Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Изпаднах в дупка, как да се справя?

  • 10 184
  • 127
# 120
Невинаги е нужно да споделяме, за да бъдем “разкрити”. Колкото и да се смята, че маската е най-сигурната защита, има хора - прозрачни, като стъкло. Околните веднага улавят промените и започват за тровят с въпроси - какво има, защо не се усмихваш и т.н. Сякаш си длъжен да си винаги онази топла  и лъчезарна душа, с която са свикнали.  Говори, говори - невинаги имаме нуждата  да говорим и ако човекът до нас не го усеща, това е много лош прогностичен белег.
Виж целия пост
# 121
Дренка, за да стигна до философията за която писах в предните постове съм минала през много дупки, падания и ставания, търсения, много зор...предполагам, че и тепърва ще имам такива, далеч съм от мисълта, че съм постигнала окончателно пробуждане, просто в момента съм във временна стабилност. След най-яката криза преди 2 години. Така, че говоря от опита си за моментите, когато съм била депресирана. Какво ми е помагало и какво ми е действало още по-зле.
Бубанка, дори да не споделяш има много виждащи хора. И аз в тежки моменти искам да се скрия и да си "ближа раните сама", но това не е възможно. И затова казвам, че съм се чувствала много по-добре сред НЕвиждащи хора, НЕпроницателни, по-първични, по-прости в добрия смисъл...отколкото сред такива, па било и приятели, които с един поглед проникват надълбоко и виждат какво има в теб. Защото това виждане на проблема фиксира проблема. Когато някой те гледа и НЕвижда в теб проблем ти имаш повече свобода и пространство и време да го отработиш. Но когато някой вижда проблем, тогава започваш да се чувстваш зле, проблемен, дебил казах аз, но може да сложим и която и да е друга дума - дефектен, болен...или друго. Може да се сринеш в още по-голяма депресия от мисълта "аз съм дефектен"...ето, другите могат, успявят да се наслаждават на живота, успяват да го почувстват като нещо прекрасно, успават да обичат, да приемат любов, да се радват, а аз - не. Край, аз просто съм осакатен човек, какво да се боря, какво да търся, какво да се напъвам, има ли смисъл след като очевидно съм дефектен по природа.
Разбира се с напредване на пътуването през подобни перипетии разбираш, че не бива да вярваш на всички бръщолевения на ума си...осъзнаваш също, че не си по-различен от всеки друг, защото всеки има някакъв проблем, въпрос на степени, въпрос на достигнато стъпало. И така нататък. Осъзнаваш, че всички сме тук на този свят за това да намерим пътя и стъпим на него. Че има смисъл да се потапънем, че не сме нито дебили, нито дефектни, а просто все още недостатъчно осъзнаващи...че това е поправимо и се превръща в една истинска и осмисляща живота цел.
И така нататък.
Но в тежките моменти положителните утвърждавания за прекрасността на живота и любовта само са влошавали положението.
И най-важното - това, което поне досега ме е спасило е че не съв вярвала на 100% на ума си. Ако бях му вярвала може би нямаше да ме има отдавна. Той вече е наясно, че каквото и да бръщолеви аз го подлагам на сериозно съмнение и взе да мълчи повече и се кротна. Та това е. Умът е нож с две остриета. Ако го слушаш, вярваш и следваш безрезервно може здраво да загазиш, но ако се научиш да го използваш по предназначение и най-малкото винаги да допускаш, че те подвежда, тогава нещата стават различни. Може би това е и целта му - да те подвежда докато не се научиш да вървиш в пътя на истината.
Виж целия пост
# 122
Дотук много различни съвети, благодаря много. Все още съм в дупка, и чета мнения с интерес.
Май ти харесва да си в дупка, пък била тя и виртуална.
Виж целия пост
# 123
Цитат
Но в тежките моменти положителните утвърждавания за прекрасността на живота и любовта само са влошавали положението.
Можеш поне малко да се зарадваш, че някой друг вижда живота прекрасен. Така и ти ще се възстановиш по-бързо и ще излезеш от дупката.
А можеш и да избереш да се чувстваш още по-зле. Това ти го решаваш.

Цитат
Може би това е и целта му - да те подвежда докато не се научиш да вървиш в пътя на истината.
Да. И тогава ще продължава да те подвежда, но вече си даваш сметка за това. Животът ни е даден за да учим и да растем.


Поздрав- https://www.youtube.com/watch?v=UVt0zLhOECw
Виж целия пост
# 124
Всичко е въпрос на гледна точка.Ако си жива и здрава всичко е наред.
Виж целия пост
# 125
Когато си в такава дупка - никога не се самосъжалявай. Близките ти са до теб и са здрави.

