Свекърва ми прекалено глези детето! Какво да правя?

1. Поговори със свекърва си
2. Ако не искаш или не можеш,помоли мъжа ти да го направи
3. Ако горните 2 не проработят,намалете гостуванията при нея 

Какво ли ще се хванем за косите,и няма да види пове4е детето мъж ми и без това не я понася

 Едва ли можеш чрез телепатична връзка да контактуваш със свекърва ти.За това се налага да говориш с нея.Обясни й каква е ситуацията с детето като се прибере, че ти си майката която искаш да изградиш възпитанието.

 Не бих се трогнала, ако ми се разсърди.Предпочитам да имам здраво и възпитано дете, откокото лицемерно-нормални отношения със свекърва ми.

1. Говорила съм със свекърва ми- НЕ ПОМАГА!
2. Съпругът ми отказва да говори с майка си- трябвало да се оправям сама
3. И свекърва ми и мъжът ми много държат на честите визити, а аз се чудя как да ги отклоня и огранича.

Казваш директно това, което смяташ-че ходенето там разглезва детето, с което ти не си съгласна и затова няма да я водите там. Ако някой иска да се сърди, но пък детето няма да се разглезва !

Предлагам ти веднага щом направи това,което не ти харесва да й кажеш.
Примерно:Навлича детето с много дрехи-възпротиви се.Ако не те послуша след като го облече ти ги махни.
Наистина си в ужасно положение,а става и по-лошо,че нямаш подкрепа от съпруга ти.
А той не вижда ли промяната в детето и не се ли чуква за какво иде реч???

Щом си говорила вече със свекърва ти, а тя не се променя, просто й обясни, че при такова положение ще трябва да спреш визитите, т.е. обясни й спокойно, че причината да не се виждате често е здравето на детето ти и нейното поведение. Може пък да се промени. Аз не вярвам много, защото на мен и майка ми и свекърва ми са такива, ама опитай. Успех!

Вижда промяната и се дразни, ама явно след години брак разбирам, че е на мама момчето.

Бъди любезна много, усмихната и внимателна със свекървата. Най-важното хитра.
Като и дава сладко - обясни че заради зъбките лекарят е забранил. Като и дава салам - обясни че малката е алергична. Като я навлича. Ами кой те кара да носиш дрехи у свекървата, прати я с блузка и жилетка за всеки случай и толкоз. Ако продължи да я навлича, кажи че и излизат пъпки от топлината , много болезнени и много да внима.
От опит със свекърва на глава не се излиза като се конфронтира човек. Само со кротце, со благо. Е , има и такива дето от нищо не отбират дано твоята не е от тях.

Щом и двамата държат на честите визити, категорично заявяваш, че те ще съществуват само ако не се глези прекомерно детето и приключваш с компромисите.
Не е задължително да се караш с хората, просто заяваш позиция, мотивираш се и следваш линията, която си посочила за правилна.

Това наистина е много хитър подход.Подрепям го!!

Когато имам противоречия със свекърва ми се опитвам да помисля каква свекърва бих била аз. Ясно е, че ще обичам внучето си също така силно, както сега сина ми. Ясно е също, че ако ми се струва, че не го гледат правилно-ще давам съвети. Хмммм..... Точно както прави свекърва ми сега

Според мен е важно да се намери начин, по който да комуникирате със свекърва ти по-успешно. Копирам ти един разказ за нашите отношения със моята свекърва, писан в друга тема:
Когато започнах работа (малкия беше на 8 месеца, работя по4 часа на ден) имахме доста неразбирателства, все за глупости (аз не искам да насилва детето да яде, нито да му пее, да му отвлича мниманието с играчки или да го гони из къщи с лъжицата, а тя се тревожеше, че малкия почти не яде твърда храна-караше главно на кърма). Доста често спорехме, аз обяснявах, давах и да чете статии, но накрая доста често тя се обиждаше и си тръгваше. След едно такова обиждане аз отидох при нея с детето и я попитах дали иска да си играят (преди да се скараме тя искаше нещо да му показва), а свекърва ми учудено каза, че мислела, че няма да искам вече да и давам детето. Аз обясних, че за мен такъв вариант не съществува. Смятам, че ако лиша детето от баба му ще навредя на сина си, а колкото и да и се ядосвам тя си остава негова баба. Смятам, че тя е част от семейството, има право на мнение и че все някак трябва да се разберем.
Учудващо за мен, когато се успокои, че няма да я лиша от внучето, че уважавам мнението и и че смятам, че тя има право да ми дава съвети, когато видя, че се старая да направя компромис между моите разбирания и нейните, когато видя, че мен ме боли като се скараме и се опитвам да оправя нещата.... Тогава тя започна да ме слуша повече, сега иска да ми угоди, има доверие на преценката ми и е горда, че "нашето" дете се отглежда по-съвременно от останалите (вместо както преди да ми казва че трябва да правя еди-какво-си, защото съседката така правела), пита ме кое как да направи.
Според мен отношенията в семейството са важна част от възпитанието на детето. Не виждам как мога да го възпитам да ме слуша, ако в същото време се карам по всеки повод с баба му.

Опитай се да обясниш, че за теб е важно тя да ти ПОМОГНЕ във възпитанието на детето, поискай и СЪВЕТ как да се справиш с капризите на детето като се приберете вкъщи, но без да я обвиняваш. (..... знаеш ли, някак си имам проблем с детето, когато се прибираме след визита вкъщи не ме слуша. Може би на детето му е по-интересно у вас и иска пак ти да се занимаваш с него, ама аз просто не знам как да се справя). По този начин ще я направиш съпричастна с твоите проблеми и ще и покажеш хем, че нейното мнение е важно за теб, хем, че очакваш от нея да учавства във възпитанието на детето.

Относно даването на боклучави храни-и при нас го има тоя проблем. Обаче помага подхода с хваленето отново:
Майко, ти готвиш толкова хубаво, иска ми се ако може да даваш на Алекс да опитва домашно приготвени нещица (изброявам-например грис с домашно мляко и банан, без захар, дом. подквасено кисело мляко и т.н.). Всеки път поглеждам какво има в кухнята и се възхищавам как е намерила време да сготви нещо толкова вкусно и полезно, като мусака например и колко е хубаво малкия да се научи да яде такива неща. Наблягам на това, че ако сега хапне някой боклук-после няма да яде вкусните и полезни бабини манджи. Не пропускам да спомена как в днешно време децата ядат главно боклуци, заради темпото на живот и че ето, аз не умея да готвя като нея, че нашите майки са хранели децата си по-прявилно...

Е, все още имаме противоречия и спорове, но смея да твърдя, че свеки ми е партньор по-скоро отколкото противник.

Напомни й, че сега е сезона на гриповете и затова предпочиташ по-рядко да се събира с много хора. Четох вчера във вестника, че понеделник или вторник щели да обяват национална епидемия.

точно така .първо се опитва с добро и с компромиси  и ако не става се приключва с тях иначе ще ти се качат на главата.
забелязала съм,че колкото повече компромиси прави човек,толкова повече го тъпчат след това.но всеки пак зависи и дали човек е готов на пряка конфронтация.аз обикновено като кажа на мъжо и той свива перките на майка си,че то ако я оставиш малко и се превръщат в птеродактилски крила