Води ли защитата на жените от насилие, до признаване на гей браковете?

Защото виж кой ги заклеймява-група лесбийки и драг куин.Не могат да се впишат-затова го обявяват за стереотип с който да се борят на живот и смърт.
Естествено белият хетеро мъж е виновен за всичко, а традиционното християнско семейство е отживелица,която подтиска жените.
Изкукуригалите шведски феминистки стигнаха дотам,да изискват от мъжете да пикаят като жени-седнали. Това не е ли насилие?  Или си въобразяват че като обръснат гривата на лъва,той ще се превърне в удобно за тях котенце?

   Като започнат мъжете да бременеят и раждат , ще ги споменаваме и тях в обвинителния акт.
    А какво ли ще им се случи, ако против волята на жената я забременят. Тогава направо си стават сексуални насилници.

Съгласна съм с теб, с едно единствено уточнение- работата трябва да започне първо със замяната на "трябва да изберат само единия модел" с "могат свободно да изберат единия модел". Не става дума за задължения и необходимости - точно тези стереотипи се опитваме да избегнем. Става дума за свобода на избор, който да не е свързан с дискриминация.
С това да отговоря и на Магдена, която също е възприела това, което съм казала като призив за връщане към дивото и всички жени в женска роля, боси и бременни до печката.  Жените избират андрогинния модел по много причини, не само защото чисто женския модел е най-ниско в скалата на социална значимост. Този модел също е дискриминиран, когато в него присъстват елементи от женската социална роля- за това също трябва да се работи и се работи много. В тази сфера имаме развито законодателство, контрол върху работодатели, организации, в сферата на образованието и т. н., които имат закрилни механизми за работещи майки. Доколко тези неща работят ефективно в борбата със стереотипите- не особено и има много какво да се желае, но поне има някакво действие и осветяване на проблема.

Премахването на дискриминацията на андрогините / как естествено се получи тук този трети пол/ е необходимост също. Тогава тези, които искат да живеят така, могат да го правят, без да им излиза през носа.

Магдена, защо да не е честно да очакваш някой друг да се заеме с децата ти? Мъжете го правят хилядолетия и не им пречи да спят нощем несправедливостта на това състояние. Това отношение е до голяма степен биологически обусловено- жените имат нужда да отглеждат лично децата си. Доста повече от мъжете. Като казвам жените нямам предвид всички без никакви изключения. Горе долу като да кажа, че жените са тези с ХХ хромозоми, ама то има и с ХХХ и с ХХУ, та...говоря общо. Не мисля, че това е само стереотип на обществено възприятие -  преимуществено жените отглеждат децата , защото това е общовъзприетата роля за жени. По-скоро жените преимуществено отглеждат децата, защото това е било и е вътрешна нужда базирана на биологията. Опитай да приемеш един закон, според който детето се взима от майката след раждането и се отглежда задължително от друг - бащата, организация, роднина или който там е сетиш, с цел майката да бъде освободена от отговорност. Ще се надигне вой до небето, защото е трудно да пребориш окситоциновите връзки със законови разпоредби. Биология.  

Разбира се, че няма да захвърлим постигнатото досега в сферата на равенството, просто да го разширим така, че да обхване всички социални роли на жените.

Която иска да си е с кариера, която иска да си гледа деца и кариера, която иска да си гледа само деца- никоя от тях да не бъде дискриминирана.

Мишел и Сапфир много ясно посочват къде е заровено кучето- финансовата страна на въпроса. Много е трудно на обществата да намерят пари за достойно заплащане на най-важната дейност- раждането и отглеждането на нови членове на това общество. Избива ме на сарказъм в момента. Дали наистина е много трудно изобщо да се намерят пари за финансиране на обществено необходими дейности- не мислА. Я що пари се ринат за безполезности по всякакви проекти!  Но по неизвестни за мен причини майчинството е в сферата на социално подпомагане, а не на финансиране на обществен интерес. Дали случайно майчинските са поставени в сферата на подпомагане на неравностойни, малоценни и недопринасящи за обществото индивиди или това си е израз на стабилен предразсъдък?
Мисля си аз, ама....

