Какво ви се работи?

В доста магазини сервират шампанско, и различни дринкс.
Бърбъри и на мен ми е л/бим магазин.

често ходя по ресторанти и барове на презентации на сезонни мен/та, част от работата ми е, както и тестване на вина, много е приятно, моята работа след това е да си кажа мнението и дали нещо биха могли да променят.

Жалко, че не ми плащат само за това, има и друга работа да се върши.

Някои от тези хора, които работят като пърсънъл шоперс изкарват доста добри пари (300 паунда на час не е зле), въпрос на нагласа е дали се чувстваш като слуга или по-скоро като съветник на човек, който има пари, но не знае как да ги изхарчи и не знае какви дрехи да си купи или какъв грим.

лошото чувство остава, колкото и да си внушаваш, че си съветник. разбирам да съм съветник, но да мога да си позволя  и аз да ги имам тези стоки, пък да съветвам като равен, а не да съм обслужващ персонал.  За мен това не е продаване на услугата съветване, а съвременен вариант на личната камериерка,която съветва господарката или господаря какво да облече - винаги има подчиненост извън професията.

Естествено че е въпрос на нагласа как ще се чувства извършващият дейността, което не променя обективната действителност,  а именно че това е работа за хора със скромни заложби и стремежи меко казано. Ако е нещо временно или за студенти ОК, но нали си говорим на кой какво му се работи.

+ 1
Тенденциите ги задавам аз – клиентът си купува съвета ми.
Макар че, лошо няма да обикаляш да ядеш и пиеш по нечия заръка, но мен лично би ми писнало точно за седмица.

Аз може да съм добър продавач, но има продукти или услуги, които не бих продавала срещу никаква комисионна. И не е баш така с подчинениетоо и клиентите. Клиентът винаги знае кои професии предполагат отношения между равни и кои са с по-особени нюанси от йерархичен тип. Клиентът може да има право, но не той командва, а продавачът да се подччинява. Клиентът не е работодател - той е клиент. А в това консултиране, което описваш дава йерархичност на отношенията. Може да се води моден консултант, моден стилист и каквото там да го нарекат, но е професия, която е гравитираща около фасоните на един индивид. А за да продавам такава услуга, битрябвало да имам много клиенти

Андариел, ако бизнесът е твой можеш да си избираш клиентите. Освен това ти плащат на час, ако обикалянето е физическо - с увеличаване на комисионната след определено време (да речем 3 часа).
Аз също не бих работила това и моят пример беше мистъри шопър, което е различно.

Kikamora, и защо толкова ти се работи като таен клиент? За мен тайният клиент е загуба на пари, защото вместо да бъдат дадени като бонуси на служителите, тези пари отиват в нечии друг, най-често приятелски джоб. А и самите клиенти, също могат да бъдат като коректив на поведението на служителите в търговските вериги.

Консултирането е една малко тъмна Индия, дава се някакво аргументирано мнение по определен сегмент  бизнеса или нещо друго, но поръчателя не е длъжен да се съобрази.
Има един друг вид консултиране нормативно подсигурено, където те задължават да правиш такива консултации, демек консултанта да ти кажа изпълнил ли си каквото трябва.
А като цяло надявам се, че не обиждам някой консултанти са хора, които не могат ясно да дефинират професията си и безработни между две работи.
По-скоро може да говорим в бизнеса за договори за поръчка на даден вид анализ било финансов, управленски - напоследък са много модни тези за структурите и т.н. може да е с цел някаква оценка на ефективност- което се предпочита да се прави от външни.
С модното консултиране и т.н. нямам наблюдения , психологическото- всеки втори у наше село като прочете някоя книжка от популярната психология и се мисли вече за парче психолог

И на мен така ми се струва. А и точно за модно и гримовно и всякакво подобно консултиране, консултантът първо трябва да е много навътре в материята, самият той да е дизайнер на дрехи примерно, да познава културата и писаните и неписани правилаа на прослойката на клиентите, не всяка жена, която гледа модния канал или чете модни списания и обича да пазарува и познава марки, да смята, че някой ще тръгне да плаща, за да го консултира. Особено ако плащащият е по-по-най. Изобщо, някак инфантилно ми звучат тези консултантски истории (само сега никой да не скача обиден, моля, не е лично към никого, просто ме подсетихте за  това),  малко като по позитивистките и коучваните курсове от типа "превърнИ хобито си в професия и изкарвай пари".
за консултиране,независимо от сферата, трябва високо ниво на експертиза, а тя често е подплатена с една камара документи, разрешителни, сертификати и опит.

В България е "тъмна Индия".

Модните консултанти обикновено са обучени и са с репутация. Ако си начинаещ естесвено в началото го правиш безплатно на семейство и приятели, докато изградиш репутация, но обикновено отнема година - две, като през това време добиваш опит и се усъвършенстваш. Не мисля, че е лоша перспектива, ако е това с което ти се занимава.
Във всеки бизнес се изисква време, не всички се раждат Стийв Джобс или Сам Брансън.
 Не е чак толкова лесно, колкото изглежда, защото в повечето случаи хората, които търсят тези услуги не са със стандартни размери и не могат сами да си изберат гардероб според различните места, където ходят, не са и първа младост, за да им купиш какви да е косметични продукти.
Много от богатите хора търсят тази услуга (personal shopper), за лични гравирани подаръци от големите марки и консултантът просто трябва да направи няколко телефонни обаждания и да изпрати мейли. Лично на мен ми се вижда доста по-приятно, да не говорим, че колкото повече изграждаш връзки от подобен род, "облаги" има и за теб самият като различни отстъпки от тези фирми и безплатни подаръци; нали и ти им докарваш клиенти.

Друг вид консултанти са много популярни тук, ползват ги всички големи компании.
Така например ние имаме "бомбен" консултант, който е с дългогодишен опит като военен, сам е обезвреждал бомби и е работил към организации като ЕС и т.н. през годините практика. Такива консултанти са много ценни, видяли са какво ли не и понякога бегъл поглед от тяхна страна е нужен, за да преценят какво трябва да направи дадена сграда, за да пострада минимално от подобен вид атака. Както и какви обучения трябва да се направят на персонала.
Има технически консултанти, хора, които от години са на свободна професия, моята фирма плаща на един такъв 32 хил. паунда за да идва 2 пъти в седмицата, при нас.

Mystery shoppers отиват в определен обект, за да набл/дават служителите на обекта, как си изпълняват задълженията, докато шефовете им в хед офиса са на разстояние.
Както дадох примера за хотел, изпращат те в определен хотел като гост, ти се възползваш от всички услуги, правиш се на крив, или имаш специално желание и водиш записки, след което предоставяш рипорт със снимки на този, който те е наел. От там нататък няма лов на вещици, има препоръки как да се подобри обслужването и какви обучения да се организират на персонала.
Mystery shoppers дават препоръки, те не са инспектори, които търсят трабъл.

В една от корпоративните сгради изпратихме mystery shopper, консултантът беше от City of London police. човекът е бил облечен като колоездач и е влязъл от централния вход, за да види как ще реагират охраната. Разглеждал е до колко е чисто, искал е достъп директно до определен етаж и т.н.
Стара практика е от години и го прилагат всички фирми, с които работим.

Това е един от проблемите на мисленето на хората в България (без някой да се обижда). Цялата тази работа с йерархията и липсата на добро клиентско обслужване ни скапва като държава, туризмът заминава стремително надолу откъм качествени туристи.

Сервитьорка на ролкови кънки. Стара съм, а и в България няма.

Пилот на хеликоптер, но ме е страх от високо.

Дресьор на делфини и косатки - няма да ме огрее в този живот.

Архитект - стара съм тепърва да уча архитектура, а и ме мързи.

Снайперист - мързи ме и не искам да убивам хора.

Когато бях ученичка исках да бъда поп певица, актриса, фото модел, танцьорка, фигуристка, федерален агент.
Огря ме само третото, но за много кратко.

Консултант е по-скоро вид заетост, а не професия. Означава, че предоставяш услуги на някой, с когото нямаш трудово-правни отношения. Спектъра е толкова широк, че няма как да се обобщава.

Искам да съм лекар -  едновременно кардиолог и уролог, но да работя само с млади и секси мъже.

...ми спортна медицина значи:)