Алергия към котка - алтернативни и конвенционални методи за лечение

Казвам ти го директно – не ми харесва този твой приятел. Ако държеше на теб, щеше да направи всичко възможно да овладее алергиите си (кой знае дали изобщо са към котето), а той не иска да предприеме дори елементарни действия.

Какво значи "не иска да пие"? Щом това е единственото решение на проблема, не виждам друг начин. Не иде реч за желание, а за наложителност.

Е поне нещи леко, Фенистил примерно, не иска ли? Зиртек?
То ако има тежки пристъпи, трябва и по-сериозни.

Това с държането ... и аз си го мислех, но от друга страна, той е решил за себе си, че иска минимум химии в тялото си, и .. в крайна сметка, това е неговото тяло, последната дума следва да е негова. Аз също избягвам лекарствата, макар и не толкова крайно.
Та, "не иска да пие" означава, предполагам, че отказва вариант с халер, макар че има изписан, кара на един ксизал, който ... абе, дори и аз знам, че не е затова, диша трудно и тежко, вече го боли и сърцето, заради затрудненията на дробовете да осигурят кислород, предполагам .... не ми се мисли до къде може да стигне това ...
От една страна, аз самата съм имала тежки пристъпи на задух по други причини, и имам отлична представа какво усещането като вдишаш, вместо кислород да получиш милиарди игли, забиващи се в дробовете, които все едно са на метър от теб, не в тялото. От друга ... кот не подлежи на изнасяне, но той е готов да се изнесе от нас вече и всеки по пътя си (а да не споменавам, че съм и във форум Искам бебе , на което това не влияе никак положително ...)
Абе, искам си и мъжа, и котката, та ... приемам съвети от всякакъв вид.

медицински съвет не мога да ти дам, но ако съм на негово място при алтернативата "или ти, или котката", ще ме загубиш - не си представям котка, която да е по-ценна от здравето на любим човек /вероятно защото в моето семейство има няколко тежки здравословни проблема, за които и душата бих си продала, ако мога да ги премахна/ - на твое място бих намерила доверен близък човек, на който да дам котката и да ходя при нея всеки ден

Аз пък не разбирам като знаеш какво е, защо караш човека да живее с котка, от която страда
Аз съм в същата ситуация, децата взеха котка преди 5-6 години, подкрепени от малоумния ми мъж. Аз съм алергична и никак не е приятно. Също имах астма, която от години беше в ремисия. Е, благодарение на тази идиотщина вече съм на симбкорд и т.н.тоест астмата се завърна с пълна сила.
Аз също не желая химия. Да, мноого са пречистени съвременните препарати, ама пак са кортикостероиди и антихистамини. И съм на ръба на остеопороза, и изпитвам всички странични ефекти на лекарствата, като сънливост, развалени зъби, напълняване, гъбички, сънливост и прочие. Постоянно дишане през устата, задух и т.н. Чудесно...ако не бяха децата, да съм изхвърлила котката, колкото и да ми е сладка и мила. Съжалявам, но още 10на години от живота ми ще търпя последици за здравето ми заради нея...ами излишно е.
Мерките, които можеш да вземеш са, твоят човек да не пипа животното, нито да му чисти и т.н. Да не спи в спалнята ви, да миеш пода често, да проветрявате. Да го къпеш веднъж седмично и да го решиш редовно, за д амахаш космите.

Ами, ако аз бях отстрани на себе си, сигурно щях да си кажа същото. Но съм себе си, и не мога да се откажа от нито един от двамата. Принципно смятам, че човек като поеме отговорност за друго живо същество, я поема докрай, но това е друга тема. Той ми е много повече от домашен любимец, борила съм се за него и за живота му като за себе си. Не мога да го изхвърля, каквото и да става.

Free Agent, ъ.. аз не съм разбирач, но Фенистила не беше ли нещо за мазане? За Зиртек не съм се сещала,  предполагам, че трябва да се изпише от лекар?

П.с. благодаря за мненията, само не ме нападайте, моля. Нямам нужда от нападения и тук, достатъчно зле е положението и без тях, благодаря.

Фенистил го има на капки. Зиртек се продава без рецепта.

Мисля, че последните списващи пропускат една много важна подробност – въпросният мъж се е появил в живота на авторката много след котарака. По тази линия, ако някой трябва да хвърчи, то това е мъжът. От морална гледна точка дори така е правилно.

HAPPY, твоят казус няма отношение към темата. Просто за съвсем различни неща иде реч. В твоята история изначално не са подходили коректно към теб, натрисайки ти животно, въпреки твоето несъгласие.

Който няма домашни любимци, с които споделя неразрушима връзка, мисля, че не би могъл да допринесе особено към развитието на темата, защото просто няма как да проумее същината на проблема.

Да, написала съм от гледна точка на страдащ от алергия и съжителстващ с котка. Честно казано, ако беше само на някое гадже, бих се махнала
Написала съм и варианти за минимизиране на щетите. В кабинета на алерголога имаше брошура, там ги пишеше. Освен това ги прилагам
Успех

разбира се, Черно коте, че веднага бих излязла от живота на мъж, който смята, че котката му, аверите му, хобито му или майка му, са по-важни от мен, защото ги има от преди мен
единственото, което бих мога да приема за по-важно от мен, е детето на човека от предишна връзка
чудесно проумявам проблема на питащата, не се притеснявай за това

не съм се интересувала специално за котки, но при нова консултация с алерголог дали някаква десенсибилизация не е вариант?

