За и против кучетата в градски условия

Вече по темата мисля да пиша единствено с нормалните собственици (и несобственици) на кучета. крайните изказвания ще ги игнорирам

И в тази връзка - стана ми интересна от няколко реплики Вашата позиция. Няколко уточняващи въпроса:

- горе пишете, че не сте взели куче заради трендове и моди. в предишни постове пък пишете за опазването на природата, биологичното разнообразие и вредното действие на човека. В крайна сметка как взехте куче? Аз лично ако някой ден реша да взема куче и ми пука за животинките, природата, невинните същества и т.н., ще ида ето тук примерно и ще взема първото нещастно същество, което не е прекалено голямо, не е прекалено злобно (т.е. да изисква специални тренировки) и не е достатъчно красиво, че да го вземе някой друг. Т.е. ще си взема грозен, нежелан от никого, бездомен и безпороден помияр. Какво направихте Вие и защо?

- за мен човек, който подбира, че и дори се гордее с породата на животното си няма как да е съвсем встрани от тренодве и моди. Давам за пример госпожата с голямата котка на аватара. Споменала е точно 9 пъти в темата, че мастифът ѝ е не просто мастиф, ами КАНЕ КОРСО. Въпросната порода дори не съм я чувал, отворих уикито - ми черен (обикновено) мастиф. Ама с такава гордост - Кане Корсо това, Кане Корсо онова, едно Кане Корсо дрън дрън дрън. Между другото обърнете внимание статията в бг уикипедия е писана от някой фен на породата, защото се отклонява доста от научното или фактологическото и се впуска в някакви прехвалвания колко обичало децата, колко вярно било на семейството, как било кучето на сицилианската мафия и т.н. (очевидно всичко е обагрено с позитивна оценка дори това за мафията. за сравнение вижте английската статия за същата порода как изглежда). Ако това не е мода, то кое? Така че кое за Вас е тренд/мода и кое не е? Възможно ли е хем да се интересуваме от каква е породата, хем да твърдим, че не било тренд? Доколко тези характеристики, които се описват към някоя порода, не са просто рекламен трик? Извън това колко енергия има животното и към какви болести е предразположено, характерът на конкретното животно може силно варира (както и при хората). Казвали са ми го безброй собственици на кучета това и съм го виждал и с очите си - как кученца от едно и също котило (кучило? не знам как е на български думата, litter имам предвид) са със съвсем различни характери - едното е общително, игриво, другото доста по-сдържано, особено към непознати.

- породите кучета са селектирани от човека и нямат много общо с биоразнообразието и природата. Съмнявам се силно, че съществуването на кучетата (независимо дали гледани или бездомни) има благотворно или дори неутрално влияние по отношение на екологичното равновесие - кучетата (чрез собствениците им) са консуматори - храни, аксесоари и т.н. Колкото и да е рядко - като пуснат някое да тича в гората, ако случайно има останало диво животно там, може и да няма след разходката на кучето.

- има много начини да се помогне на истинските диви животни, вкл. на застрашени от изчезване видове, някои от които се измъчват в нашите зоопаркове, например онзи беден, ошмулен, рахитичен лъв, когото бяха заточили в мазето на зоопарка да умира в собствените си екскременти. А сега се прозява величествено в специализиран парк - резерват или каквото е там това (казваше се нещо от типа филайн биг кет мисля). Сходно беше с малките лъвчета (мисля, че бяха лъвчета), които бяха стъпкани пак в наш зоопарк и някаква хорица-ветеринари спасиха. Има и много други животни, които имат нужда от финанси, от време (знаете ли, че можете в повечето от тези приюти край София да идете и да разходите някое/някои от приютените кучета?)

- развъждането на кучета се прави за пари. Затова и има такси за некастрирани кучета. Повечето собственици на породисти животни ПРОДАВАТ малките кученца. Какво хуманно или добро за природата има в това? И как точно чистите породи не са мода?

Да синтезирам въпросите към Вас и към нормалните собственици на кучета в темата, които споделят любовта си към животните и притесненията си за вредното влияние на човека върху природата и биоразнообразието:
1. Как точно хобито да се гледа породисто животно помага на биоразнообразието, при положение, че това не са естествени животни, а са създадени от човека на база прародителя (който е вълк)?
2. Ако на собственика не му пука за моди и трендове, но е загрижен за вредното влияние на човека, защо не осинови бездомно и непородисто куче от улицата, а търси (и дори плаща) за порода?
3. Ако собственика обича кучето си като член на семейството, защо не го кастрира, а вместо това често дори продава малките кученца? И не искам да чувам как член на семейството не се кастрира, защото некастрираните котки/кучета се разгонват и мисля, че за здравето им е необходимо да родят (поне при котките е така, за кучетата не съм 100% сигурен, но мисля, че и за тях е вярно). Което хем увеличава популацията прекомерно, хем не винаги може да се намери човек, който да вземе някое от малките. Хем ако ще се грижим за сексуалните потребности на кучето си - трябва да го правим всеки сезон това упражнение, иначе "членът на семейството" ще се измъчва по различни причини, ако не е кастриран.
4. Защо ако сме загрижени за природата и животинските видове (а не само за собственото си хоби) не вложим средствата и времето, които влагаме в отглеждането на куче, в помощ за други животни - от безпризорните кученца, които можем да разходим уикендите в някой приют край София до редки животни, за които няма какво да направим директно, но често има нужда от средства (в случая с лъвчетата беше така - дори само храната им е много скъпа), а понякога е необходим и граждански натиск?

Има и такива, които точно за пазачи ги използват на някакви имоти, в които реално не живее никой през седмицата.
Ходят от време на време да им хвърлят някаква храна, която уж да стигне за 5-6 дни. Кучетата са вързани точно в нещо като кошари и не смеят изобщо да ги пуснат да тичат свободно в полето. Познайте защо? Ами щели да избягат. Дори пред погледа на стопанина си. Хубава работа!? Хем уж свободни със собствена колибка и по-щастливи от домашните градски кучета, пък ще искат да бягат? Мен защо не ме е страх, че кучето ми ще избяга ( примерно на село), ако го пусна да тича?

Самият факт, че може да проучиш породи и да вземеш буквално дизайнерско куче вече говори, че има огромен тренд. Ама хората не го забелязват, както рибите не забелязват водата.

Вече писах: има огромна разлика между блок с 90 апартамента  и една булонка и сега, когато по груба сметка във всеки пети апартамент има куче.

Че има тренд има. Като бях дете, бяха модерни коли-тата заради филма "Ласи", също така боксерите, доберманите и пекинезите. В момента изключително рядко виждам кучета от тези породи.
Сега на мода са Лабрадорите, Голдъните, Йоркитата, Френските булдози. Даже вече виждам и Акити по-често, както и други интересни породи. Кане Корсо също е много желана порода и действително, ако се гледат добре могат да бъдат много мили. Наблюдавала съм как се държи Кане Корсо в кучешката градинка с другите кучета - ами даже смея да твърдя, че респектираше по-агресивните и влизаше в ролята на миротворец.

Аз не съм от тези, които вярват, че взимайки си куче, помагам с нещо на природата. От чисто егоистични подбуди съм си го взела. Единственият начин, по който съдействам за намаляването на бездомните кучета е това, че съм подложила кучето си на кастрация и съответно не го разплождам.
Кастрацията при мъжките пък доста често помага да не са толкова агресивни, заради хормоните. Но, реално познавам може би само 2-3-ма стопани на кастрирани мъжки кучета.

Колкото до процента кучета в един квартал, както преди, така и сега, не кучетата, а хората са основните генератори на шум, мръсотия и проблеми.
Даже смея да твърдя, че преди около 20 години, само в нашия вход имаше 2 кучета, които са оставени да се разхождат на воля из квартала ( което лично аз никак не го намирам за похвално), но почти не съм чула някой да се оплаче от този факт. Може би, защото бяха дребни породи. Освен тях, имаше достатъчно на брой кучета в квартала. Само в нашия вход, сигурно поне 5-6.

Разбира се, че е нормално да се харесват определени породи на определени хора. Вие на външен вид всички хора ли харесвате?
Аз много харесвам Кане Корсо, което няма нищо общо с мастиф, които също ужасно много харесвам. Изобщо, колкото по-голямо, толкова повече ми харесва, но аз си осинових куче, защото съм против безконтролното развъждане, а и не искам да има бездомни и необичани животни.

Днес на детската площадка имаше 6 кучета, с майките и бащите и децата.  Моето също се метна в навалицата и намаза кучешка бисквита и гнявене от хлапета.

bgtatko81,
Аз си взех породисто куче, защото:
1. породата ми харесва
2. искам кучето да отговаря на характеристиките на породата
3. искам по-голяма вероятност за здраво куче - кучето ми е с родословие и родители и прародители са тествани за характерните болести на породата, които се предават в поколенията.

  Не го развъждам, не го пускам да обикаля свободно освен сред природата, не храня бездомни кучета.
  Не съм сигурна дали бих осиновила бездомно куче, защото смятам, че е по-голяма вероятността да има поведенчески проблеми, ако е голямо и вече живяло на улицата.

  На последния ти въпрос - не ме интересуват чак толкова чуждите хора и чуждите кучета, че да помагам на всеки. Единствено ме интересува да няма конфликти - съответно се съобразявам с наложените наредби и закони. Не знам защо човек като има куче трябва да се чувства отговорен за бездомната популация и трябва да ходи по приюти и тн. По тази логика ти ходиш ли да помагаш в домове за сираци?

Във входа им 32 апартамента и 4 кучета.


а синтезирам въпросите към Вас и към нормалните собственици на кучета в темата, които споделят любовта си към животните и притесненията си за вредното влияние на човека върху природата и биоразнообразието:
1. Как точно хобито да се гледа породисто животно помага на биоразнообразието, при положение, че това не са естествени животни, а са създадени от човека на база прародителя (който е вълк)?
 - Не гледам породисто. Гледам мелез. Моя си мелез

2. Ако на собственика не му пука за моди и трендове, но е загрижен за вредното влияние на човека, защо не осинови бездомно и непородисто куче от улицата, а търси (и дори плаща) за порода?
 - Пак - не е породисто, не е и от улицата, от собственика на майката го взех, платих 50 лв, защото не се взима ей така без пари, той не искаше и толкова.

3. Ако собственика обича кучето си като член на семейството, защо не го кастрира, а вместо това често дори продава малките кученца? И не искам да чувам как член на семейството не се кастрира, защото некастрираните котки/кучета се разгонват и мисля, че за здравето им е необходимо да родят (поне при котките е така, за кучетата не съм 100% сигурен, но мисля, че и за тях е вярно). Което хем увеличава популацията прекомерно, хем не винаги може да се намери човек, който да вземе някое от малките. Хем ако ще се грижим за сексуалните потребности на кучето си - трябва да го правим всеки сезон това упражнение, иначе "членът на семейството" ще се измъчва по различни причини, ако не е кастриран.
Кастрирана е, не защото не искам кученца, а защото е по-добре за здравето и.

4. Защо ако сме загрижени за природата и животинските видове (а не само за собственото си хоби) не вложим средствата и времето, които влагаме в отглеждането на куче, в помощ за други животни - от безпризорните кученца, които можем да разходим уикендите в някой приют край София до редки животни, за които няма какво да направим директно, но често има нужда от средства (в случая с лъвчетата беше така - дори само храната им е много скъпа), а понякога е необходим и граждански натиск?
За съжаление ми е доста сложно придвижването до Богров, да речем, иначе бих разхождала приютни кученца с кеф. А и всяка събота работя, нещо, от Декември насам.

Ще си взема още едно куче, най-вероятно точно питбул, защото моята кифла ги харесва и иска да си играе с тях. Харесвам ги като порода. Ще се опитам да осиновя бестопанствен такъв, но не мога да се закълна, защото ще се наложи да се разбира и с котките ми. Затова е по-вероятно да си взема куче бебе, независимо какво искам.

Не съм си взела куче от приют или от улицата, защото не съм сигурна, че ще мога да се оправя с евентуални поведенчести проблеми и болести. Като не съм сигурна ще се справя ли, не се хващам на хорото.
Избрала съм порода, която се вписва в нашето семейство и отговаря на темперамента ни и средата ни.
Не съм я купила в общоприетия смисъл, защото я взех от семейство, което беше пуснало един път кучката си да роди и я кастрираха, тоест не е с цел печалба (заплащането беше нищожно, предвид цената на породата), а по-скоро от сантимент - в момента всичките 5 семейства на кученцата си общуваме и срещаме братчетата и сестричките с майка им. Така че, не съм стимулирала никакво незаконно развъждане.
Няма да я развъждам, предстои кастриране след месец-два.
Не съм се замисляла помагам ли или преча на природата. Ама и като раждах, пак не се замислих...

