Лекува ли времето любов, болката от смъртта на ближния, изобщо всякакви душевни рани. Моля ви, говорете от собствен опит.
Виж целия пост
Лекува ли времето?
- Публикувана: 5 окт. 2006, 19:25 ч.
- Последно мнение: 9 окт. 2006, 11:02 ч.
# 1
5 окт. 2006, 19:27 ч.
Зависи от болката любовна -да но болката от загуба на ближния още повече ако е на дете мисля че не се лекува.
Виж целия пост
# 2
5 окт. 2006, 19:28 ч.
Точно така! 
Виж целия пост
Зависи от болката любовна -да но болката от загуба на ближния още повече ако е на дете мисля че не се лекува.
# 3
5 окт. 2006, 19:30 ч.
Любовна - да - също и разстоянието я лекува, но за болка от загуба на близък човек - мисля, че лек няма
Виж целия пост
# 6
5 окт. 2006, 19:47 ч.
Времето лекува само тези, които искат да бъдат излекувани.
Загубата на близък и много обичан човек не се забравя. Но ако човек е решил да продължи да живее с нея - да живее за другите ,които обича ,а и за себе си, трябва да изтласка спомените някъде дълбоко в съзнанието си. В противен случай развитието на нещата са предсказуеми.
А любовта сама за себе си е илюзия, създадена от самите нас ,за да дадем някакво име и романтика на нуждата ни да сме значими за някого. Така ,че времето е най-добрия лечител на сърдечни трепети и разочарования:) Като поглеждам назад имало е поне 2-3 пъти ,когато съм мислела ,че не мога да живея без даден човек- без присъствието му в живота ми и всички действия ,съпровождащи двама влюбени. Сега си спомням с насмешка. Даже и белези не са ми останали от тези любовни разочарования. Така ,че времето не само лекува ,но прави и пластични подобрения на духа ни:)
Виж целия пост
Загубата на близък и много обичан човек не се забравя. Но ако човек е решил да продължи да живее с нея - да живее за другите ,които обича ,а и за себе си, трябва да изтласка спомените някъде дълбоко в съзнанието си. В противен случай развитието на нещата са предсказуеми.
А любовта сама за себе си е илюзия, създадена от самите нас ,за да дадем някакво име и романтика на нуждата ни да сме значими за някого. Така ,че времето е най-добрия лечител на сърдечни трепети и разочарования:) Като поглеждам назад имало е поне 2-3 пъти ,когато съм мислела ,че не мога да живея без даден човек- без присъствието му в живота ми и всички действия ,съпровождащи двама влюбени. Сега си спомням с насмешка. Даже и белези не са ми останали от тези любовни разочарования. Така ,че времето не само лекува ,но прави и пластични подобрения на духа ни:)
# 8
5 окт. 2006, 19:49 ч.
Времето не лекува, просто свикваш да живееш с болката и я приемаш като част от теб. 
Виж целия пост
# 9
5 окт. 2006, 19:50 ч.
Благодаря. Честно казано, не ме интересуваше любовта, а другото. Но за съжаление май сте прави, няма лек за подобно нещо 
Виж целия пост
# 10
5 окт. 2006, 19:53 ч.
Болката се притъпява с времето, но напълно излекувана...едва ли.
Виж целия пост
# 12
5 окт. 2006, 20:03 ч.
По-съм склонна да мисля,че ако споделяш с някого ти е по-леко,но никога няма да можеш да излекуваш такава болка. 
Виж целия пост
# 13
5 окт. 2006, 20:22 ч.
"Казват лекувало времето
времето не лекува
мъката като жилите
със възрастта се подува..............."
Не помня автора и останалата част, но това според мен е достатъчно.
Виж целия пост
времето не лекува
мъката като жилите
със възрастта се подува..............."
Не помня автора и останалата част, но това според мен е достатъчно.
# 14
5 окт. 2006, 20:25 ч.
Не, не лекува времето болката от загубата на човек, който е бил всичко за теб....
Болката тлее, но никога не угасва съвсем, има моменти в които става много силна - времето спира и няма значение...
Виж целия пост
Болката тлее, но никога не угасва съвсем, има моменти в които става много силна - времето спира и няма значение...
Препоръчани теми