиташ на нея да ти бъде прятелка и помощница, когато дойде бебето

И аз така си мислех,ама.... побърках се да се чудя кое по-напред и кого да гледам.Баткото искаше да влиза в кошарата при бебето и понеже може да прескача решетката  - на няколко пъти на косъм беше да и се стовари отгоре...Има я за играчка - постоянно се опитва да я вземе да я разнася и като успее да я докопа докато я държа не пуска...Доскоро като забравех да прибера биберона и на недостъпно за него място го лапаше веднага,вчера го намерих да и го бута в устата докато спи и познайте какъв рев настана.Има още мнооого от серията.Инъче я обича,идва да я целува,милва,не се усеща ревност.При вас разликата ще е малко по-голяма,дано да е по-лесно,но се гответе за безкраен купон .Като изключим факта,че вече нямам никакво време за себе си - всичко е чудесно и е много по-весело.

Между мойте момчета има разлика от цели 12 години без около 40 дни  и не съжалявам изобщо за тази голяма разлика, защото :
1. няма ревност от страна на големия
2. нямат общи интереси и неща засега и съответно няма пререкания
3. баткото ми е помощник номер 1
4. толко време е чакал да има братче или сестриче, че сега е луд по него 
5. времето и вниманието ми за децата е различно поради различната възраст и няма сърдити   
6. гледам малкия и му се радвам по доста "по-зрял" начин тъй като съм попорастнала 
7. не на последно място аз се чувствам страшно добре след това позакъсняло майчинство 
мисля, че има още много предимства, но в момента на първо четене това се сещам 

А за малката разлика незнам винаги малко ме е плашела  с брат ми имаме 1г. и 5 мес. разлика и винаги сме се "врънкали" яко чак сега нещата са си на място когато сме големи 
А и преди няколко дни гледах една позната как пресича кръстовището с бебе на 2 мес. в количката и в другата ръка почти влачейки син на 2г. и 10мес. и направо изтръпнах  и може би  се възхитих на смелостта й да породи 2-ма разбойници, но всеки си преценява сам 
На теб успех и много късмет, дано каката да се радва на малкото човече 

Нашата разлика живот и здраве ще бъде 2 год.и 1 месец и както повечето от вас и аз се притеснявам  как дъщеря ми ще възприеме бебето и после как ще се справя с отглеждането и на двете едновременно!Предполагам,че ще е трудно в началото,но нито съм първата,нито последната,все ще се справим по някакъв начин с таткото,тъй като основно ще разчитам на него и на неговата помощ.

 Разликата на моите е 9 години.

Аз нещо не разбирам какво искате да кажете...ние нашите вторите да си ги върнем да поизчакат още няколко годинки ли... ???

О, не да са ви живи и здрави вашите. Всяка разлика си има предимства и недостатъци.

Разликата между второто и третото ми дете е година и половина. Наистина отначало е трудно. Nellie ти е дала чудесни съвети, възползвай се. Мога само да добавя, че не е зле да осигуриш стая, в която по-голямото дете да не може да влиза без теб и в която да може да оставяш бебето, докато спи, а ти си в кухнята или банята. Имам предвид физически да му е невъзможно да влезе, а не да му е забранено. Най-опасните моменти са, когато двете деца са заедно, без да ги виждаш. Тогава по-голямото може да нарани малкото в стремежа си да се грижи за него.

И при нас живот и здраве разликата ще е година и половина. Не виждам обаче как мога да подготвям дете на година и 3 мес. както е в момента, че ще има сестричка. Предполагам, че ще има ревност като гушкам по-малкото, но от друга страна си мисля, че след някой месец по-големия няма да помни времето, когато е бил сам.

Ей, много обнадеждаващо ми подейства това !!! Живот и здраве нашата разлика ще е 11 год и половина ! Много се чудех дали не съм сгрешила с това решение / то не че ни попита де / , но сега почти нямам търпение да видя кое как ще бъде  .

Гледайте си ги с здраве и кеф и им се радвайте 
Аз само казвам как е при мен ... с по-голяма разлика  не че ако се бяха стекли обстоятелствата в живота ми малко по-различно и бях забременяла с второ доста по-раничко  нямаше да си го гледам и обичам от сърце  Просто такъв е живота и сега мога да преценя, че може би е по-лесно и по-интересно с по-голяма разлика, не че и тя няма недостатъци, разбира се .... само като си помисля, че баткото го дрънка "тинейджърски" пубертет, а бебо е в "бебешки" пубертет и ставам  но това е всеки избира и се справя както се наложи 
А децата са добре дошли винаги според мен, защото по-голямо богатство и щастие за нас родителите няма