Татко, ти колко на колко сирачета си помогнал, или само се задоволи да си направиш собствено дете?

Хър Мяуджести, ако всички собственици на кучета бяха като Вас, щяха с такова добро име да се ползват кучкарите, че кандидатите за президенти да изтъкват, че отглеждат куче, преди още да са представили съпруга/съпругата си.

Абсолютно се подписвам под всичко казано от Вас. За съжаление хората, които замърсяват детските градинки са точно толкова безотговорни и като гледат кучета. Някой, който го мързи да хвърли една опаковка на 2 до 5 метра разстояние (където е най-близкото кошче), със сигурност няма да тръгне да събира изпражненията на кучето си. Все пак имайте предвид, че понякога замърсяването по площадките е и от рядкото изхвърляне на кошчетата, понеже вятърът разпилява боклуците в тях, а понякога е от други хора (примерно пиещи младежи), които нямат общо с децата. От време на време като ме хванат лудите отделям по няколко часа за почистване на площадките, които по-често посещаваме и почти винаги се включвам, когато има организирана инициатива. Така че имам наблюдения някакви  

Тънката разлика е, че това да имаме деца е едно от най-основните човешки ПРАВА и биологична необходимост за нас да оцелеем като вид. А в етнически и национален план - необходимост да се запазим като етнос, като нация, като държава, като култура. Затова децата са ценност, а да имаме дете е велико и може би най-основното ни човешко ПРАВО, което не просто трябва да се защитава (то никой нормален човек не го е оспорил), ами да се НАСЪРЧАВА всячески. Което у нас не се прави. Докато гледането на домашен любимец все пак отива малко повече към привилегия. Каквато е и притежаване на автомобил примерно. В Япония, за да можеш да си купиш кола, трябва да представиш доказателство, че разполагаш с парко място. За кучетата мисля, че се обсъждаше да се иска съгласие от съседи, когато е в блок и т.н. Във всеки случай в подобна посока отиват нещата, не във "всеки си прави каквото си иска".

Но да се върна на децата. Ние сме най-бързо изчезващата от лицето на земята нация в момента, с най-негативния прираст, вижте:
Така че особено за нас децата би трябвало да са най-голямата ценност на света. И разглезените, и невъзпитаните, и хиперактивните, и агресивните, и тези с родители простаци, замърсяващи площадките, пушещи и хвърлящи фасове и люпещи семки. Техните деца също са ценност, огромна ценност. Дори тичащите необичайно деца, дори те са ценност!

Кучетата не могат да се сравняват по ценност. Да, трябва да сме хуманни, цивилизовани и да мислим и за животните. Да, собствениците на животни си ги обичат и трябва да се даде възможност на хората да си имат четириног приятел. Но просто няма база за сравнение и този паралел с лошите родители, кофти като поведение деца и т.н. просто не е адекватен. Конфликт между домашните кучета и децата няма. А ако имаше такъв конфликт, то изборът недвусмислено би трбявало да бъде в посока децата. Без кучета можем да продължим напред - като народ, като държава, като вид, без деца не. Непонятно ми е как е възможно да се налага да го пиша това за децата точно във форум на майки, но и във фейсбук ми е правило впечатление, че когато се заговори за критики спрямо кучетата (или по-скоро спрямо стопаните им) и най-често се спомене замърсяването с изпражнения, които стопанинът не е събрал, винаги човекът, който ще отговори "кучето ми е прекрсно възпитано, гледайте си децата, защото всеки ден изпишкват някое дете пред блока ми" е винаги, ама ВИНАГИ от женски пол. Не го разбирам това, наистина.

hoaxy, никой не е длъжен да помага, въпросът ми беше фокусиран по-скоро към хората, които вкарват една милосърдна нотка за грижа за животните, грижа за природата и т.н. Аз съм напълно ОК с егоистичния подход, ОК съм и да се правят пари чрез развъждане, а могат да се направят бая пари, пример. ОК съм и хора, които истински обичат и милеят за животните, да го правят от благородство някакво и истинска, неподправена любов към животните. Единствено не одобрявам аргументиране в посока милеене за животните, комбинирано с егоистично поведение Според мен това са най-кофти стопаните. Купува се някакво животно заради мода, с очакване, че ще бъде едно към едно с лигавото описание на някой сайт, а после се малтретира, когато собственикът загуби интерес или не му се занимава. Понякога дори се изхвърля, защото е много зор да му се намери друго семейство сигурно.... В тази посока ми бяха въпросите. И в посока кучето като белег за социално положение, което ми е безкрайно отвратително, пуснах по-горе клипчето на оня кютюк с тигрите дето му били "детска мечта"

А защо човек да не може да си избере породата куче/коте/хипопотам?
Ами, както имам предпочитания към определен типаж мъже, например, сприятелявам се с определен тип хора,  така според мен е напълно логично да имаш предпочитания към определени породи.

На въпросие на бгтатко

1. Как точно хобито да се гледа породисто животно помага на биоразнообразието, при положение, че това не са естествени животни, а са създадени от човека на база прародителя (който е вълк)?
Не твърдя, че с гледането на куче подпомагам биоразнообразието.
2. Ако на собственика не му пука за моди и трендове, но е загрижен за вредното влияние на човека, защо не осинови бездомно и непородисто куче от улицата, а търси (и дори плаща) за порода?
Случи се така, че с кучето се срещнахме на улицата. С кучето си паснахме, а факта, че е кръстоска от 2 породи, които харесвам и бих гледала, беше случаен. Около месец преди това исках да осиновя един кокер, изхвърлен, но докато го обсъдим, в рамките на час, го взеха други хора. Явно просто след това ни е "намерило" нашето куче. Докато взимането на куче беше още идея, никога не е ставало дума дори да е породисто, с родословие и т.н. От приют и точка, за породистите винаги ще се намерят стопани.
3. Ако собственика обича кучето си като член на семейството, защо не го кастрира, а вместо това често дори продава малките кученца? И не искам да чувам как член на семейството не се кастрира, защото некастрираните котки/кучета се разгонват и мисля, че за здравето им е необходимо да родят (поне при котките е така, за кучетата не съм 100% сигурен, но мисля, че и за тях е вярно). Което хем увеличава популацията прекомерно, хем не винаги може да се намери човек, който да вземе някое от малките. Хем ако ще се грижим за сексуалните потребности на кучето си - трябва да го правим всеки сезон това упражнение, иначе "членът на семейството" ще се измъчва по различни причини, ако не е кастриран.
Членът на семейството ми е бил кастриран от Екоравновесие, докато се е подвизавал като домашен-но-не-съвсем. Ако не беше - щеше да е първата ни работа кастрацията. Така, както когато бях дете, направихме с котката, също прибрана от улицата, като току-що отбито котаранче. Изчакахме я да порасне и й отнехме възможността да има поколение. Тъй като е мъжко кучето, нямаше да бременее той, но щях да съм спомогнала за популацията, ако беше налазил някоя женска, какъвто развой на събитията аз НЕ желая. А да го пазя разгонен и да го мъча по този начин - мерси.
4. Защо ако сме загрижени за природата и животинските видове (а не само за собственото си хоби) не вложим средствата и времето, които влагаме в отглеждането на куче, в помощ за други животни - от безпризорните кученца, които можем да разходим уикендите в някой приют край София до редки животни, за които няма какво да направим директно, но често има нужда от средства (в случая с лъвчетата беше така - дори само храната им е много скъпа), а понякога е необходим и граждански натиск?
Ежемесечно спонсорирам един от приютите, както се включвам и в извънредни каузи, когато се налага покриване на лечение и/или изхранване. Както за животни, така и за деца. Да, не е с много, според възможностите ми е, но "капка по капка, вир прави". За разхождането до приютите, за съжаление, не е толкова просто - претъпкани са, преди няколко месеца искахме да закараме там една изоставена и очевидно спряла развитието си кангалка, не можело да я вземат. Търсих й дом, безуспешно, най-накрая отиде да живее при дядо ми с още 2, сега с едното са неразделни. Приютите са претъпкани, иначе с удоволствие бих ги закарала там всичките - ако не друго, поне ще са на по-безопасно място. Но по-голям проблем е не аз защо не разхождам уличните кучета до приютите, а защо популацията им се увеличава, благодарение на изхвърлящите ги на улицата стопани. Едно време уличните си бяха "улична превъзходна", сега все по-често разпознавам породисти, или поне с намек от такива, по уличните глутници.

