Здравейте,
за пръв път пиша тема във форума.
Та към “проблема”.
На 27,щастливо омъжена от 2 години. Без деца. И точно там е разколничето. Веднага след като стъпихме в брак с ММ се започнаха неудобните въпроси - “Ама кога ще се множите? Няма ли вече някоя хубава новина? На години си вече,трябва да раждаш. Виж колко много те харесват децата,трябва и ти да имаш свое. “
Този “тормоз” е непрестанен, все от загрижените семейни познати и приятели. Всичките от страната на ММ. /семейни с деца или в процес на създаването им./ До скоро се опитвах да обяснявам с усмивка ,че аз все още не съм готова за това доживотно начинание. И не смятам да родя,само и само за да съм в един кюп с другите. Но за жалост , тези особи не спират с непрестанните си подмятания. Опитах и с “лошо”. Знаете, зъл поглед и думи звучащи като ръмжене на прегладняла мечка гризли. Е, и това не успя. Опитах се да се дистанцирам от тези хора,пак без успех. Все пак са семейни “приятели”.
Ще попитате за мнението на ММ.
Неговите думи са: “Не обръщай внимание,това е темата която ги вълнува. Нормално е само с това да те засипват.”
Е,за мен не е нормално! Толкова много ми е писнало,че чак взе да ми се отщява да се замислям за деца.
Та, как според вас съфорумки бих спряла или поне намалила този “тормоз” ?
П.С извинявам се предварително ако темата е публикувана в грешен раздел.
Виж целия пост
за пръв път пиша тема във форума.
Та към “проблема”.
На 27,щастливо омъжена от 2 години. Без деца. И точно там е разколничето. Веднага след като стъпихме в брак с ММ се започнаха неудобните въпроси - “Ама кога ще се множите? Няма ли вече някоя хубава новина? На години си вече,трябва да раждаш. Виж колко много те харесват децата,трябва и ти да имаш свое. “
Този “тормоз” е непрестанен, все от загрижените семейни познати и приятели. Всичките от страната на ММ. /семейни с деца или в процес на създаването им./ До скоро се опитвах да обяснявам с усмивка ,че аз все още не съм готова за това доживотно начинание. И не смятам да родя,само и само за да съм в един кюп с другите. Но за жалост , тези особи не спират с непрестанните си подмятания. Опитах и с “лошо”. Знаете, зъл поглед и думи звучащи като ръмжене на прегладняла мечка гризли. Е, и това не успя. Опитах се да се дистанцирам от тези хора,пак без успех. Все пак са семейни “приятели”.
Ще попитате за мнението на ММ.
Неговите думи са: “Не обръщай внимание,това е темата която ги вълнува. Нормално е само с това да те засипват.”
Е,за мен не е нормално! Толкова много ми е писнало,че чак взе да ми се отщява да се замислям за деца.
Та, как според вас съфорумки бих спряла или поне намалила този “тормоз” ?
П.С извинявам се предварително ако темата е публикувана в грешен раздел.
