Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Кризисни ситуации при малките деца

  • 8 607
  • 95
Здравейте , моето момиче е на 2г. и си пада инат и голям характер .. “проблема “ и е , че като нещо не стане на нейното откача и изпада в криза с викове тръшкане .. примерно да детската площадка играят деца и едно дава топка на нея и приятелката и иска и тя топката и аки другото дете и вземе или доближи топката полудява.. започва да вика да се тръшка .. аз веднага я взимам .. разбира се винаги и обеснявам че трябва да споделя играчки че така играят всички деца , дори по пътя за площадката говорим , че отиваме при децата да играят , че всички деца играт заедно и споделят всичко , но когато има такава ситуация две три деца да искат едно и също нещо тя откача и немога да и обесня нищо , защото изобщо не ме слуша .. др родители ме гледат странно все едно съм някаква невъЗпитана майка която да не си е възпитала детето и ми става криво Sad отделно даже като отидем на площадките първоначално не иска да дава на децата да се пускат по пързалките .. все тя е там . Все тя да се качи първа, като чели ако някой я изпревари и света свършва.. много ми е неприятно от това нейно държание , постоянно някаква фикс идея всичко да е нейно и само тя да ползва всичко .. дори като дойдат гости понякога както играят и няма проблем и др дете иска моторчето тя започва да вика “ не не дай дай” примерно детето слезе и вземи количката тя пак не дава .. неможе да е на мотора не може да е на колата неможе нищо .. и наистина изпада в големи кризи.. аз нарочно понякога карам въпростното дете да остане на мотора да не слизА за да разбере тя , че не всичко става така както тя иска .. това някакъв период ли е , израства ли се , моля дайте ми съвет как да постъпвам с такива ситуации какво да правя , споделете вашия опит , и моля нека коментират майки сбъскали се с подобен “проблем” с инати деца , нападки не ми се слушат , яко сте решили да нападате моля подминете поста .. и без това на моменти се обвинявам че аз не правя нещо както трябва затова е такава , въпреки че от бебе си беше кривотия и ГОЛЯМ характер Simple Smile Благодаря ви
Виж целия пост
# 1
"Израства" се при правилно поведение на родителите.
На тази възраст:
- когато е "откачило" не му се говори и обяснява, няма да те чуе, само ще се засили истерията - детето се разсейва или отстранява от нещото, което го побърква
- когато е в спокойно състояние му се говори с думи и тогава му се обяснява (няма голям ефект, по-скоро спокойствието на родителите и техния личен пример помагат)
- при аналогични ситуации с други деца се коментира м/у другото, за да види как изглежда отстрани това поведение (но без да му се казва, че то е същото)
- временно не се води на места, които предизвикват такива състояния, ако става дума за магазин или др. подобно място се избягват напълно
Виж целия пост
# 2
Като не иска да дава играчки, да не го прави. На тази възраст играят паралелно, не заедно и е нормално да се чепкат.
Като не иска да се махне от пързалката, обясняваш какъв интересен бръмбар си видяла да притичва между храстите, да отидете да го видите.
Ако се тръшка в смисъл на пристъпи, гледаш да я разконцентрираш, ако не става, оставяш да си изпусне парата. И седиш и чакаш.
Детето има нормално за възрастта си държание, твоите очаквания са завишени.
Виж целия пост
# 3
"Израства" се при правилно поведение на родителите.
На тази възраст:
- когато е "откачило" не му се говори и обяснява, няма да те чуе, само ще се засили истерията - детето се разсейва или отстранява от нещото, което го побърква
- когато е в спокойно състояние му се говори с думи и тогава му се обяснява (няма голям ефект, по-скоро спокойствието на родителите и техния личен пример помагат)
- при аналогични ситуации с други деца се коментира м/у другото, за да види как изглежда отстрани това поведение (но без да му се казва, че то е същото)
- временно не се води на места, които предизвикват такива състояния, ако става дума за магазин или др. подобно място се избягват напълно
Много добре казано. Аз ще допълня..... Не му пречупвай характера и не се срамувай от околните. Нали не искаш някога детето ти да е СЛУШАМ И ИЗПЪЛНЯВАМ без собствено мнение.
Виж целия пост
# 4
Ще добавя - стриктно следиш първи признаци на умора, глад и други неразположения - колкото и хубаво да е времето навън, да не ти се прибира и прочие - за да избегнеш подобни сцени на площадката (до колкото разбирам там най-често се случват) - прибирате се - преди да се е размрънкала. Почне ли да мрънка, вече е станало късно. Това от личен опит. Синът ми също е труден характер, но неговите истерии бяха други.
И много важно нещо - установи определени правила на поведение, от които да не отстъпваш при никакви обстоятелства, най-вече когато се затръшка - изпадне ли в истерия - никакво отстъпване, защото получи ли веднъж това, което иска след истерясване - решава, че това е начинът и после няма отучване.
А дали е период или характер - само времето ще покаже, важно е ти да запазиш хладнокръвие и да не възпрепятстваш преодоляването на проблема с поведението си. Не говори за това пред нея, не казвай в присъствието й - тя е такава и такава, тя се държи така и така. Това само за усложни нещата.
Виж целия пост
# 5
Ще добавя - стриктно следиш първи признаци на умора, глад и други неразположения - колкото и хубаво да е времето навън, да не ти се прибира и прочие - за да избегнеш подобни сцени на площадката (до колкото разбирам там най-често се случват) - прибирате се - преди да се е размрънкала. Почне ли да мрънка, вече е станало късно. Това от личен опит. Синът ми също е труден характер, но неговите истерии бяха други.
И много важно нещо - установи определени правила на поведение, от които да не отстъпваш при никакви обстоятелства, най-вече когато се затръшка - изпадне ли в истерия - никакво отстъпване, защото получи ли веднъж това, което иска след истерясване - решава, че това е начинът и после няма отучване.
А дали е период или характер - само времето ще покаже, важно е ти да запазиш хладнокръвие и да не възпрепятстваш преодоляването на проблема с поведението си. Не говори за това пред нея, не казвай в присъствието й - тя е такава и такава, тя се държи така и така. Това само за усложни нещата.
Абсолютно правилно.
Виж целия пост
# 6
Благодаря За съветите Simple Smile просто тя си мисли явно че всичко се върти около нея и тя е “шефката” да казва кой какво да прави , кой да се пързаля , кой да кара мотора ( в случея никой не може ) само тя. Дори в нас ако неможе да направи нещо примерно Да Затвори кутйка или изкара играчка от коша се изнервя и почва да вика и блъскам, а ви уверявям че в къщи не вижда такива работи да блъскаме и викаме ние .. да аз съм по емоционален човек и винаги като обеснявам нещо вкарвам емоция ставам да го пресъзДам хаха жестикулирам говоря и се смея по високо но никога не съм и крещяла на нея истерично .. нз нз Sad
Виж целия пост
# 7
Естествено, че си мисли, че всичко се върти около нея, нали е на 2! Също като възрастните. Wink Старай се да запазиш спокойствие. Тръшкат се най-често, когато са изморени, превъзбудени, гладни, наруши им се режимът. Не е "характер", а незряла лесно възбудима и незряла нервна система. Ние си го оправдаваме с "характер" и "бебешки пубертет".
Виж целия пост
# 8
Особено когато истерясва като не може да направи нещо сама - отиваш при нея, със спокоен и ведър тон, който ще й внесе спокойствие и ще я увери, че всичко е наред - Хайде, аз ще ти помогна, заедно ще го направим, не се притеснявай, това, което искаш да направиш е трудно, още си малка, за това не се получава и т.н. Напътстваш я сама да го направи, с минимално твое вмешателство, за да се затвърди в нея умението и развитието на ситуацията: Не мога да се справя с нещо - да потърся помощ - мама напътства - правя го сама. Това е една малка победа и когато е постоянно, детето се научава да търси помощ, разбира, че проблемът не е в него (а в това, че задачата е трудна, или че тя е още малка) и че решение винаги има.
Каква би била алтернативата, ако не получи адекватна помощ - Не мога да се справя с това - никой не ми помага - аз не ставам за нищо - нищо не е както трябва - истерия, отчаяние, безсилие.
Това е много важно и впоследствие, когато детето порасне, всъщност за цял живот, полагаш основи за справяне с привидно нерешими ситуации.
Виж целия пост
# 9
За тези привидно нерешими ситуации, ще помагаш цял живот на детето си, без значение от неговата възраст Simple Smile Следвай интуицията си, но не прекалявай с помощта, нека се научи да се справя само.
Виж целия пост
# 10
Това е период, израства се, детето Ви вероятно не ходи на ясла и не знае как да общува с другите деца, а родителите ги върти на малкото си пръстче и получава всичко, което иска. Същевременно не може да се справи със силните емоции, които изпитва, а на всичко отгоре не може да се изразява свободно с думи, въпреки че вече разбира много - реално много повече отколкото може да каже. От там и тази криза или "тантрум" както му викат западняците.

Пристъпът се изразява с рев, крясъци, прави дъги и категорично нито слуша в този момент, нито може да се направи кой знае какво, за да бъде успокоено детето - нито гушкане помага, нито разсейване, нито нищо. Дори да получи това, заради което е започнало всичко, няма да помогне.

Какво можете да направите:
1. социализирайте лека полека детето, даването и взимането на предмети е класическа игра за тази възраст, играйте я помежду си първо, после пробвайте с познати деца, с едно дете и т.н.
2. помага много да усещате предварително кога детето ще направи тантрум. Преди да го е направило, можете да го разсеете - с гъделичкане, показване на някакви други интересни неща, може да се направи - от личен опит говоря. Нашето детенце е малко над 2г. и прави тантрум много рядко, примерно веднъж на 2-3 месеца, последните няколко пъти се случва, когато много ѝ е спи и нещо я събуди неочаквано (вкл. сън може да е) - това е трудно да се предотврати Simple Smile Но примерно на площадки, при катерушки - безпроблемно предотвратявам тантрум с разсейване
3. ако все пак направи тантрум, го оставете детето на спокойствие да излезе от него. нищо няма да помогне, нито приказки, нито гушкане и т.н. - само предизвикват още по-голямо раздразнение. Ще полежи, ще се повърти, ще попищи и ще спре. Ако Ви е неудобно от другите родители - пренасяте тантрумясалото дете някъде другаде или го слагате на количката и към вкъщи.
4. Като цяло детето трябва да усеща Вашата абсолютна увереност в различните ситуации и че държите нещата под контрол. Това е цялостно отношение, което помага да не се стига до тантруми. Родителите, които виждам, масово се молят на деца на по 1-2 години, убеждават ги, кандърдисват ги... Това е дете, което тепърва започва да си опитва докъде му се простират границите. Родителят трябва да е желязно твърд (макар и любящ и грижовен), трябва да е напълно спокоен и уверен във всяка една ситуация. Помага много да предвижда какво ще се случи и да избягва потенциално кризисни обстоятелства. Ако се минава покрай любимата люлка - значи родителят е решил, че детето ще се люлее там. Няма такова нещо като "детето иска". Родителят решава. Ако не иска да пуска детето да се люлее - не го води там. Ако не иска да го пуска на пясъчник, не го води там където има пясъчник. Ако не иска да прави тантрум заради играчките на други деца - не го води на такива площадки, където се размятат навсякъде детски играчки. Подобни площадки като цяло са по-редки. Не става за 1 ден или за 1 час, но в някакъв момент детето започва да приема авторитета на родителя и че няма да стане на неговото. И знае, че все пак родителят ще се погрижи за неговото забавление и че там където го пуснат да си играе повечето неща са му позволени. С възрастта все повече ще се развиват способностите му да контролира емоциите си, както и разбирането му за позволено и забранено. До към 3 години доколкото знам тантрумите престават или намаляват драстично при повечето деца.

Доста дълго стана и сигурно мога да напиша още толкова, защото не е проста рецепта, а е цялостна стратегия, но опитайте на първо време тези неща по-горе. Най-важното е да сте търпеливи и консистентни, да не се молите и да не преговаряте с детето, защото това го обърква само. 
Виж целия пост
# 11
бъгътатко, и да ходи на ясла, пак ще е същото. Детето не върти никого на пръста си, а просто не може да се владее по очевадните причини, че е на 2. В яслата пак ще се тръшка, да не мислиш, че ще е по-различно? А ако спре, то ще е от примирение, а не защото разбира нещо или изведнъж ще го възпитат. Проблемът с тръшкането на малките деца е, че се захласват или може да се наранят, защото тогава нито виждат, нито чуват, нито разбират нещо. Социализация, дрън-дрън! Дете на 2 няма никога да си даде играчката, а най-много да има писъци и бой с другото дете. Детето се тръшка, когато не знае какво да направи.
Виж целия пост
# 12
Андариел, принципно съм съгласна с много от нещата, които пишеш, но не съм съгласна, че дете на две никога няма да си даде играчките. Виждала съм дете, което влитайки на площадка връчи играчката си на сина ми (първото дете край което мина) и отиде на пързалката, а след това си поиска чужда играчка. Моят син също от съвсем ранна възраст (доста под две години) питаше може ли и даваше без проблем при поискване играчките си. От кака си е дърпал каквото иска, но навън с чуждо дете - никога. А и вкъщи сме го учили както да моли, така и да приема отказ, макар че по принцип е получавал каквото иска, а и играчките са общи. Това с недаването на играчките започна от скоро, за мен е просто етап, осъзнаване че не е длъжен винаги да дели, но и да приеме че и другите не са длъжни.
Виж целия пост
# 13
Ако не иска няма да я даде, това имах предвид. Някои дават, но повечето не дават. И няма как да ги накараме, както се казва, на какво основание да ги дават? А има деца, които редовно дърпат чуждите играчки и стават големи драми, собственикът съвсем естествено не иска да си даде играчката, а вторият много, ама много иска играчката и смята, че тя му се полага.  Дори понякога като родител съм ме замисляла дали всъщност тези, които не искат чуждите играчки и охотно дават своите, не са в ролята на будалите, защото по-пищящият и по-тръшкащият се печели в повечето случаи. Но това са си мои родителски чуденки, за щастие вече не ми се налаща да съм в такива ситуации. Но ми беше много трудно да реша кое е правилното като мой подход, когато става въпрос за общуването на моите с други деца, защото обикновено кресливите и по-агресивни деца си имат и кресливи и агресивни родители.
Виж целия пост
# 14
И двете ми деца си даваха играчките. С голямото се ядосвах, че другите не дават. С малкото вече ми дойде акъла и гледах предварително да избягвам конфликти.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия