Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Дете, което лъже

  • 2 845
  • 25
Здравейте. Синът ми е на 13, т.е. - 7 кл. Проблемите му в училище са огромни, но това, което най-много ме плаши е, че постоянно лъже и е готов на всичко за да постигне своето. А своето, да уточним, не са някакви дългосрочни цели или придобивки, а продукт на чист моментен инат. В момента е с ограничен интернет защото си играе онлайн в час. Първият ден имаше ефект (пролича си по тетрадката), на втория вече не, оказа се, че си дърпа wi fi от съученик и така си решава проблема. Лъже за всичко, от това дали е ял до това какво е времето на вън. Вечер след училище отива у свой съученик, който живее в другата част на града и не си вдига телефона. Страшно ми се иска поне една вечер да не ми се налага да го търся там, ставам смешна и ми е обидно. Иска ми се веднъж да го оставя навън, но съм сама и ме е страх да не изчезне. Вероятно притеснението много ми личи, вероятно това го забавлява. Не знам. Страх ме е, той е в специализирано училище и имат кандидатстване след седми клас и като едното нищо ще изхвърчи, а тогава ... не ми се мисли. Не мога да говоря с него, защото лъже, обещава и не изпълнява, после се кае, и така по три пъти на ден (обикновено го прави без да съм искала такова нещо от него). Не мога да говоря с роднини, защото само ме обвиняват, че ... какво ли не, преди всичко колко съм виновна и нищо конструктивно.
Иска ми се да осъзнае какво ще се случи ако не си седне на задника и не си гледа учебните задължения. Обаче не знам как. Почвам да се чудя има ли смисъл цялата работа.
Виж целия пост
# 1
В случая сядането на задника (учебните задължения) му е последният проблем. Изпуснали сте влака май. Варианти се намират, но зависи и от характера на детето. Налагате наказания с условие. Ако ти не..., аз няма да... Примерно.
Да не забравяме, че детето може да се обърне и да каже да си гледате работата. Зависи от много фактори...
П.п. Темата не е за тук
Виж целия пост
# 2
вие сама ли го гледате? Предполагам ако е така - детето страда по някакъв начин от липсата на баща и търси мъжка компания при другото дете. Аз също имах много проблеми с моят син - най-вече с учението,  но ние си учим заедно всяка вечер и мога да кажа, че много се сближиха. Но моето дете е по-малко - този месец става на 11 г. Дали тази тенденция ще се запази в бъдеще не знам. При всички положения е добре да помолите бащата за помощ. Дори и да не се разбирате - е добре да свалите егото и да му признаете, че имате проблем, дори и с цената на това да обвинява вас. За лъженето - моето не ме лъже или поне не съм го хващали - общо взето не му се карам, за да не го е страх от мен и да ми сподели ако има проблем.
Виж целия пост
# 3

Иска ми се да осъзнае какво ще се случи ако не си седне на задника и не си гледа учебните задължения. Обаче не знам как. Почвам да се чудя има ли смисъл цялата работа.
оф, оф, оф, все едно мен си слушам преди няколко години. Живеем в среда в която да си двойкаджия и повтаряч не е никакъв проблем. Децата зарязват училище на 16 год. и не правят нищо и няма начин да ги вкараш в пътя. Без нерви бях останала. Леле като се сетя  ooooh! За късмет нещата се промениха. Не без моя помощ, но оставих синът ми да си вземе решението и се потруди да го постигне. Та - пожелавам ти същото.
Лъжите. Приказване, приказване, приказване докато ти излезе пришка на езика.Но не дуднене и намилане, а диалог като с възрастен. Давай му отговорности. Показвай му, че знаеш че те лъже и не ти харесва. Поощрявай го да ти споделя. Мисля, че трябва да се пробваш да изградиш по тясна връзка помежду ви. Това, че лъже от инат - ок. не му давай мотив, т.е. като иска нещо му го давай с условия.
Абе трудно е, но е период и ако реагираш правилно има шанс.
Виж целия пост
# 4
Живеем в среда в която да си двойкаджия и повтаряч не е никакъв проблем. Децата зарязват училище на 16 год. и не правят нищо и няма начин да ги вкараш в пътя.
Къде това?
Виж целия пост
# 5
испания
Виж целия пост
# 6
А среща с психолог пробвахте ли? Не че ще направи чудеса, но поведението на детето е доста нестабилно и по думите ви съдя, че е добро дете, та си мисля, че може професионалист да погледне отстрани нещата и да даде съвети основно за вашите отношения.
Виж целия пост
# 7
С моят син това го минахме в осми и донякъде девети клас - две години, които искам да залича от спомените си, кошмарни. Лъжене точно както казваш, за всичко. Кошмарът да трябва да търсиш потвърждение на всяко нещо, което си чула и всеки път да разбираш за лъжа, ад.
Не знам как се оправихме, май както И.Хр. е описала, говорене до побеляване (ама спокойно); казване като го хванеш, нека да знае, че е хванат. Като почнеше да.отрича, му казвах, ок, имаш право да отричаш, но аз знам, че си го направил и сега не коментирам дали се е случило, а защо и как да не се случва повече.
Някак си мина, аз обаче от тогава съм в пост травматичен стрес и не стъпвам в училището му, просто не мога да се накарам, макар че вече проблеми няма.
Надявам се и ви пожелавам и при вас да е фаза и да отмине, имате разбирането и съчувствието ми.
Виж целия пост
# 8
Привет, като родител на проблемно (бившо) дете - мисля, че мога да споделя опит..
1. Преди всичко - погледни вътре в себе си какво не ти е на ред. Детето реагира така, защото чувства вътрешната ти нестабилност и липса на щастие и с поведението си все едно те наказва.
Това беше при мен де, но си мисля, че при повечето деца е така..
2. Психолог е добър вариант - но на тази възраст трудно ще ги замъкнеш.
Аз успях да "излъжа" някак си моя и го пратих на един детски/тийн семинар - и това буквално го промени из основи. И двамата де - защото и аз ходих, заради себе си. Оттогава - нямаме никакви проблеми, освен дребни тийн избухвания..
3. Опитай се да се правиш, че му вярваш - да не го осъждаш и да не се съмняваш в него, без критики и корекции и тн. Знсм, че е трудно - но пробвай за 1- дни поне и наблюдавай.
Виж целия пост
# 9
Психолог, говорене, общуване. Никога не е рано да се започне. Нашият разговор беше много рано- започва се от себе си. Обяснаваш ти какви проблеми решаваш, че имаш ангажимент за него, докато си стъпи на краката, но понеже животът е сложен- без лъжи и от двете страни. За истина не се наказва. Всеки греши. Само се обсъжда какво да се промени, ако има нужда от корекция. И ако има нужда от съдействие какво се иска от родителя. Родителят уточнява докъде може да помогне. Не безгранично и не непоискано. Важно е младият човек да разбере, че сам е отговорен за живота си. Така се справихме.
Виж целия пост
# 10
Децата са ми малки още, но да ти кажа аз на неговите години колко лъжех, майко мила! Бягах от вкъщи, от училище, пиех и пушех. Всички бяха вдигнали ръце от мен и нищо не помагаше. Да ти кажа ли сега - говоря 5 езика, 3 от които на високо професионално ниво и два - разговорно. Завърших бакалавър в СУ, а магистратура - в чужбина. Не пия, не пуша, не лъжа. Омъжена съм по любов - щастлива. Казвам ти всичко това, за да разбереш, че детето ти преминава през труден период, но съвсем не значи, че “си му изтървала края”. Бих те посъветвала да му говориш повече за това, че всяко негово действие има и ще има последствия. Не го наказвай, а вместо това опитай да му внушиш чувство за отговорност и последствия. Каквото и да е - ще мине! Успех и късмет!
Виж целия пост
# 11
То лъжите, пиенето, пушенето, бягането от къщи и 5-те езика, въздържанието, образованието, семейната идилия са абсолютно свързани и закономерни. Всеки, който ги прави първите работи, постига вторите. Мхм...

Пръдне някак по-така и айде на психолог; не може да научи таблицата - частен учител; не може да си направи сандвич - баба му през пет морета идва, за да му направи; не може да си прочете урока - то и аз не мога ве, какви са тия тъпи учебници, ко толко искат тез даскали от детето; не може да си загащи ризата - то сега така е модерно; лъже - дете е, нормално.

Лапето е на 13 - 7 клас и бърза да порасне. Дайте му свободата, която иска, но не всичката все пак. Няма да може може да пуши, да пие, да се друса, ще има вечерен час, телефонът му ще е винаги зареден. Попитайте го много ли искате от него. Не ви обещавам да ви е лесно. Аз също го минах това, напънът да са неконтролируеми е напълно контролируем в тази възраст. Ако пропуснете момента, се пригответе психически за още невесели моменти. И да, говорете за лъжата. Никога не давайте вид, че сте му повярвали, за да му съхраните егото. Трябва да е наясно, че вие сте негова майка и да се притеснявате за него е нещо много естествено, направо е задължително. Успех!
Виж целия пост
# 12
Не са закономерни, както не е закономерно дали “добрите” момчета и момичета ще си останат такива. Няма нужда да ми отговаряш с ирония и сарказъм. С теб в крайна сметка сме на едно мнение - слободията или прекаленият контрол са еднакво вредни в тази възраст. Поне аз това разбрах от мнението ти.
Виж целия пост
# 13
слободията или прекаленият контрол са еднакво вредни в тази възраст
На каква възраст го разбра това?
Виж целия пост
# 14
Благодаря на всички, най-вече за подкрепата. Ще използвам някои съвети, доста са добри и на място. Пиенето и пушенето за сега не са проблем (учи тромбон, ако пушеше щях да го разбера моментално). Опитвам се да го заинтригувам с някакъв спорт, но успявам да го вкарам само във фитнес зала (идва с мен), и там първо търси кода за интернет. Проблем е безхаберието и измъкването по допирателната. Както се изрази учителят му "яко търчи из пубертета".
Колкото до психолога - преди време пробвахме, беше препоръчан като едва ли не най-подходящия за съответната възраст. Разговорите с него изглеждаха така - "Аха ...аха ...аха ... 50 лв.", и така 10 пъти, след това се отказахме, все пак не сме милионери.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

0 резултати за

Страница 1 от 1