"Семейството е всичко....."

  • 10 819
  • 52
Тази клиширана фраза ме занимава тази сутрин. Семейството, освен в тесния му смисъл, но и в широкия му смисъл. Семейството от всички гледни точки - на майка, баща, братя, сестри, деца...на снахи, зетьове и тем подобни.
Дали семейството е всичко? Питам и за онази здрава връзка, и за "кръвта вода не става"...

Аз лично, от опита, който имам, вярвам на 80% единствено във връзката майка-дете. Животът ми показа, че интересите са над всичко, а също така и егоизма. И лошото е, че това става обичайно явление в повечето семейства.
Празници са и мисля, че доста от вас се замислят по въпроса. Надявам се да споделите мнението си.
Виж целия пост
# 1
Всъщност оригиналната поговорка далеч не спира до кръвта вода не става (blood is thicker than water), оригиналът гласи - The blood of the covenant is thicker than the water of the womb. Използвала се е на времето, когато връзките изградени на бойното поле са били по-силни от тези със семейството.
Виж целия пост
# 2
Аз така си възпитавам децата - че семейството е всичко. Казвам го от позицията на дете расло в разбутано семейство, където никой с никой не мели брашно. Животът ни беше много труден, беден и нещастен до голяма степен защото семейството ми не беше задружно.
Сега от позицията на възрастен вече в моето си семейство съм поставила интересите на децата над всичко и съм си преглътнала всякакво его. Вярвам, че ако сме заедно с мъжа ми можем да преодолеем по-леко трудностите и да дадем по-добър старт на децата си.
Когато децата ми пораснат - те надявам се да поставят интересите на техните деца на първо място и така.
Далеч съм от патриархалните разбирания всички да живеят в голям общ имот, дори не споделям задължителните традиции всички да се събират на големи софри в неделя например, но да знаеш, че като ти е трудно можеш да се обадиш на родителите си и на брат си/имам две момчета/ и да получиш поне емоционална подкрепа, ако не може повече, предид вида на проблема ти, за мен е безценно.
Виж целия пост
# 3
Аз съм гадна.
Освен това нещо ме изнервят всички вкъщи тия дни. Добре, че сме само мм и децата.
Ако имаше и рода, удар щях да получа.
На БВ умишлено казах на майка ми да не идват с баща ми, защото говори само за Русия и оръжия.
Виж целия пост
# 4
Израснала съм в семейство, в което се обичаме, уважаваме и подкрепяме. Така че за мен е вярно. Но трябва да има взаимност. Не може един да дава, а друг само да получава. Опитвам се да показвам това и на дъщеря ми и да я възпитам по този начин. Времето ще покаже дали съм успяла.
Виж целия пост
# 5
Изобщо не смятам, че е всичко.
Всичко съм аз самата и детето ми.
Но уважавам и обичам семейството си и безусловно съм с тях. За добро и за лошо.
Такава съм - благодарение и въпреки тях.
Виж целия пост
# 6
Твърде късно ми се изясни, че роднините ми са били лицемери години наред. Каква кръв, каква вода!
Имам си деца, мъж и котка. Обичаме се и това ми е щастието.
Виж целия пост
# 7
Не съм фен на разширеното семейство.
Родители и деца стигат.
Няма полза от много калабалък.
С моите роднини съм минимизирала контактите и съм много добре.
Виж целия пост
# 8
Имам какво да кажа, и в същото време нямам какво да кажа (или не ми се иска да го кажа)! Винаги съм вярвала в силата на семейството, обаче в последните години се оказа, че само аз вярвам!
Виж целия пост
# 9
Не семейството не е всичко, детето ми е всичко, всичко друго няма значение.
Виж целия пост
# 10
Не вярвам в широкия смисъл на семейство, защото съм била свидетел как роднини прецакват роднини заради пари и имоти (то поне да бяха много пари и големи имоти, а те смешни цифри, ама ... ). Вярвам обаче, че семейството в смисъла на родители, деца,  братя, сестри може и трябва да си бъде опора и подкрепа. И все пак зависи много от конкретното семейство, характерите и взаимоотношенията в него.
Моят вуйчо направи всичко по силите си, за да прецака сестра си( моята майка ) и майка си (моя баба). До този момент го обичах безусловно - беше ми вуйчо, член на семейството, аз бях дете без житейски опит и вярвах наивно, че всички ме обичат щом аз ги обичам. Тогава ми рухнаха представите за семейство, за добро и зло. После си ги изградих наново и се научих да вярвам на себе си и на шепа хора, доказали се пред мен с времето, а не на кръвта.
Виж целия пост
# 11
Така е, роднините не можеш да си избереш, но можеш да си избереш приятелите.
И аз вярвам във връзката родител-дете, но дори там нещата се пропукват. Времената се промениха, хората се промениха и няма връщане назад.
Виж целия пост
# 12
Така е, роднините не можеш да си избереш, но можеш да си избереш приятелите.
И аз вярвам във връзката родител-дете, но дори там нещата се пропукват. Времената се промениха, хората се промениха и няма връщане назад.
На абсолютно същото мнение съм.
Виж целия пост
# 13
Имам позната,  която дава всичко за децата си, но се държи зле със свекърва си и майка си. Когато децата и пораснат смятам че ще се държат по същия начин с нея. Все пак това виждат, и на тая възраст ще го възприемат като нормалните отношения към родител когато пораснат.
Виж целия пост
# 14
Не съм фен на разширеното семейство.
Родители и деца стигат.
Няма полза от много калабалък.
С моите роднини съм минимизирала контактите и съм много добре.
Подозирам, че и аз съм така. Но понеже аз съм едно дете, майка ми и баща ми също нямат братя или сестри, аз никога не съм имала много близки роднини и на моменти завиждам на тези с големите разширени семейства за купоните, когато се съберат по празници, например. Но все пак, подозирам, че това е само синдром на "у съседите тревата е по-зелена", а в действителност съм като теб. 
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия