Ох, от скоро съм мама, и покрай това идват у дома роднини да видят беба, да помогнат, доброжелателни са - нямам съмнение, но има две особи от най-близкото обкръжение, които не млъкват, визирам свеки и снахата. Свеки, няма минута да не говори, вече ме е страх да си отворя устата-само чака тема за дискусия и за най-елементарното и просто изказване се хваща и го разнищва по 1 час - направо ми гръмва главата, аз млъквам с надеждата да не продължи, гледам тв, правя нещо, заета съм с беба, но тя продължава да дрънка, моля я да замълчи докато се съсредоточа да я приготвя за излизане да не забравя нещо, не - 2 секунди млъква и после пак. Няма никакъв усет жената. Има причини да е приказлива, разбирам я и влизам в положението и, но не издържам вече. Всеки път така се напрягам, и това се отразява на бебето и не иска да спи, плаче и ми става още по тегаво?! А снахата, пък тя обича да спори и да ме убеждава, но нея по рядко я виждам , та е по поносимо, но свеки ми прави главата на балон. Как да се абстрахирам, не мога да не я чувам, просто долавям всичко?!
Виж целия пост
Досадните роднини?! Как се абстрахирате?!
- Публикувана: 19 септ. 2008, 22:02 ч.
- Последно мнение: 23 септ. 2008, 01:12 ч.
# 2
19 септ. 2008, 22:49 ч.
А бе като толкова те дразни,ми поговори си с нея и се изяснете. Пък ако не разбира от дума,скарайте се,таман повод повече да не си говорите и така няма да ти дудне на главата.
Виж целия пост
# 3
19 септ. 2008, 22:55 ч.
Приеми е такава каквато е. Едва ли ще я промениш. Ако и се противопоставиш ще я настроиш срещу себе си, а това ще напрегне отношенията ви. Опитай се да не и обръщаш внимание.
Виж целия пост
# 5
19 септ. 2008, 23:05 ч.
Моята свекърва живее под нас 
/ във фамилна къща сме/, аз съм я кръстила " комшийката от първият етаж". много е добронамерена, много ми помага с децата, но аз си плащам данъка за това. Като начало е вдовица - живее сама и като няма с кой да говори - хоп при мен да сподели и се почват едни монолози и се коментират едни събития...на 3-4 дена се повтаря и аз вече имам чувството,че съм пряк участник в събитията, така добре ги знам. А идеи за отглеждането на децата колкото се сетите и още толкова. От начало се ядосвах и се карах с мъжа ми, а той само ми казваше :"абе нещо изкуфя не беше на времето такава", после ревях, сега вече станах философ, слушам, кимам и си правя каквото си знам. Повярвай ми имам 8 годишен опит ако няма надежда де се отделите това е начина.
П.П. тук вероятно не му е мястото, но една от хитовите случки с нея е следната: връщам се аз от работа, тя гледа децата, влизам и ме почва от вратата с поредната история, аз й казвам - изчакай малко, че ми се ходи до тоалета , а тя върви след мен и ми казва, ама ти си пишай, само остави вратата отворена за да мога да ти говоря.... Вие как действате в този случай???
Виж целия пост
/ във фамилна къща сме/, аз съм я кръстила " комшийката от първият етаж". много е добронамерена, много ми помага с децата, но аз си плащам данъка за това. Като начало е вдовица - живее сама и като няма с кой да говори - хоп при мен да сподели и се почват едни монолози и се коментират едни събития...на 3-4 дена се повтаря и аз вече имам чувството,че съм пряк участник в събитията, така добре ги знам. А идеи за отглеждането на децата колкото се сетите и още толкова. От начало се ядосвах и се карах с мъжа ми, а той само ми казваше :"абе нещо изкуфя не беше на времето такава", после ревях, сега вече станах философ, слушам, кимам и си правя каквото си знам. Повярвай ми имам 8 годишен опит ако няма надежда де се отделите това е начина.П.П. тук вероятно не му е мястото, но една от хитовите случки с нея е следната: връщам се аз от работа, тя гледа децата, влизам и ме почва от вратата с поредната история, аз й казвам - изчакай малко, че ми се ходи до тоалета , а тя върви след мен и ми казва, ама ти си пишай, само остави вратата отворена за да мога да ти говоря.... Вие как действате в този случай???
# 6
19 септ. 2008, 23:05 ч.
Аз това с говоренето и изясняването го пропускам 
и карам към втората част - безгрижна съм от тогава.
Виж целия пост
А бе като толкова те дразни,ми поговори си с нея и се изяснете. Пък ако не разбира от дума,скарайте се,таман повод повече да не си говорите и така няма да ти дудне на главата.
Аз това с говоренето и изясняването го пропускам и карам към втората част - безгрижна съм от тогава.
# 7
20 септ. 2008, 15:32 ч.
parsy, подкрепям те напълно!И аз от едно известно време/около 2 год./нямам грижи.Ама моята свекърва е на около 400 км. и това много ми помага.Като се роди детето дойде за около месец и ми стъжни живота.Казах и каквото мисля и от тогава се чуваме само по празници от немай къде.Първата инстанция е съпруга, ако той не помогне- действай направо!
Виж целия пост
подкрепям те напълно!И аз от едно известно време/около 2 год./нямам грижи.Ама моята свекърва е на около 400 км. и това много ми помага.Като се роди детето дойде за около месец и ми стъжни живота.Казах и каквото мисля и от тогава се чуваме само по празници от немай къде.Първата инстанция е съпруга, ако той не помогне- действай направо!
# 8
20 септ. 2008, 18:08 ч.
Аз живея отскоро отделно от свекърва ми. С девер ми не си говорим. Той си е темерут. Да ти кажа, откакто се изнесохме се родих наново. Макар да бяхме заедно само 7 месеца, това направо ме съсипваше.
Почти всички роднини са малко или много досадни. Мислят си, че като са ти близки, могат да ти кажат какво си мислят. Ама дали ще си съгласен, дали ти виждаш така нещата--това за тях няма никакво значение. Те си плямпат, плямпат.
Понякога се абстрахирам някой като ми каже--"Това защо не го направихте еди как си, защо не си купихте еди какво си, ама то сега по този начин ще е най-добре....." и т.н. Но понякога просто ми идва да се гръмна.
Виж целия пост
Почти всички роднини са малко или много досадни. Мислят си, че като са ти близки, могат да ти кажат какво си мислят. Ама дали ще си съгласен, дали ти виждаш така нещата--това за тях няма никакво значение. Те си плямпат, плямпат.
Понякога се абстрахирам някой като ми каже--"Това защо не го направихте еди как си, защо не си купихте еди какво си, ама то сега по този начин ще е най-добре....." и т.н. Но понякога просто ми идва да се гръмна.
# 9
22 септ. 2008, 00:55 ч.
ми така се получава щото си много толерантна и внимаваш да не се скарате
аз нямам тези проблеми, но като се замисля съм си казвала доста директно репликите, ако някой досажда...
сега си ме знаят и даже внимават какво ще кажат
Виж целия пост
аз нямам тези проблеми, но като се замисля съм си казвала доста директно репликите, ако някой досажда...
сега си ме знаят и даже внимават какво ще кажат
# 10
22 септ. 2008, 02:05 ч.
С мен е същото, хич не им цепя басма, но те затова пък се възползват от половинката, щото го знаят, че е "мека Мара".
Естествено, аз съм лошата в нашето фемили. 
Виж целия пост
ми така се получава щото си много толерантна и внимаваш да не се скарате
аз нямам тези проблеми, но като се замисля съм си казвала доста директно репликите, ако някой досажда...
сега си ме знаят и даже внимават какво ще кажат
аз нямам тези проблеми, но като се замисля съм си казвала доста директно репликите, ако някой досажда...
сега си ме знаят и даже внимават какво ще кажат
С мен е същото, хич не им цепя басма, но те затова пък се възползват от половинката, щото го знаят, че е "мека Мара".
Естествено, аз съм лошата в нашето фемили.
# 11
22 септ. 2008, 10:07 ч.
С мен е същото, хич не им цепя басма, но те затова пък се възползват от половинката, щото го знаят, че е "мека Мара". Естествено, аз съм лошата в нашето фемили.
И при нас така 
Виж целия пост
ми така се получава щото си много толерантна и внимаваш да не се скарате
аз нямам тези проблеми, но като се замисля съм си казвала доста директно репликите, ако някой досажда...
сега си ме знаят и даже внимават какво ще кажат
аз нямам тези проблеми, но като се замисля съм си казвала доста директно репликите, ако някой досажда...
сега си ме знаят и даже внимават какво ще кажат
С мен е същото, хич не им цепя басма, но те затова пък се възползват от половинката, щото го знаят, че е "мека Мара".
Естествено, аз съм лошата в нашето фемили. И при нас така
# 12
22 септ. 2008, 13:47 ч.
Не и давай думата 
А сега сериозно. И аз имам близки, които страдат от логорея. Е, няма оправия
Номерът е да свикнеш 
Виж целия пост
А сега сериозно. И аз имам близки, които страдат от логорея. Е, няма оправия
Номерът е да свикнеш
# 13
22 септ. 2008, 14:17 ч.
Аз не мога и не искам "да свикна". Просто не се виждам с досадните роднини никога. Най-много веднъж на 2 или 3 години, но трябва нещо супер да е станало, за да се прежаля. Иначе - никакъв контакт, освен едноминутни разговори по тел. при празничен повод. Откакто съм на този режим нямам никакви проблеми.
Виж целия пост
# 14
22 септ. 2008, 15:56 ч.
Може би и авторката " не може и не иска да свикне ", но обстоятелствата при нея са различни.
Виж целия пост
Аз не мога и не искам "да свикна". Просто не се виждам с досадните роднини никога. Най-много веднъж на 2 или 3 години, но трябва нещо супер да е станало, за да се прежаля. Иначе - никакъв контакт, освен едноминутни разговори по тел. при празничен повод. Откакто съм на този режим нямам никакви проблеми.
Може би и авторката " не може и не иска да свикне ", но обстоятелствата при нея са различни.
Препоръчани теми