Случи ми се нещо странно XVII

Всъщност... грешка... науката твърди, че възрастта на Земята е 5 МИЛИАРДА (пет милиарда) години.


Очевидно има нещо много много сбъркано. И грешката е именно в настоящите методи на датиране.
Въпросът, че има толкова много тъпаци, които не могат да си дадат сметка за тази грешка, е друга тема... и дали наистина има толкова много тъпаци, или вместо това има няколко умника, също е друга тема.



Радиогенното датиране на скалите измерва количеството радиация в тях в момента на тяхното формиране, и количеството радиация в момента на тяхното изследване. Други имена са "калийно-аргонно" датиране (potassium-argon) или "уранно-оловно" датиране (uranium-lead). Тоест - мери се съдържанието на радиоактивния материал в скалата, съотнесено към съдържанието на стабилния материал в скалата, за да се каже от колко време този материал преминава в стабилен (радиактивният уран с времето става на стабилно олово например). И това ще да е възрастта на самата скала.


Научното име на въглеродното датиране е РАДИОВЪГЛЕРОДНО ДАТИРАНЕ.


Първо: никой от тъпаците не си дава сметка, че не може да се каже колко олово първоначално е участвало във формирането на скалата. Ако оловото, присъстващо в началото, е било дори малко количество, разминаването в калкулациите а грандиозно, защото те считат, че в началото не е имало никакво олово - всичкото олово представлява стабилизирал се уран.

Второ: никой от тъпаците не се сеща, че степента на стабилизиране на радиоактивните вещества отдавна може да се увеличава и намаля в обикновена лаборатория и това е известно на науката. Те считат, че сега измерваните степени на радиоактивно стареене са били така абсолютно винаги, и никога не се е случвало нещо в природата, което да ги забави или забърза (иначе те съдят за въртенето на полюсите по ориентирането на залежите от магнетит в геодезичните слоеве и много добре знаят, че условията в геодезията се сменят твърде често и това личи навсякъде). Грешката в калкулациите в следствие на това недоглеждане, както се вижда, е в пропорционален геометричен размер.

Трето: всяка скала е водо-промукаема. Известен факт е, че ако водата е съвсем леко киселинна, тя отнася радиоактивния материал от скалите, защото тези материали имат предпочитание към водата. Радиогенното датиране НЕ отчита водното влияние нито на подпочвените води, нито на попиващата дъждовна вода - нищо. Ако само няколко десетки години водата преминава през даден геодезичен слой (а няма такъв, през който тя да не преминава) разминаването се уголемява с милиони години.




Примери?


Връх Св.Елена във Вашингтон изригва през 1980та. Купол от лава се надигнал и изстинал по време на тази случка. Радиогенните датировчици гордо обявили, че възрастта на този магмен купол е... един милион години.


В Хаваи има поток от изстинала лава и е местна забележителност. В историята на местните се помни, че това е било формирано при изригване преди 200 години (вулканът там е активен и наскоро направи още такива пътеки, може да се намери в ютуб). Радиогенното датиране обаче оценява тази пътека на възраст един и половина милиона години.


И много други примери.








Всеки разумен интересуващ се би трябвало да бяга надалече, веднага щом чуе "въглеродно датиране" или каквото и да е друго датиране (всичките са радиогенни). Когато чуете за миниатюрни златни винтчета и чукове, намерени в Урал, и датирани на еди колко си милиона години... когато чуете за метални плочи и записи на еди какво си, датирани на еди колко си милиона години... просто.... Бягайте надалече. Багйате надалече, отправете проклятие към медията или автора и се погрижете останалия свят да разбере за този лъже-информатор.
След това просто влезте по уфологичните форуми за мистика и прочие и се опитайте да обясните на масата профани вътре (чудесно място за това е хнет)  че това, от което разбират, е псевдо-конспирации, псевдо-мистика, псевдо-уфология и псевдо-езотерика (да, дори и това).




А какво датиране е било използвано преди радиогенното? Бил е използван "здрав" разум.


Например пирамидите. Отишли двама чичаци да изследват и да се опитат да датират пирамидите в Египет. Не могли, естествено, защото имали нужда от референтна точка. Затова почнали да копаят наоколо.
Изкопали скелет, и до скелета - вкаменяло огнище. И скелетът и огнището били някакси небрежно разположени, така че това била чудесна референтна точка. Чичаците се върнали откъдето са били (не помня сега, но май-бяха французи) и обявили, че когато тоя скелет е палил огън, пирамидите не ги е имало там. Това означава, че пирамидите са максимум на възрастта на вкаменялото огнище!


Чиста работа!


Разбира се, това в момента е официалната възраст на пирамидите и е приета за стандарта, по който се печатат учебниците по история... кога се учеше за пирамидите там... май преди седми клас. Ако някой иска подробности за този абсурд, може да сърфира за първите двама датировчици на пирамидите (както казах, именно тяхното изследване се пише в учебниците). Аз не мога да се занимавам с такива глупости в момента.




Естествено, в научните среди все пак има някаква свян, и по някое време някакви решават да датират пирамидите радиогенно. И ги датирали радиогенно и казали някаква глупост.
Значи не само, че се опряли на Грешка Първа, Грешка Втора и Грешка Трета (които споменах по-горе), ами сега датират камъните на пирамидите? Камъните на пирамидите? Датират кога е била формирана планината, а не кога тези камъни са били изсечени от нея и подредени в пирамида?
Това, само по себе си, е много типичната Грешка Четири, която се прави при всяко едно датиране на артефакти - датира се сформирането на материала, а не оформянето му в артефакт. ПЛЮС винаги наличните стандартни Грешки Едно, Две и Три, които си вървят с метода.

В момента ние не разполагаме с никакви средства, чрез които да разберем онези неща в миналото, които не са оставили доказателства след себе си (например всичко онова, което не е имало късмета да умре под тонове глина, за да стигне до нас). Нямаме начини. Нито можем да кажем на колко години е света, или колко години дадено нещо е съществувало.
Както ще говорим по-долу, нямаме начин да знаем как е изглеждала планетта преди Потопа. Тя е била неузнаваема. Никой от нас не може да я познае, ако има възможността да я види в миналия й вид.

В позицията, в която се намираме в момента, на нас ни е толкова невъзможно да разберем миналото, колкото ни е невъзможно да разберем бъдещето си. Или по-точно обратното - доколкото можем да разберем бъдещето си, точно дотолкова можем да разберем и миналото си.

Плочите, върху които се намира познатата ни суша, не се местят бавно, с милиони години. Те могат да се местят доста бързо и спонтанно. Доказателствата за това са също многобройни, но нямам сили да обръщам внимание на всичко. Аз съм все пак само един. Мога само да насоча читателя към два начина - естествен и неестествен. Естественият начин се описва косвено в книгите, сглобени от извадките на изказванията на Шаубергер в съвременни за него научни списания и вестници. Неестественият начин е чрез технология, която нашите създатели (по-скоро отговорниците за настоящия ни вид) имат, и за нея става дума в "Румънския Сфинкс" на Раду Чинамар - Паралелна Реалност преведе и издаде книгата на български.

Читателят може сам да се поинтересува за подземните океани. За океаните, които се намират ПОД тектоничните плочи. Които се намират ПОД познатите ни открити океани.
В земните недра има в пъти повече вода, отколкото на повърхността. Ако тектоничните плочи се разместят така, че да отворят големи пролуки, вътрешното налягане в планетарния геод изкарва голяма част от тази вода на повърхността. Което представлява и случилият се тук Потоп.

Ако сте виждали - например на село - обширна циментова беседка... или широка пътека от цимент или плочки, разцепваща двора на бабите и дядовците ви, сигурно сте забелязали, че след силен пороен дъжд, върху тези чисти места има кални вади. РЕЛЕФНИ кални вади.
Когато тези кални вади изсъхнат на слънцето, преди старците ви да се организират да люснат една вода, тези вади вече са купчини от суха пръст.
Релефни, набраздени купчини от суха пръст.


Едната снимка е на сушата, където водата се е оттеглила. Другата снимка е на морсоко дъно, където водата все още се движи.

Никоя от познатите ни планини не е съществувала преди Потопа. Нито една. Има единствено съмнения за две-три планински вериги, че са по-стари от Потопа, но нищо сигурно за сега.
Всички те са се появили като наноси на грандиозната кал и отиващата си вода, след като планетата се е успокоила - като при това са зазидали много морски същества в себе си, много раковини и черупки и всичко възможно, животни и растения от всички области на планетата могат да се открият зазидани по върховете на всички планини на Земята.
Всички каньони на планетата са създадени от внезапно отприщила се вода, която е оглозгала сушата в познатите форми. Специално в случая с каньоните обаче (и с някои други видове образувания на сушата) не се е случило по време на Потопа, а по време на Ледниковата епоха веднага след него.