Бакшиш

Като се преместихме да живеем извън Бг,за кратко работех в кафе.Бях ту на касата,ту на други места.Пред всяка каса имаше чаша за бакшиш.Накрая на смяната бакшишът се делеше и всички взимаха бакшиш,независимо къде си работил по време на смяната.Според мен е редно и при вас да е така,защото всички в съответната смяна сте се трудили,независимо на касата или-не.На никой не му е лесно да работи с клиенти,било на каса или зад тезгяха,или около рафтовете.

Има и друго обаче. Жената казва, че другата дама е "темерут" с клиентите. Каквито впрочем са огромен процент от персонала в магазините. Ако аз работя там и въпреки малката си заплата, проблемите вкъщи и изнервящата работа с много хора на ден, успявам да съумея да се пошегувам, усмихна и накарам всеки клиент да се чувства специален, не виждам да е честно да си деля бакшиша с Пенка от другата каса, която си мрази живота и работата и това си личи. Ако са установени правилата за делене при започване на работа ок, но ако тепърва ще се установяват правила за бакшиша, редно е да бъде индивидуален или да бъде позволено на персонала да избира с кого да работи "бригадно". В някои смени може да си делят не лоши пари, ако си с готини колежки, които работят наравно за каузата.
 В заведение е различно, защото кухнята и бара имат огромна заслуга понякога за бакшиша, допринасяйки за цялостното впечатление на госта от прекарването му там.

За извън Бг е политика на всички заведения(кафета,сладкарници и т.н.)да си делят бакшиша помежду си,независимо усмихнат ли си или-не.Не виждам какъв е проблемът за Бг.Всъщност ,ние българите не сме свикнали да оставяме бакшиш.Мислим си,че тези хора са длъжни да работят за нас.А това,че ние сме капризните клиенти не го осъзнаваме ,а и не ни пука.Важното е другите(тези,които ни обслужват)да се държат добре с нас,въпреки че ние мрънкаме и им създаваме проблеми и винаги сме недоволни.

Май се отклонихте от темата. Изобщо не става дума за заведение, а за магазин. С каси. Супермаркет. Има огромна разлика. Нито на изток, нито на запад не е разпространено да се оставя бакшиш в супермаркет. (Изключвам това да не си вземеш жълтите стотинки ресто.)

Точно както казахте по-горе, може би само аз се държа възможно най-учтиво с всички, не само с някой симпатичен човек примерно.
И много случаи е имало, когато клиенти са ми казвали, че съм им оправила деня, че съм им любимата касиерка. Не говоря за млади мъже, ами и за възрастни, седят и чакат да се освободи място на моята каса. Много пъти и се пукаме от смях с клиенти. Винаги гледам да се усмихвам, да помогна със слагането на продуктите в торбичките ( дори и ако хората си ги носят), въпреки, че не навсякъде го правят това..
А моите колежки са страшни темерути. Общуват с много малко хора, постоянно мрънкат че този и този клиент го мразели ( дори нямат точна причина за това ). Пример с колежката, която издъни нещата за бакшиша .. тя е добричка, но само с много малко хора. Не се усмихва на клиенти, едва пожелава лек ден, веднъж даже един дядо, който е с паркинсон и много трудно се движи, няма сили, не чува и тн, се мъчеше да си отвори хладилника, а колежката и управителката стояха и го гледаха как се опитва и само му викат По-силно. Една жена идва при тази колежка и някаква шега й казва, тя седи и никаква реакция.  Е, как да им остави на тях нещо. И за това тях ги е яд, че някой е обърнал каквото и да е внимание на други, а не на тях. Много пъти ми се е случвало и да ми правят интриги, че някой си клиент ми казал нещо на шега и край, вече едва ли не сме любовници ;д
Лицемерничат постоянно, за това не съм казвала, ако някой ми остави пари. Най-малкото, че ако си заделям стотинките, които ми оставят, мога да си платя обяда примерно .. 
Друг пример беше, една вечер група момчета си пазаруваха и едно от тях се беше подкефил на писукането на компютъра при маркиране и искаше да си маркира той 2 неща ( без да минава зад каса, де) и започна много да се радва, че съм му дала и тръгна да ми  оставя рестото си от 3-4 лв, но не ги приех, защото беше същия ден, когато стана и това с 10-те лева на колежката.
При нас го няма това да се подкрепяме. Случва се много пъти някоя да ми прави мили очи и да ме гледа уж с разбиране и подкрепа и после да разбера, че ме е одумвала. Как да деля нещо с тях , дори да си е между нас ?