Мислите ли си за .............смъртта

  • 7 374
  • 112
Дано не ви се стори странен въпроса ,...но се улавям ,че напоследък често си мисля какво ще стане ,след като ме няма.Предполагам,че старите хора си мислят и се настройват за този момент.Аз ще навърша 30г. през декември и както се казва имам  много време,но все пак мъничко ме е страх.По-рано не ми идваха такива мисли.Дали не остарявам ?    или нещо не откачам ?    Embarassed    Какво мислите ?
Виж целия пост
# 1
Не, не си мисля....
на всеки, колкото му е писано, но не мисля за това.
Виж целия пост
# 2
О 4-5 години се замислям много често. Според мен е признак на остаряване. Моите мисли са насочени не толкова към физическото умиране, колкото към старостта и всичките несгоди, която носи тя - болежки, самота и т.н. Много ме депресира тази мисъл.
Виж целия пост
# 3
Мисля, да, но повече мисля за смъртта като състояние, отколкото за умирането... Тази тема по принцип ме вълнува много още от началото на пубертета (преди това не помня дали ме е вълнувала). За старостта не мисля.
Виж целия пост
# 4
да,мислила съм и се чудя какво ли е усещането и дали има друг живот там-горе Rolling Eyes
Виж целия пост
# 5
Не бих казала че си мисля, но се сещам за нея понякога... Най-често, когато съм на пътя и виждам всички идиоти, каращи безумно без да спазват каквито и да е норми и правила за движение.
Виж целия пост
# 6
Да,и предполагам че това е нормално.Все пак е нещо неизвестно за нас и ни е любопитно.Мен лично много ме е страх,ама отърване няма...
Виж целия пост
# 7
При мен такива мисли бяха провокирани от смъртта на свекърва ми. Изведнъж започнах да осъзнавам, че сме смъртни и колко преходно и мимолетно е всичко. А бе не че не ги знаех тия неща преди това, но като се случи с някой близък, човек започва да се замисля какво е усещането, дали има живот в отвъдното и т.н.
Виж целия пост
# 8
Мисля си и дори много не споделям тези си мисли защото се притеснявах да не би да съм откачена нещо но явно след като и други ги имат всичко ми е наред.
Виж целия пост
# 9
съвсем нормално е!човек не може да вечно жив!просто за мен е нормално явление!
може пък там купона да е по-голям! Laughing
Виж целия пост
# 10
Да, доста често и то без да се страхувам.
Виж целия пост
# 11
Дано не ви се стори странен въпроса ,...но се улавям ,че напоследък често си мисля какво ще стане ,след като ме няма.Предполагам,че старите хора си мислят и се настройват за този момент.Аз ще навърша 30г. през декември и както се казва имам  много време,но все пак мъничко ме е страх.По-рано не ми идваха такива мисли.Дали не остарявам ?    или нещо не откачам ?    Embarassed    Какво мислите ?
Да, мисля си...затова и започнах да водя дневниче на Гери, в което й казвам всичко, което не бих могла да й кажа ако ме няма...а и понеже много бързо се развива и всеки ден е интересна с нещо, което след това се забравя така "запечатвам" на пръв поглед немаловажни неща, но които с удоволствие чета след време Mr. Green
Виж целия пост
# 12
Да... И много ме е страх. Но по-скоро ме е страх от раздялата със съпругът и дъщеря ми. Изтръпвам от ужас при мисълта, че може да се случи нещо на някой от нас. Не искам да се разделяме. Страх ме е какво ще стане с дъщеря ми, ако аз умра и всякакви други такива...
Виж целия пост
# 13
Мисля си,но понякога.Когато си мисля,че мога да умра млада и по някакъв трагичен начин,колко много ще страдат близките ми за това и почвам да плача.Не плача за себе си,а за хората на които ще  липсвам.Страх ме е,да.Няма да мога да видя как детето ми ще порасне и това пак ме кара да плача.На моментни не ми се живее повече,ама като си помисля за това,и ми идва желанието за живот и да се боря за да имам нещо качествено в него.
Виж целия пост
# 14
Несъмнено накрая всички ще умрем, но нека тази мисъл не ни отнема от времето дотогава.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия