Аз ли не съм наред?

Глухарче, всеки мъж има личен опит с менструацията - да живееш с някой, който има менструация, също е личен опит.Дори да не си търчал по нощите да купуваш нурофен/аулин или превръзки. 

Аналогично е и с раждането и това, през което преминава някоя жена - естествено, че мъжете или поне мъжете, които си общуваме с половинките си, имаме личен опит през какво минават.

Мисля си дори, че ако човек не страда от елементаризъм да свежда нещата до "те жените се побъркват като родят", то един мъж може дори да има по-надежден опит и разбиране гледайки отстрани и общувайки активно. За някои неща страничният опит е по-надежден. Един леко шеговит, леко сериозен пример - кой има по-надежден опит с шизофренията - специализирал психиатър или близък на шизофреника човек, който се грижи за него или самият пациент?

Тук се спомена нееднократно как първите месеци на много майки им били като някакъв сън - събудили се към 3-4ти някъде. Виждам прекрасно как моята съпруга също е забравила много трудности, а преекспонира някакви хубави моменти. Е, понякога страничната гледна точка на непосредствено въвлечен в цялата работа, без емоции или някакви лични мотиви да се доказва човек е доста по-надеждна и доста по-способна да отрази общото между това, което споделят самите жени.

пс. На мен чаршафите ми помагат да си изразя и формулирам някакви неща за самия себе си, плюс да провокирам тези, способни на по-задълбочена мисловна дейност към интересна дискусия. Никой не е длъжен да ги чете, това му е хубавото на форума - ако приказвахме, щяхме да се надвикваме или да си отнемаме от времето. Тук всеки чете каквото иска. Ако имаше блокиране като във фейсбук щеше съвсем рахат да настане

Брех, аз се опитах да ти кажа, че ненапразно ги разтилаш тези чаршафи, четем ги. Ти пък взе, че се засегна.

Глухарче, извинявам се, не съм се засегнал, просто има няколко потребители, които редовно се изказват заядливо за "чаршафите" и за "кво прави тоя в женски форум" (явно нямат какво друго да кажат), та интерпретирах думите менструация + чаршаф като ирония в същия контекст

Наистина опциите за блокиране във фейсбук помагат много на качеството на дискусия, защото не винаги успявам да запомня кой е напълно негативно настроен към мен във всеки един случай и кой реагира на конкретно написаното по един или друг начин, което е присъщо на нормалната комуникация. И очевидно съм леко мнителен вече и подготвен за агресивни реакции Във всеки случай горното наистина го мисля, та не е излишно, че го написах - някои неща се виждат дори по-добре отсрани, поне за който иска да гледа

Ама какво значи да се вбие в майчинството, в какво точно се изразява?
Ето ти една Лонгория, много ме кефи. Пуска снимки без грим, кърми, носи бебето в слинг, бебето е облечено в гащеризонче тип пижамка, не е с дънки версаче от първия месец, бебето де...

Тук при авторката говорим за някакви много сериозни разминавания между представите и очакванията как се гледа новородено и то е масово явление. Хората явно изобщо не се замислят преди това или заради ниската раждаемост наистина бебе през плет не са виждали...


Това мъж да говори повече от жена е някакъв ужас просто!

бг-татко, ти обясни как жените раждат едва ли не, за да бъдат оценени в обществото. Даде съвет да не се напъват, понеже това не се ценяло вече толкова в Европа А истината е, че повечето жени все пак раждат и че и само 1 дете да родиш, може да те тресне депресия, да ти се иска стария начин на живот и т.н. Без изобщо да ти пука какво мисли по въпроса обществото.

_Bianka__, не съм казал нищо подобно на "жените раждат, за да бъдат оценявани в обществото". По-скоро смятам, че има натиск от страна от страна на обществото и нерядко партньорите жените да раждат и е очевиден този натиск.

За депресията се уточни 100 пъти, че авторката не смята, че има депресия, също съм убеден, че нямате и идея от клиничните аспекти на депресията, факторите, които я отключват (не са само хормонални, както се изтъкна в темата), симптоматиката, диагностицирането и лечението, а думата невротрансмитер ако сте я чували, сигурно си нямате и бегла представа какво е.

В този смисъл се опитах да обясня защо според мен жените като са бременни и като родят чувстват силен натиск, който допълнително прави и без това естествено тежкия период още по-зле. И развих доста подробна теория защо този натиск парадоксално идва основно от други жени (свекърви/майки, приятелки и т.н., вкл. и полу/непознати).

От тук насетне нямам нищо против да обсъждаме, ама Вие започвате с "майтап до майтап" било мнението и продължавате със сламен човек (вменявате ми някакви елементарни размисли, които нито съм казвал, нито всъщност споделям). Така че излизам от обяснителен режим; каквото съм написал - да го тълкува който както иска Ако има развитие в тази посока на дискусията, а не в посока коя каква майка е и какви глупости/майтапи пише бгтатко (или пък какво искал да каже авторът), ще коментирам по-натам пак.

Може да те тресне депресията, но с по- голяма вероятност ще тресне тази с розовата нагласа " правим си бебенце".......която и на 35 не е дорасла да разбере, че живота по филмите е художествена измислица.

Скъпа авторке, повярвай ми сега е най-спокойното ти време. На три стават ужасни. Тръшкане, носене, а вече тежат доста, вирусчета+ още едно дете. Животът с деца си е екшън.Всеки ден викам и се смея от сърце. Добре,че ходя на работа иначе тотално да съм изперкала.
И да с децата личен живот,лично време е доста абстрактно понятие. Особено като няма кой да ти помага, като на мен.
Пс : исках още да пиша,но щерката бута лаптопа

AbsurT- е и ти не си далеч от филмите, но предпочиташ тези на ужасите... В крайна сметка всеки има нужда от филма си

Сиренке, днес ме кефиш, душа.
Само не ми е ясно, трябва ли задължително да изнасяш представления, за да имаш извинителна бележка от майчинството? Или може да имаш по-скромна професия, като лекар, архитект, писател?
Аз съм била поета на 5 месеца от родителите на баща ми. Бях на 6, когато и двамата починаха. Това беше един малък, личен апокалипсис, който преживявах с години.
Бгтатко, феминизма не значи непременно да имаш ръководен пост в отговорна професия, докато жени от третия свят ти гледат децата и въртят домакинството. Означава, че имаш правото да избираш. Включително и да имаш 5 деца и да си стоиш вкъщи.
А и още нещо. Не бъди толкова сигурен в себе си, че никоя от нас, бедните бг-мами не сме и чували думата "невротрансмитер".

Please define „по-семпла женица с базова професия“. Че нии, дет’ сме сме по-“семпли” не сме си отгледали децата. Аз само дето не влязох с блекбъри-то в родилна зала, ама буквално. И какво от това, да си го напиша на челото ли? Не е необходимо да си партньор в адвокатска кантора или национален консултант по онкология да се смяташ за успял, може и да си с по-скромна професия, ама да си човек е по-трудно.

Напротив, аз не си падам по филми, а по нещата от живота.
Докато тези с филмите, изведнъж се озовават в живота и решават, че е са влезли в хорър, едва ли не.

Големи преувеличения, голямо надлъгване, голямо мерене, голямо чудо в тая тема!
Ако още има някой неразбрал: жената се оплаква от БЕБЕ НА МЕСЕЦ! Никой не я кара да седи с детето 5 години, да си загърби личния живот и работата завинаги. Умопомрачителните заключения, че всички жени, които са си гледали децата ПОВЕЧЕ ОТ 30 ДНИ!!! нямат друг живот освен бебето са повече от смешни.
А намеците, Уиш, че съм писала колко е трудно майчинството не са на място, защото в тази тема аз пиша същото, че е трудно! Да, гадно е, трудно е, правиш жертви, не спиш. Моля, посочи ми къде съм го отрекла! С цитат, ако може.

И като е трудно какво предлагате, да раждаме и след изписването да хвърляме бебето на някого и да се връщаме веднага на работа?! Колкото и да е изтощително, отегчително, досадно и т.н. като си правил деца, трябва да ги погледаш известно време. Или бъркам?

И да, на мен ми е трудно, но истински ми дотегна майчинството когато дъщеря ми стана на 2 години. Дотогава далеч по - лесно си понасях трудностите. Разбира се, че в един момент започва да ти липса, социален, професинален и всякакъв друг живот извън къщи, но чак пък за месец ли се случва това? И който не може да постои няколко месеца вкъщи да взема да го съжалявам ли? Ами няма как да стане...

А? Къде съм твърдяла че ТИ си писала колко е трудно майчинството? Нещо цитат?

Не си споменавала името ми, но си писала, че някой от тук са твърдяли колко е трудно майчинството и понеже съм от тях пиша за себе си. Другите, които също са го твърдели може да имат друго мнение по въпроса, това е моето, не се е променило. Аз съм от активно обясняващите колко трудно и отегчително е майчинството и ще продължавам да бъда. Дори първият ми пост в тази тема започва именно с това, че обикновено мнението ми е такова и успокоявам майките, че чувствата им са нормални, но в този конретен случай (на авторката) не ги намирам за ОК...