Точно това съм направила - едното е това, за което споменах напред в темата, което дъщеря ми донесе вкъщи, след като го чула да скимти, изхвърлено в студа на дни, за да умре. Не е породиста, обикновено куче е. За щастие се оказа много разбрано, кротко и страшно обичливо. Голдъна го взехме, защото тези кучета ни харесват. Като цяло обичам кучета и животни, децата ми също. Когато и голямата дъщеря започна да иска куче, й казах, че когато порасне и осъзнае отговорността, която върви с него, ще помислим. Няколко години мислих - най-вече ще можем ли да се справим, да му осигурим всичко, което му е нужно, включително време, здравни грижи и така нататък. И, разбира се, да се убедя, че щерките осъзнават, че кучето не е плюшка, която да захвърлят, ако им омръзне. Ако малката се беше появила по-рано, щяхме да си останем само с нея, без значение породиста или не. Вече бяхме взели голдъна и нямаше начин да изхвърля него или да върна другото на улицата да умре. Не съжалявам за избора и действията си.
За селектирането на породите пак човекът е отговорен. Едни се селектират за лов, други за охрана, трети за красота, четвърти за боеве. Но все пак не са само консуматори - много от тях се използват в полза на хората. Не виждам с какво пречат на разнообразието, за разлика от хората.
За кастрацията - отново не мога да отговоря за останалите. Вкъщи сме решили, че няма да има развъждане и сме предприели съответните мерки. Други разплождат и продават за сума пари, че и цели развъдници има.
Това, че имам свои кучета, не значи, че не виждам останалите - когато мога, се включвам за прегледи от ветеринар, за лечение или храна, без значение за какво куче. Няма как да прибера и обгрижа всички, които са навън, пак заради глупостта и егоизма човешки.

Да се включа и аз. Та, стопани сме на 2 кучовци. И 2-та са осиновени, кастрирани, чипирани, с хигиенни навици, редовно обезпаразитявани и гледани. Живея в блок, в който като се изнесат децата или оженим щерката се взима пинчер или кокер да се дави мъката по децата.

По правило, понеже са дребни породи никой не се занимава с тях и да го научи как да се държат навън - щото, цитирам "то мойто много малко, не пречи на никой и нищо на никой не може да направи".  От това "то мойто малко и нищо не прави" един ден излизаме на разходка и бабата пуснала звяра без каишка и кокерката като се хвърли върху мойто куче - брай, с такава злоба. Не мога да свяря да застявам помежду им. Хем сме с каишка, хем с намордник, хем ни хапят. И бабето седи и гледа.
 
Аз животни не удрям. Не са виновни, че никой не ги възпитава. И това адски мн ме дразни - хем да има куче, хем да не си губят времето да го възпитават. Редовно такива кучета са без каишки и най-лошото е,че  когато ги викат стопаните - те не отиват при тях.

А хората на които им пречи изобщо, че някой има домашен любимец - бол. Самата мисъл,че това куче го има им пречи да спят вечер (поне на някои от моите съседи). 

Много се дразня като слизам с кучетата до колата как след мен цъкат и хвърлят реплики от рода на "тц, не ги е срам, куче ще ми гледа." Смея да твърдя,че кучетата ми са по-добре обезпаразитени от хлапето от първия етаж дето редовно подпикава входа.

Нямам представа дали сме нормални или ненормални собственици:
1./2. Нашите кучета са от определени породи, а не от приют, но не са купувани. Първите 2 дори не са избирани от нас и не бяхме планирали да ги притежаваме. Едното беше на 2 г., когато го взехме, защото собственикът се разболя сериозно и нямаше възможност да полага грижи за животното. Второто се появи у дома, след като беше изоставено при ветеринаря ни от предните собственици (само на 2 месеца мъниче) - уж детето им се оказало алергично (възможно е причината да е друга). Т.е. и двете са осиновени. Третото е умишлено избрано като представител на декоративна порода, която не "пуска" косми, но не е купувано - подариха ни го познати, които бяха оставили женската си да роди веднъж. Кучетата ни са кокершпаньол, чихуахуа и йоркширски териер.
3. Най-голямото куче е кастрирано, а малките не са, защото изпитваме страх от операцията. Женски са и кастрирането е далеч по-сложно от това при мъжките кучета, а те са много дребни и не знаем как ще им понесе упойката. Не ги развъждаме, не продаваме малки, на двете некастрирани поставяме 2 пъти в годината противозачатъчни инжекции. Така нямат и сексуални потребности.
4. Цялото семейство влагаме и време, и средства за подобни инициативи, когато и ако имаме възможност. 
Кучетата ни са почти винаги с нас в свободното ни време или има кой да се грижи за тях при наши отсъствия. Чипирани са, ваксинирани, обезпаразитени и винаги на каишка. Нямат навик да тичат безстопанствено навън. Не обичат и да ги пипат непознати, заради което не се врат при чужди хора и изръмжават предупредително, когато някой се засили да ги мачка. Не лаят и не хапят, защото са гледани и възпитавани наравно с децата ни. Не са ходили на кучешко училище, но подкрепяме тезата, че кучешкото поведение е отражение на отношението на собствениците към животното.
Категорично съм против безотговорното вземане на куче, без влагането на мисъл, че това е сериозен и дълготраен ангажимент и не е най-лесният вариант да изхвърлиш животното, когато ти омръзне. И съм категорично против свободното обикаляне по улиците на домашни без каишка и на безпризорни кучета.