Биляна, стискам палци да намериш решението, което те задоволява в максимална степен

Правилно! Само така!
Мъжът – вън, а тя остава да си живее с котката.
И никакво бебе, че току-виж и то се окаже алергично към котки. А там наритването е малко по-сложно (не, че е невъзможно, разбира се).

HAPPY, да, имах предвид, че ти поне си взела мерки, за да можеш да съжителстваш с котката, макар от позицията на човек, който от самото начало не е бил съгласен с приемането ѝ в семейството, да не си била длъжна да влагаш толкова усилия.
Проблемът в случая е, че гаджето на авторката, при заварено положение, няма мотивацията да потърси никакво решение в една доста заплетена ситуация. Не е читав младежът, каквито и други позитиви да има.

bubanka, именно това е грешката, за която споменах в предишния си пост, и точно поради това споделих, че мнението на хората, които не са привързани до крайност към домашните си любимци, няма да е от полза на авторката.
За много хора животинките, с които споделят живота си, са им като деца. Ако вникнеш в това, ама наистина да вникнеш, ще разбереш и какви са всички съпътстващи това положение обстоятелства, с които тези хора трябва да се съобразяват.

Може би ще прозвучи странно и не на място, но ще ви кажа моето мнение.Проблемът не е там, където го търсите, а е в отношението на мъжа ви към котарака.Най-вероятно не го обича и го търпи заради вас и след инцидента вече почти го мрази, че се и страхува от него.Това обаче няма да си го признае нито пред вас, нито дори пред себе си-голям мъж, а го е страх(или мрази)някакво коте.Това е все едно да си признае, че го е страх от Торбалан, от тъмното, от баба Меца...Ами да попита който и да е ветеринар кое животно като се изплаши е по-опасно-една котка 3 кг или и най-агресивното куче и ще се изненада от отговора, че мъжагата вет. док много повече внимава с котките.Вие казвате ,че като малък той имал пристъпи, но с израстването престанали.Малко от хората знаят, че астмата често е на основа страх и я лекуват симптоматично.След време при някои(както при него) отпада отключващия фактор и...о, чудо, вече нямат пристъпи.
Аз съм си правила тест и според него имам алергия към котки, кучета, прах и др.Това преди 20 год.Въпреки това живея с котка, а от две години и с куче и за разлика от преди( в по-млада възраст) нямам пристъпи и не съм вземала лекарства.Всеки от нас е попадал в периоди на безутешна скръб, отчаяние, чувство за безизходица, и аз така.Точно в такива периоди при мен зачестяваха на всички познатите симптоми-сълзене, трудно дишане и т.н.Тогава си дадох сметка, че това е огледало на състоянието ми, че бронхите се свиват защото съм в стрес, а не ,че имам болест и за това не мога да дишамТялото ми реагира така, други хора вдигат кръвно, други се изприщват, страдат от безсъние, някои получават главоболие, някои-болки в стомаха-това са все реакции при стрес, който ни е надвил.Сега като усетя задъхване, не се вторачвам в котката и не я обвинявам, а веднага търся причината в себе си-кое ме нерви толкова, че да не мога да го понеса и не мога да дишам чак.А котката може и да спи отгоре ми и това не ме притеснява.Но някакви големи тревоги плюс алергените ми докарват тежко дишане по някога.
Има и друг вариант-по отделно алергените да не създават дискомфорт, а комбинация от алергени да отключва реакция на тялото.Напр. мой познат може да яде шоколад и след ден-ядки и няма проблем, но ако ги смеси-шоколад с ядки, веднага си получава обрив.Обаче случая с вашия съпруг мисля не е такъв.
Сама казвате, че проблемите на мъжа са започнали след случката при вет. доктор.Като и режете ноктите(дори да е само подрязване на връхчетата), вие я лишавате от нещо много важно за нея.На всичко отгоре след прибиране в клетката, са тръгнали да я вадят отново и животното им е платило хубавичко.Това някак не ми изглежда като загриженост и нежно отношение към котката.И щом преди това този човек без проблеми е съжителствал с нея, а след беснеенето и хапането изведнъж се сети, че бил имал астма, значи е заради този инцидент.
Вашият човек според мен трябва да ви приеме заедно с котката, все едно си взема жена с дете и приема детето, иначе е аутТрябва той да поиска да хареса това животинче.Вече написах и от личния си опит как се преодолява това-успокояваш се и не търсиш вина.Лесно е да се каже, но никак не е и иска много работа.

Последните 6 месеца по стечение на обстоятелствата пих 5 антибиотика плюс една ваксина тетанус. В момента организма ми е адски алергизиран, от кучета на познати правя адски пристъпи. Не е само психика. Нека бъдем реалисти. Котката я държа далече. Дълго време я толерираха да спи при мен дори в момента не мога.