За боя?!

  • 5 647
  • 138
Темата ми е провокирана от една друга - за случаите, в които боят е оправдан и се визираше конкретен такъв. Кои според вас са случаите, в които е оправдан? Биете ли децата си или в редки случаи го пошляпвате? Смятате ли, че може да се мине и без това?
Виж целия пост
# 1
Лекото плясване брои ли се за бой?
Виж целия пост
# 2
Аз я шляпвам лекичко,когато не слуша щерката и то не така,че да я боли,а по-скоро да се обиди и да знае,че не трябва винаги да става на нейното!
Виж целия пост
# 3
И аз понашляпвам Ивайло, ама без това неможе според мен. Пък и понякога нервите ми са изпънати до крайност, за да имам търпението да му обяснявам по сто пъти най-малко, защо нещо нетрябва да прави. А Ивчо е много смешен, когато го напердаша веднага обръща устата, нацупва се и си ляга в креватчето. Последният случай беше, когато го помолих няколко пъти подред да си прибере играчките, а той: "Няма", накрая го напердаших /а тази дума е доста силна, всъщност лекичко го ударих!/. Той отново се нацупи, легна в креватчето си, но аз не му обръщах внимание. След малко дойде при мен, обърна лицето ми към него, усмихна ми се, целуна ме по бузата и каза: "Аз много слушам" и започна да прибира играчките си. Но понякога има инат на магаре.

Така че, лекото потупване или удряне според мен върши работа. Въпреки, че при нас и по-строгия поглед също върши работа.
Виж целия пост
# 4
Смятам,че има случаи в които боят е необходимо зло(пласване, не пребиване)!
Виж целия пост
# 5
А къде ги шляпвате - само по дупето ли?Аз от време на време като побеснея  много си позволявам и по някое шамарче,а после ходя гузна да го целувам...smile3506
Виж целия пост
# 6
и аз така - то става безмислено, шляп по бузката например и после половин час целуване и гушкане, та май вече и не пляскам колкото и да съм издивяла, виж как крещя обачееее #Cussing out #Cussing out
Виж целия пост
# 7
Аха, и крещенето се случва при нас. А после ме е срам от комшиите
Виж целия пост
# 8
Какво значе биете ли ги ? пошляпването бой ли е ? newsm78
Виж целия пост
# 9
За мен няма оправдан бой. естествено и на мен ми се е случвало да изтърва някое и друго шамарче, но гледам да се въздържам вече. Родителите ми не са ме били и аз смятам така да постъпя с децата си. Винаги има и друг вариант. Боят=безсилие(малко изтъркано, но е вярно) Naughty
Виж целия пост
# 10
Мисля, че боят и крещенето никога не са оправдани. Друг е въпросът, че и родителите са хора и им се случва да си изтърват нервите. Аз не съм удряла досега, с изключение на няколко пъти, когато я шляпнах по ръчичката, защото хвърляше на земята разни неща. Обаче тя след това започна да си удря ръцете всеки път като й се скарах и затова спрях. Оттогава не удрям, но може би едно шляпване по дупето няма да й се размине някой ден. По лицето никога обаче! Не бих си позволила.  Naughty
Виж целия пост
# 11
... крещенето се случва при нас. А после ме е срам от комшиите

 и аз съм така,не удрям обаче как крещя не е истина...
все си спомням майка ми (лека и пръст) като ми казваше относно мойто викане към племенницата ми" недей така бе мила,представи си как и изглеждаш като великан в очите с толкова лошо да крещиш..."..... и така са ми се забили тези думи в главата,ама на крещя
 и те са си прави хората че от безсилие го правя....ама те вече не само че са се качили на главата ми ами и танцуват...
Виж целия пост
# 12
Викам, викам, карам се, крещя, шляпна. Ама доста често само заплашвам  Embarassed
Виж целия пост
# 13
Цар съм в заплашването, но файда няма, щото не знае какво е това, за което заплашвам Crazy
Крещя и викам порядъчно.
Виж целия пост
# 14
И аз повишавам тон и удрям по дупето и ръчичките,но никога по лицето.Не мога и да си представя да я ударя там.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия