Проблемът с майка ми е, че тя предпочита по-малката ми сестра пред мен. С мен се държи предимно с пренебрежение, а към нея не си позволява такива фриволности. Това си е било много дълъг период от време, но ескалира, когато отказах да уча, това което искаше тя.
В момента съм на 25 години и става все по-зле държанието й.
От малка са ми натяквали, че трябва да уча в УАСГ и да стана инженер. Влезнах там както беше планувано, но не ме влечеше и втората година прекъснах останаха ми 4 изпита, за които не исках и нямах желание да уча. Даже не си направих труда. Това семейството ми сметна, че е проява на слабост, че ме мързи да уча и не мога да взема тези изпити защото ми е трудно и може би съм по-глупава от тях... не знам. Само да уточня, че цялото ми семейство са инженери и за тях всичко друго не струва и дори не може да се сравнява.
След това прекъсване сама си изтеглих дипломата и кандидатствах в УНСС. Изкарах хубави оценки без подготовка и ме приеха. Вече съм 4-та година, успеха ми е около 5, но те продължават да се държат така. Сестра ми влезна в УАСГ и е втора година, майка ми само я прегръща, кара я да се прибира в Хасково и т.н. Аз живея с приятеля ми и когато се прибера вкъщи, което е рядко само ми се натяква, че съм разтурвала и някакви такива неща. Държа да кажа, че дори нещо да разтуря си го събирам, когато си тръгвам, знаете как е когато е с багаж, дори подрреждам на сестра ми нещата, които е оставила така и си е тръгнала за София, но това не се вижда. Макар, че с мен се виждат доста по-често, защото съм много повече време в Хасково, тъй като съм задочно (майка ми каза, че няма да плаща 10 години за студент в София и работя във фирмата на родителите ми, когато ги няма и са на почивка, което е често се справям напълно сама с всичко, но и това не се отчита).
Когато аз взимам изпити с 5 и 6 все едно нищо не е станало те си мислят, че оценките ей така си ми ги пишат, може да пишат ей така ама 3-ки. Освен това аз комбинирам ученето с работа и се справям, а другото и дете даже 3 да изкара са супер горди.
Баща ми е неутрален, той по-скоро се радва и на двете ни.
Да говоря с нея не е съвет. Поне 10 пъти минимум съм й казвала как се чувствам, плакала съм и т.н., има ефект за около 10 дена, но после пак се започва същото. И с баща ми съм говорила, но дори той да й каже ефекта е същия.
Най-гадното е, че това отношение се прехвърля и върху приятеля ми, защото с приятеля на сестра ми се държи по-добре и той го усеща.
Сестра си много я обичам и нямам нищо против нея, тя не е виновна за държанието на майка ми.
Просто ако някой може моля ви дайте ми съвет как да я накарам да се гордее с мен или поне да ме уважава като човек?
Как да се държа, за да съжали, че е постъпила така или още по-добре да осъзнае, че греши?
Виж целия пост
В момента съм на 25 години и става все по-зле държанието й.
От малка са ми натяквали, че трябва да уча в УАСГ и да стана инженер. Влезнах там както беше планувано, но не ме влечеше и втората година прекъснах останаха ми 4 изпита, за които не исках и нямах желание да уча. Даже не си направих труда. Това семейството ми сметна, че е проява на слабост, че ме мързи да уча и не мога да взема тези изпити защото ми е трудно и може би съм по-глупава от тях... не знам. Само да уточня, че цялото ми семейство са инженери и за тях всичко друго не струва и дори не може да се сравнява.
След това прекъсване сама си изтеглих дипломата и кандидатствах в УНСС. Изкарах хубави оценки без подготовка и ме приеха. Вече съм 4-та година, успеха ми е около 5, но те продължават да се държат така. Сестра ми влезна в УАСГ и е втора година, майка ми само я прегръща, кара я да се прибира в Хасково и т.н. Аз живея с приятеля ми и когато се прибера вкъщи, което е рядко само ми се натяква, че съм разтурвала и някакви такива неща. Държа да кажа, че дори нещо да разтуря си го събирам, когато си тръгвам, знаете как е когато е с багаж, дори подрреждам на сестра ми нещата, които е оставила така и си е тръгнала за София, но това не се вижда. Макар, че с мен се виждат доста по-често, защото съм много повече време в Хасково, тъй като съм задочно (майка ми каза, че няма да плаща 10 години за студент в София и работя във фирмата на родителите ми, когато ги няма и са на почивка, което е често се справям напълно сама с всичко, но и това не се отчита).
Когато аз взимам изпити с 5 и 6 все едно нищо не е станало те си мислят, че оценките ей така си ми ги пишат, може да пишат ей така ама 3-ки. Освен това аз комбинирам ученето с работа и се справям, а другото и дете даже 3 да изкара са супер горди.
Баща ми е неутрален, той по-скоро се радва и на двете ни.
Да говоря с нея не е съвет. Поне 10 пъти минимум съм й казвала как се чувствам, плакала съм и т.н., има ефект за около 10 дена, но после пак се започва същото. И с баща ми съм говорила, но дори той да й каже ефекта е същия.
Най-гадното е, че това отношение се прехвърля и върху приятеля ми, защото с приятеля на сестра ми се държи по-добре и той го усеща.
Сестра си много я обичам и нямам нищо против нея, тя не е виновна за държанието на майка ми.
Просто ако някой може моля ви дайте ми съвет как да я накарам да се гордее с мен или поне да ме уважава като човек?
Как да се държа, за да съжали, че е постъпила така или още по-добре да осъзнае, че греши?
/ - абе идеалното дете. Но никога не е имало нито съпоставяне между нас, нито сравнение, нито различно отношение. Никога не ми е било странно, нито на нея , ако аз получа от родителите си нещо /материално имам предвид/, а тя не - и обратното. Освен всичко я обичам изключително много и тя е най-близкия ми човек, наравно с мъжа ми.
