Връщат ли се в семейството "бащите" ?

Нямам опит с точно такъв казус, но пък знам, че за мъжете бременността много често е голям шок, особено ако им се стовари като гръм от ясно небе. А когато човек е в шок може да реагира и крайно неадекватно.   Може и ти да си станала по-ръбата, ако не ти е харесала реакцията му, и така разривът се е задълбочил и сте се разделили. Да, ама човек като помисли и обмисли на спокойствие често му идва "вторият акъл". А и нали казват, че за да оцениш нещо трябва да го загубиш, та може и да те е оценил докато сте били разделени.
С две думи, не искам да ти давам напразни надежди, че всичко ще се нареди по мед и масло, но според мен не е изключено и си струва внимателно да пробваш. Все пак най-добре е детето да си има татко, а и може между вас да има нещо стабилно.

Доколкото съм изчела първата ти тема, считам, че вие двамата не може да бъдете семейство, докато въпросният господин не пусне полата на майка си. А на мен ми се струва, че това няма да стане, съжалявам. От опит ти казвам, че стари ергени, предани и отдадени на мама, дори и да се задомят, скоро стигат до развод. Поне при мен стана така, а доколкото знам моят случай за съжаление е правило, другото е изключение.
Помисли си дали искаш живот под сянката на властна и вечно изискваща свекърва, вървяща в комплект с дъщеря си, формирана по нейн образ и подобие. И съпруг, който винаги се съобразява с тях, а след това с теб. Докато не станете двамата едно цяло, няма как. В момента той си е едно цяло с мама и сестра си.
Млада си, образована, вероятно и доста по-привлекателна от гореописания, писа, че семейството ти и приятелите ти ще те подкрепят, имаш си жилище. Помисли си дали имаш сили и нерви да превъзпитаваш 50-годишен човек, който още е привързан към мама и нейното мнение е меродавно. В най-добрият случай този човек ще иска да се съберете едва когато мама почине. Ако ти се чака дотогава, добре. Но според мен имаш голям шанс да срещнеш свестен човек, който ще те приеме и с детето, а дори и ще имате време да си създадете и отгледате общо. С този, половинвековния, прощавай, но едва ли.

Според мен не действай емоционално , а практически, особено с оглед доброто на детето.
Попитай адвокат, но си мисля, че ако той му е баща си длъжна да представяш къде ли не подписа му. Може да ви сбърка от изнудване и номера. Можеш в голям филм да се вкараш. За всяко нещо да ти трябва пълномощно / ходи и го търси, обяснявай и моли ...
Зарежи. Ако иска да дойде при вас няма да е от значение фам име на детето. Ако не те иска не ти трябва и напразни надежди не ти трябват.

Той му е баща и не можеш да му отнемеш това право.
Ако иска да му е баща той ще направи нужните стъпки след като се роди детето.
Ти не предприемай нищо, от него зависи.

Според мен не трябва да бързаш да го вписваш като баща. Той защо иска да признае детето? Какви са му доводите? До тук аз баща не виждам, виждам оплодител.

Здравейте,

Как е възможно човек на 30, завършващ последна година право, с претенция, че е от стар род, с образование и т.н. да пише "историй", "разправий", "рецензий", "линий"?

Понякога като чета историите тук ми се иска да си мисля, че от бг мама тайно плащат на някой 18-19 годишен пишман-автор, който ги измисля тия истории в духа на "съдби на кръстопът" и ги пуска с различни профили, за да имат забавление потребителите...

На въпроса Ви: поведението на господина е много шизофренично. От една страна искал деца, от друга така силно да реагира, когато желанието се осъществи - така както представяте ситуацията, мисля, че би имало голям шанс да се върне и да е моментно колебанието.

Но ако всъщност не е искал детето (не са били съзнателни опити да се направи дете) и на своя глава сте го решила да го правите, пък после сте му го представили като свършен факт, без да има дума в това дали ще го задържите или не - тогава то си е само Ваше това дете, а той е точно "донор", както го нарекохте в другата тема, при това не доброволен донор! Дори да прави нещо за детето при такива обстоятелства, съм сигурен, че би имало силна омраза към Вас, която ще става само по-нетърпима във времето.

Ако историята Ви е истинска - желая Ви леко раждане и успешно завършване и професионална реализация. Надявам се биологичният татко на детето да помага финансово (за което не е необходимо да признава детето) и също така да му намерите истински татко, освен ако отношенията Ви внезапно не се подобрят драматично с господин Кокнар, който на 50г. плаче и живее при майка си. Ако случайно стане последното - бих препоръчал брак (най-вече като тест за неговата сериозност) преди да се продължи по-нататък като двойка. 

Успех Ви желая!

Всеки случай е различен.
Доколкото разбирам, мъжът не е искал бременността и затова сте се разделили.
Защо си решила насила да го правиш баща, не знам, но как си представяш да се върне и да заживее с хора, към които не изпитва обич и привързаност?

Успокой се. Гледай си бременността. Детето ти е най-важно в момента.

Едва ли ще стане чудо с бащата, приеми, че хубав живот има и без да си навеки свързана с бащата на детето

На него може и да му щукне да бъде баща един ден, но не по начина, който ти си представяш - да се "върне" и т.н. Това го има само по филмите. Гледай си живота. Баща може и да бъде, независимо колко често ще вижда детето, но явно мъж за теб не е. Това не е края на света. Мъже има много, важното сега е детето да се роди живо и здраво.

Здравейте,
Виждам, че сте прочел предишната ми тема, нямам претенции за образованието, произхода си или нещо друго, даже сега виждам, че съм допуснала правописна грешка - случва се. Тогава, когато съм писала в предната тема, просто съм отговаряла на въпросите на съфорумниците. Темата, която съм пуснала, повярвайте ми, много искам да е фантастичен разказ и да ми се заплаща, като си го съчинявам, но...
Аз съм нов потребител на форума - тук намерих няколко подобни на моята история.
Опитите за дете, първоначално бяха по негово желание, пак по негово желание беше и молбата да ги спрем, тук разбирате, че бебето вече е било станало, макар и да уважих желанието му да се прекратят. От там нататък, ситуацията Ви е ясна. Една дребна поправка, той живее сам, не с родителите си.
Хареса ми съвета Ви за брак, ако се съберем, ще си го припомня.
Хубава вечер Ви желая.

Криста, той може и да живее сам, но мама му дърпа конците.

Дали се връщат бащите - някои да, други не.
По важното според мен е авторката да си помисли дали иска такъв човек за баща на детето си, защото е ясно че го иска в живота си.

Какво значение има други бащи връщат ли се? Ако в твоя случай има шанс и това желаеш - пробвай да залепиш нещата, поне ще знаеш, че си опитала.

По-скоро не, точно етапа с малко бебе е толкова труден и стресиращ, че може да разклати всяка връзка - а да създаде липсваща, абсурд.

Преди 14 г. и аз преживявах същото. Към днешна дата благодаря на Бог, че устоях на натиска на нашите и не позволих детето да носи името на биологичния баща. Настоящият ми мъж я отгледа от едногодишно бебе, припозна я и никой в обкръжението ни не знае, че тя не му е биологична дъщеря ( освен най-близките).
А "таткото" е на 47 в момента и живее с мама и сестра си. Купил е апартаменти на племенниците си, плаща сметките на всички и така си живеят доволно и щастливо