Какво ви донесе кариерният възход? Щастие, болка, нещо друго?

Мира, айде стига, на 40 си, никаква финална права не е това! Попрецакала си се, както и всички тук, както и аз, но не е края на света! Ето, вече имаш опит. Ще си наредиш живота, а кариерата ще почака, докато ти поотраснат децата. Не се отчайвай, моля те!

Аз съм в същия казан. Започнах работа на 18, учех и работех през цялото време, 2 магистратури и трета недипломирана. И куп дивотии на главата ми. За щастие междувременно се сдобих с мъж и 2 деца, ама в един момент ангажиментите ме разкъсаха: тръгвам си от работа в 17 (защотото бях от 8, за да карам ученика в 7,30 на училище и малкото на ОДЗ), тичам след работа за малкото от градината, то реве, че е последно, че другите ги взимат в 16.30...  оттам тичаме в училище (в центъра едвам се паркира), там голямото ме чака, тихо, но недоволно, че всички вече отдавна са ги взели... и оттам у дома, където и мъжът ми също недоволен, че съм напрегната била... е че как да бъде, като имам 3 астрономически часа, изкарани в задръстванията, 2 нещастни деца, нещастен шеф (той пък нямаше деца и стоеше на работа докогато си иска и хич не разбираше моя филм)... та така, една година...  докарах го до антидепресанти... за малко, де, за 3 месеца. И после - баста! Зарязах работата и кариерата! Тотално изпуших. Заминах за ЮАР и Намибия на пътуване, сам-сама, на къмпинг. 
И понеже бях събрала доста средства, решиха да попътувам... из Африка - Намибия, Зимбабве, Нигерия, Малауи, Замбия, Танзания... и после из Централна Азия... сега вече имам енергия за работа. Но не, няма да си дам цялата жизнена сила отново на работата! Искам да съм прост служител на работно време, не като преди - уикендите да спя в офиса и да не си виждам децата.
А на фона на цялата тая простотия, преди 6 месеца мъжът ми ме заряза заради друга жена с мотива: Ти мислеше само за работата си и децата! Значи, докато изплащах кредитите, това не ти пречеше...

Винаги се сещам за една приятелка, която все ми казваше:
Be kind to yourself

Спорът взе да простее

Какво има за неразбиране? Хората са различни. Мъжът ми има забрана да се мотае в кухнята. Обичам да готвя, така се разтоварвам от работата.

Аз да кажа докъде възходих в кариерата и към днешна дата мисля да се задържа. Интелигентна среда, разбира се със своите трески, прекрасно работно време, динамиката зависи от мен, ясни индикатори какво се очаква от мен и добър екип.
Мога да се развивам, ако искам, работодателят е стабилен, спокойно ми е, почивам без условия и драми. Заплатата ми е четирицифрена, от мен зависи да расте. Градът е Варна. Чисто и представително работно място, аз съм със самочувствие и честно да ви кажа, май друго не ми е нужно.
Мъжът ми е мъжът в къщата, той дава устойчивостта на семейния стандарт. За себе си аз трябва да се отуча от вредни работни навици, създадени в полза роду, щото не е ок за мен.По тях ще поработя защото на този етап ми е важно и после ако реша ще възхождам в кариерата, ако вождовете не решат да ме възходят по-рано.

@bcd
Да, аз отивам. Всичко се носи, вдига и сваля заедно. Покупки, мебели, фурна, кашони последно се местиха.
В залата клякам с над собственото си тегло и мога да издърпам тяга до 100 кг. Хич не ми е притрябвал някой да ми носи покупките
Би било добре да ми помага, защото имам хубав маникюр и не искам да го нараня.

Иначе да се върнем на темата-някой от вас възползвал ли се е от услугите на професионален коуч, ментор или друго, което му е помогнало в кариерното ориентиране?

Вярно е - започна с твърдението "трябва да има общо участие във всичко".

Няма жена лекар, която да няма чистачка вкъщи.