Намери си занимание, с което да се разсееш, било то да слушаш музика (но не депресираща) и лека-полека ще отмине това състояние, ако не му се поддадеш.
Виж целия пост
# 126
Цитат
Има моменти, като сега, в които изпадам в дупка, депресивно ми е, нищо не ме радва. Ако и при вас е било така, как се справяте? Разбирате ли какво е породило във вас това състояние?
Не съм успял да намеря рецепта. Често изпадам и почвам да се чудя, защо става така,  може ли да се предотврати, дълбоко в мен ли е, хормони... Как се лекува, такива мисли.
Вие търсите причината, поради която изпадате в дупка, вероятно защото сте установил, че ако откриете това, което провокира началото на "изпадането в дупка", ще можете по-лесно да го контролирате.Не сте намерил рецепта, защото вероятно вашата причина е дълбоко във вас и в миналото ви, и това прави откриването изключително трудно.

Цитат
Ами не знам дали е свързано с липсата на нещо, не съм се замислял, като че ли е неяснотта накъде вървя и дали искам да стигна там, накъдето съм тръгнал.
Като че ли търсите смисъл и се чувствате неудовлетворен от сегашния ви начин ви на живот.

Цитат
Мерси, мерси.
Много е приятно и се чувствам по-добре, като ви чета коментарите. Като прегръдка е.
..и се чувствате много добре, когато се погрижат за вас - вероятно може да се изследва повече вашата нужда от грижа, през перспективата на "изпадане в дупка" и липса на смисъл..

Цитат
След вашите коментари и един ден в планината малко ми олекна.
Като разсъждавам, случвало ми се е и когато съм имал много секс в миналото, също и когато съм имал много пари... Значи, не е оттам.
Сякаш не знам, дали живея пълноценно, какъв е смисъла, май и някакви страхове, неясни, може би от детството блуждаят в главата ми.
Вероятно сте прав, думичката "неясни" обикновено говори за дълбоки, примитивни, несъзнавани страхове, които всички ние имаме от детството.

Цитат
Хич не ми е скучно, проблема си е реален.
Преди време ходих на психоаналитик, но не стигнахме до никъде, ползвахме разни  игри, ситуации, но все не можеше да изкара нещо съществено от мен. Каза, че много сериозно съм се затворил в черупката си.
Позволете да не се съглася - вероятно не сте бил при психоаналитик, защото психоанализата и психоаналитичната терапия не работят с игри и не разиграват ситуации - тези интервенции принадлежат на други терапевтични модалности.

Цитат
Става, (на съвета взми си куче), но съм зает и трудно ще намирам време да го разхождам. А де, явно няма връзка със свободното време. Мога да се депресирам и докато копая лозето или пиша софтуер.
Тук отново все едно изпитвате огромно неудовлетворение от сегашния ви начин на живот.

Цитат
При мен дупката продължава около месец, случвало се е и два месеца.
Не знам въобще дали я запълвам с нещо или преминавам транзит, в някакво латентно състояние. Все търся щастието... и все дупки...
В последното изречерние има голямо отчаяние. Може би е трудно де се дефинира щастието, може би всичко ви се струва прекалено неясно, както се изразихте по-нагоре, за да знаете с какво точно си имате работа, какво точно търсите и имате нужда, кои ценности са приоритетни..

Цитат
Не мога да определя дали е липса, начин на мислене или нещо друго. От опита ми до сега, и с пари и с много секс, пак дупки, значи няма връзка.
Може би осъзнаването какво ти липсва/какво да правиш/ пробуждането се случва по някакъв начи в живота на човек.
Вие звучите като човек, способен на  себерефлексия и  изглежда, че сте тръгнал по пътя на "пробуждането" именно като сте започнал да обръщате повече внимание на това да се слушате и наблюдавате какво ви липсва.. и от там - какво да правите.

Цитат
Вие как усещате дали сте щастливи, осъзнати, изпълнени със смисъл? Има ли някакви сигнали, чувства, мисли? Кога казавате - щастлива/щастлив съм?
Въпросът е как и кога вие се усещате щастлив? Кои дейности ви носят смисъл? Кога се чувствате "прегърнат" ? Какво мислите, че искате да дадете на хората около вас?

Цитат
Дотук много различни съвети, благодаря много. Все още съм в дупка, и чета мнения с интерес.
Изглежда, че търсите съвет как да се справите с нещо, което е вътре във вас.
Всеки от нас, (ако даде съвет) - ще даде точно този съвет, който му е помогнал на него самия да се измъкне от дадено състояние.. това не значи, за съжаление, че подобно нещо ще помогне на вас, защото всеки от нас се намира в уникална ситуация и няма един път, съвет, или посока, която е правилна.

Виж целия пост
# 127
Добър анализ, благодаря.
И все пак, някаква насока?
Ако можете да помогнете като психолог, дайте контакти на лични.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия