На какви занимателни игри да учим децата си от годинка и половина?

Не мога да им разбера идеята.

Ти пък. Идеята е да развиват фината моторика, въображението, образователни са, в същото време са занимателни и интересни за детето.
Аз работя с деца с увреждания. Имаме цяла стая с такива занимания - да връзват връзки, да закопчават копчета, да въртят кранчета, да закопчават ципове, да нижат мъниста и т.н., и т.н. Но не бях се сетила че това може да се направи на книжка. Много ме впечатлиха. Освен това книжката можеш да я носиш навсякъде и да занимаваш детето докато скучае - на опашката, при лекаря, в колата и т.н.

Плюс това е доста по-устойчива от хартиената книжка.
Нашата я прави една много талантлива дама, при която сам си избираш какви странички искаш.

На мен ми прилича на мека книжка от плат. Аз много отдавна съм виждала книжки, които изискват някакво действие но за пръв път чувам наименованието "тиха книжка".
Савина разкажи повече за работата ти .

Какво да разкажа?  Лекар съм, работя с деца с ДЦП и други неврологични заболявания.

По скоро ми беше интересно дали има тенденция да се промени отношението към децата с Даун и други заболявания.
Доколкото знам все още се съветват родители на деца с увреждания да ги абортират или изоставят. Което е ужасно според мен.

Ако увреждането е сериозно да се направи аборт никак не е толкова ужасно според мен. Стига да е хванато навреме, разбира се. Защо трябва зорлем да се обрича на мъки детето и цялото му семейство? Виж да се изоставят е ужасно. Даже приеха закон, който забранява даването на подобни съвети. Колко се спазва не мога да кажа. Моите деца са с родители. Изоставените няма кой да ни ги води на рехабилитация, така че нямам наблюдения върху тях.
Извинявам се за отклонението от темата.

И аз ще се включа с офф, но на запад виждаш съдбата на дечицата с Даун само докато са деца. Явно има подплатени с пари организации, които да ги занимават, обгрижват, обучават...само че да, много е сладко на 7 годинки под надзор да си маже филия само, но общо взето ще е същото положение цял живот- ще може да маже филия под надзор. А какво става, когато стане възрастен, медицината му удължи живота до 60 години, а родителите му вече са починали?

На запад има, така е. Организации които ги отглеждат имам предвид. И то доста добре ги отглеждат. Не знам кой ги финансира, дали държавата, роднините или някакви фондации, но факт е че ги има. Тази година на Албена имаше цяла група от 30 възрастни с Даун, може би немци или австрийци да бяха, които ги бяха довели на море организирано. И доста добре се грижеха за тях. В България също има домове за възрастни с увреждания, но там е страшно. Не успяват дори да ги нахранят като хората, камо ли на море да ги заведат. Пак опираме до пари за съжаление или до социална политика... не знам кое от двете.

До пари е. Или по-точно, фактът, че на запад се въртят доста пари и ако някой иска да организира гледане на хора със синдром на Даун, ще намери пари, ще лобира, ще рекламира. Тук хората са коравосърдечни- или по-близки до здравия разум, както искаш го наречи. Дори за пари може да не се навият да се занимават, нито като бизнес, нито като гледачи.

Точно синдром на Даун е сравнително леко увреждане съвместимо с живота.
Ако се работи целенасочено от малки хората със Даун стават в голяма степен съвсем независими и могат да работят да не говорим колко са артистични.
Спираме с офф топик.

Да, направо шофьорска книжка ще вземат...съвсем лекичко увреждане...

Сравнено със здрав човек е сериозно. Но сравнено с една квадрипареза например, която не може да ходи, нито да седи, нито да се обърне в леглото, нито да преглъща, нито да говори.... ами леко е.

Защо е нужно да се ползва "трябва", а не "желателно е".
Децата са колкото еднакви , толкова и уникални в своето развитие.
Нека детето се занимава с каквото му е приятно. Предлагай му различни игри( лего, тихи книжки, моливи, пастели, панорамни книжки , топки, играчки с подвижни части и т.н.). Цветовете могат да се учат и не само като се седне "мирно и кротко" и да се показват книжки и картончета. На тази възраст децата имат нужда от размах, а не да ги направим по калъп. Ако някоя родител има желание да научи детето на цветовете, може да го вметне в друга игра. Като например любимите стари играчки на детето се наричат и с цветовете, докато си играе. И когато е удачно да му се говори и показва, но не и целенасочено по еди колко си време, еди колко си пъти на ден. В стремежа си да подготвят децата си за света, много родители изпадат в крайности, до там че на 2 години едва говори, но може да смята( голяма гордост), ама още не може да държи лъжичката само или не знае как да комуникира с други деца. Най-добрия учител е детето, комбинирано с препоръките в  "големите книги", които точно и ясно са описали, в които етапи от живота е желателно/препоръчително детето да може да прави определени неща.
Наблюдавам синът си ( година и 6 месеца) и виждам към какво има афинитет, вмъквам по нещо от себе си и гледам дали му допада. Никога не съм го "учила" или "карала" да прави каквото и да било. Но тъй като винаги сядаме на вечеря заедно и само от това, че ни гледа да се храним с прибори( неговите също са пред него) още преди повече от 6 месеца сам реши да хване вилицата и лъжицата и да ги използва. Друг пример, никога не съм го учила как се ползват ключове, просто един ден ги взе от чантата ми и успя да ги мушне след кратка борба в ключалката. Когато пазарувам му говоря, че купувам сега домати и избирам тиквички за супа...един ден сам без да го карам ме заведе в магазина и когато и го попитах дали ще купуваме домати , отиде и взе домати ... Много родители не осъзнават, на колко много учат децата си всеки ден , докато общуват с тях и им говорят ( но не по бебешки и покровителствено).  Освен да си "играем" с тях постоянно и да ангажираме вниманието е хубаво и да ги оставяме сами да се занимават.
Колкото до децата със синдроми, това че в България няма "място " за тях, не означава, че не са "годни". В Щатите отдавна доказаха, че с адекватна грижа и приети от обществото деца с Даун успешно могат да се реализират( последно си спомням момичето фитнес инструктор, актрисата и дори едно момиче, което води мотивиращи лекции пред публика).

Ще бъда цинична, но децата с Даун не са се реализирали, реализирали са се продуцентите, които са се сдобили с интересна циркова маймуна и прибират парите от билетчетата.