Там е работата, че не само българките "не раждат". Да речем, че тук мотивите са икономически - бедни хора сме, но с цивилизовано самосъзнание и искаме да даваме бъдеще на децата си, а не само да ги произвеждаме. Но защо не раждат германките, шведките? Защо, след като социалната издръжка е напълно достатъчна, за да си гледат децата дори и като самотни майки? Излиза, че независимостта и липсата на икономическа принуда не са единственото условие, за да бъдат жените щастливи като жени. Защо циганките и арабките раждат като невидели ? Те по-богати ли са, по-независими от мъжете ли са, по-почитани в обществата си ли са?

И наистина, би било повече от ужасно някой да реши да "освободи" майките от тегобите на майчинството и да ги връчи на бащите или на някоя организация.

  Шведките и европейките са просто напред в модерността , която е стереотипизирала жената -майка като изостанала, зависима, интелектуално неизвисена личност, която  живее според биологическия си пол и не иска да прегърне джендър философията.  А каква по-добра причина някой да работи това, за което е биологично пригоден. Налудничаво ми изглежда да пращаме жените хамали, а мъжете в детската ясла - и в този случай почти всеки мъж ще се справи, но малко жени , да не кажа хич стават за хамали, миньори и пр. привлекателни мъжки занаяти.






 

Точно.

Сапфир -и наШто Айше стана феминистка. 
Циганите масово вече имат по 2 деца.Просто раждат млади,жените на по 40 вече се готвят да стават пра баби, докато една българка на 40 още не е избутала отрочето от вкъщи,а някои тепърва тогава се сещат да раждат.

Аз не искам да отнемаме деца. Надявам се, че не съм казала такова нещо някъде.

Искам - когато едно семейство прави дете, да е ясно, че то е ангажимент и на двамата. И ако единият каже - ок, аз ще си остана в къщи, за да се грижа за бебето - да е ясно, че той поема своята част от отговорността и прави определена жертва в името на това семейство. А не че се подразбира, че единият има по-големи отговорности за децата, а животът на другия няма нужда да се променя.

Освен това, нуждите на едно бебе на шест месеца са едно, а нуждите на едно дете на три години - други. И ако е естествено майката да е до бебето, да го кърми и т.н. на шест месеца - то на три или на пет години вече не е точно така.

Не мисля, че пътят към равноправието минава през парите за майчинство. По-скоро минава през мерки, които разпределят равномерно грижите и през възможност и двамата родители да съчетават грижите за детето с работата си.

Разбира се, мерки като семейно подоходно облагане също биха били добра идея.

Но мисля, че обществото ще почне да мисли повече за това, ако стане проблем на всички. А не само на раждащото население.

(Имаше един стар виц - ако мъжете можеха да забременяват, абортите щяха да се предлагат по бензиностанциите. Малко е грозно де. Но докато един проблем е проблем само на жените, той явно не е чак такъв проблем.)

Ами той може да не иска, примерно. Ако аз съм художник-мъж, но имам физиката на мъж-хамалин - трябва ли обществото да ме задължава да съм хамалин?

Дори ако не съм кой знае колко добър художник, си е мой личен избор, нали така? Особено ако ми е важно, че като хамалин социалният ми статус ще е по-нисък, а доходите - по-малки.

Ти не си го казала, обаче натам вървят нещата. Леко-леко се съкращава срокът на майчинството, децата се поемат от институции, които стават все по-автономни от родителите - с челен опит в любимата ми Швеция. Санкциите за родители, които си позволяват да възпитават децата си извън диктата на държавната пропаганда стават все по-строги.

За мене решението е стабилна издръжка на майките, но само при наличието на образователен ценз, ако ще и с полагане на някакви изпити. Така ще се елиминира стимулиращият ефект върху определени части от населението, които стабилно се оформят като икономическо бреме, нежели като икономически потенциал на богатите държави.

Какво значи семейство да прави дете? Първо правиш семейство-и още тогава е ясно че то е ангажимент и на двамата,не за друго,просто в противен случай ще се разпадне.
Колкото семейства близки имам около мен,толкова и различно е всяко едно.Няма как да се унифицира,за един споделената грижа е едно,за друг -друго.
Не за всеки оставането вкъщи е Жертва.