БГТатко, аз сигурно пак ще прозвуча кощунствено, но наистина, ако критерият за избор на президент, беше това какво е кучето му, щях да съм сред първите кандидати за поста ) Някои кучета са прекрасни дипломати.
С това, че не бива да има противопоставяне кучета-деца, съм напълно съгласна. Затова съм си избрала и порода куче, която прекрасно се разбира със всякакви деца. И разбира се, че ако при все това нечие дете се бои от моето куче, се съобразявам с това.
Относно чистотата и реда, мисля, че все пак именно заради това, че като човешки същества сме по-умни и по-ценни, следва да бъдем и по-отговорни. Просто, не за всяка беда, която се случва, са виновни кучетата. А ако има замесени кучета, виновни са техните (бивши) стопани.
Разбирам, че много хора не просто не обичат, ами направо си ги е страх от кучета. И сигурно с право. А някои имат фобия - безпричинен страх, която с времето прераства в истинска омраза.
Мен например, ме е страх от други животни, които живеят свободно както в природата, така и във вече описаните "градски условия". Заради тях понякога си променям маршрута и неведнъж съм изпадала в неловки ситуации. На хората, обикновено им е смешно, а някои казват, че трябва да си лекувам фобията. Да, прави са. Не ми е хрумнало обаче нито веднъж, да виня въпросните животни за фобията си и да твърдя, че трябва да се намали популацията им, за да не се чувствам аз застрашена. Както и не бих си представила да кажа на някого с фобия от кучета, да ходи да се лекува. Буквално бих предизвикала нечия агресия.

2. Ако на собственика не му пука за моди и трендове, но е загрижен за вредното влияние на човека, защо не осинови бездомно и непородисто куче от улицата, а търси (и дори плаща) за порода?

3. Ако собственика обича кучето си като член на семейството, защо не го кастрира, а вместо това често дори продава малките кученца? И не искам да чувам как член на семейството не се кастрира, защото некастрираните котки/кучета се разгонват и мисля, че за здравето им е необходимо да родят (поне при котките е така, за кучетата не съм 100% сигурен, но мисля, че и за тях е вярно). Което хем увеличава популацията прекомерно, хем не винаги може да се намери човек, който да вземе някое от малките. Хем ако ще се грижим за сексуалните потребности на кучето си - трябва да го правим всеки сезон това упражнение, иначе "членът на семейството" ще се измъчва по различни причини, ако не е кастриран.
4. Защо ако сме загрижени за природата и животинските видове (а не само за собственото си хоби) не вложим средствата и времето, които влагаме в отглеждането на куче, в помощ за други животни - от безпризорните кученца, които можем да разходим уикендите в някой приют край София до редки животни, за които няма какво да направим директно, но често има нужда от средства (в случая с лъвчетата беше така - дори само храната им е много скъпа), а понякога е необходим и граждански натиск?
[/quote]
Кучето ми е мелез,изхвърлено на 10 дни с брат си и 4-те си сестри в гората.Предполагам се вписва в графа "бездомен".
Нашият е с вазектомия,всички женски са кастрирани от собствениците им,останалите мъжки не са.
Ние сме намерили 18 и отгледали 12 кученца(последните 6 не можахме заради тежката ми втора бременност.Отгледа ги лекар).