Не знам как да постъпя

Здравейте! Имам нужда от малко съвет или не знам вече и аз. Момиче съм на 21 год. и студентка по медицина. Имам приятел, с който сме заедно от около  година и половина. От един град сме, но учим в различни. Проблема е следният: Преди два дена ми каза, че  можело да си дадем малко почивка на нашата връзка, не знаеш какво чувствал, нямало я тръпката, не било както в началото. Аз просто рухнах. Всичко беше нормално...да имали сме караници в дадени моменти, в което мисля, че няма нищо нередно. После ми каза, че ми остават още 2години и после ще замина за чужбина. Да такива са моите планове, но ако всичко е наред, не бих захвърлила ей така всичко. Имам големи мечти, ако мога да го кажа така, имам доста амбиции. Той винаги ме е подкрепял, аз също. Той е нямал такава сериозна връзка досега. Тези неща с тръпката са ми ясни- тя е в началото и е времена, всичко в началато е ново, непознато и т.н След това връзката уляга, започва обичта. Тя се гради на уважение, доверие, подкрепа и т.н. Не знам винаги съм виждала в очите му обич спрямо мен, показвал го е и го е доказвал много пъти. Просто това ми дойде в повече. Казах му, че ще се боря за тази връзка, казах му , че виждам бъдещето си с него, че за преодоляяането на проблемите се изискват двама души. Виждаме се на две седмици веднъж, просто правя всичко по силите си да съм до него, лишавам се от много неща. Той е на 25 и учи и работи и го разбирам, подкрепям. Просто съм готова да правя всичко, не през 2, а всяка седмица да ходя при него. Досега това нещо не е било проблем, успявали сме, бяхме щастливи. Нещо отвътре ме чувърка и знам, че нещата не могат да свършат просто така. Не разбирам едно: дали наистина не е осъзнал, че тръпката и обичта са две различни неща и едното е краткотрайно и предшества другото (не във всички случаи) или просто чувствата са му изстинали? ...но как могат да изстинат такива чувства току така? Искам да му помогна, той ми каза че ще продължим да се борим, но вече 3 дена не спирам да плача и просто ми е тежко. Страх ме е...мисля, че знаето защо .

П:С И няма 3-ти човек!