  Да, но някои групи много обичат да се изкарват Жертви и така да манипулират останалите.

Това със задълженията на двамата родители трябваше да е по дифолт от едно известно време, около 60 години мисля. Има си го законово установено и голяма част от населението го прилага в семейната клетка. Точно това не е предмет на настояща нова регулация, а само на бавна, подпомогната с принудата на закона еволюция на вътрешните нагласи към вече регулираните отношения.

Разбира се, ти си права и за съжаление обществото се състои от твърде много единици с устойчиви разбирания от типа на "щом ме бие- значи ме обича" и " тия деца щъркела ги е донесъл на жена ми- да се оправя", които устойчиви схващания са насадени от родители със съответни подобни модели и системи от ценности и ай кю с числото на стайна температура.

Тези не виждам как ще ги оправим изобщо! Да се предвиди задължителна консултация с психолог на всяка двойка или не знам, акъла не ми го побира.

Упражняването на права, както и свободата на личността не е само задължение на обществото да закрепи в закон, а и състояние на духа. Необходимо е това санкциониране , но не е достатъчно , за да се постигне максимално възможното състояние на свобода на личността в рамките на закона. Много хора имат вътрешни регулатори, които ги държат в собствените им клетки и по този проблем може да се направи малко. Това, което се прави с регулациите и с тази конвенция, е да се даде по-широко пространство за упражняване на права, и да се премахнат повече пречки за постигането на свобода. Не е програма за превъзпитание на конкретните Мунчо и Муня, които хич не ги е еня за точно тия права да ги упражняват. Могат да си ги имат и да не ги упражняват - това не е причина да им се отнемат във всеки случай- може да поумнеят и да им се прище да ги упражнят! Това е като задължението на държавата да направи магистрала до морето, защото имам право да ида там удобно и бързо, но има много хора, които никога няма да я ползват- даже и пари да им дадеш за почивка на море, те може да искат да си купят салфетки и да ги 'фърлят!

Аз говоря по принцип за тези, които осъзнават желаната свобода и права и искат да ги постигнат, за активната и осъзната част от обществото- те са тези, които обсъждат тази конвенция и се вълнуват. - там трябва да се разчупят стереотипите и да се действа за премахване на пречките.

тъй де! И като жена,отглеждаща деца ще са ти по-малки доходите и по-нисък социалния статус и ако искаш да имаш деца /тоест имаш подходящата физика/- хоп, падаш на дъното на социалната стълбица.

А ако си мъж, с физика на хамалин и лош художник, а хамалите са високоплатена и уважавана професия- дали няма да си преосмислиш приоритетите?

Мхм, ще завърша университет, за да получавам после заплата като "майка"... "Учи, мама, за да родиш..."

Има солидни данни, че образованите жени искат просто по-малко деца. Защото искат да правят други неща и да се доказват по други начини.

По повод институциите и как децата се поемали от тях: аз съм отглеждана в седмична ясла. В България, през 70-те. За незапознатите - оставяш двегодишното в понеделник и си го прибираш в петък.

Яслата беше пълна с деца - имам някои доста ясни спомени.

Тъй че у нас специално явно нещата вървят в друга посока - защото към момента много повече деца се отглеждат от родителите си.


Разбира се - но пътят към това (според мен) е да има недостиг на хамали и всички да страдат еднакво от този факт. Т.е. - пазарният механизъм е най-естествен и устойчив.

Диана, би ли обяснила с приемането на тази конвенция,ако мъжът ми примерно ме бие,на мен как точно ще ми помогне?

И по какъв начин ранното обучение на деца за съществуването и характеристиките на 38-те пола  , ще предпазва деца и жени от насилие?

Това е нонсенс. Първо - образованите жени рядко ги влече дългото седене в къщи. Второ - никое общество не е длъжно солидно да издържа децата на другите. Виж ако майчинството се плаща от работодателя, както е в много страни, нямам нищо против. Само че в тези страни после задължително трябва да работиш определен период за същия работодател, защото иначе ще връщаш парите от майчинство. Но да ми удържат на мен пари, защото някой иска да е финансово обезпечен, докато си гледа дълго време детето, не съм съгласна. Полагането на изпити даже не мога да го коментирам.