тук е прието ( но не е 3адьлжително ), ако нещо се случи с двамата родители, грижата 3а детето да се поема от крьстника ( крьстницата ).....ние сьщо сме говорили по вьпроса с мьжа ми, не виждам нищо лошо в това.....
Виж целия пост
Кой ще поеме грижата за децата ви, ако вие умрете?
- Публикувана: 28 ноем. 2006, 22:27 ч.
- Последно мнение: 26 ян. 2007, 10:18 ч.
# 30
29 ноем. 2006, 17:52 ч.
# 31
29 ноем. 2006, 17:56 ч.
Нещо не се разбрахме, ама така е като пиша в синтезиран вид 
.
Като ми остане малко повече време ще обясня по-подробно какво имах предвид.
Лека вечер (или ден)
Виж целия пост
. Като ми остане малко повече време ще обясня по-подробно какво имах предвид.
Лека вечер (или ден)
# 32
29 ноем. 2006, 18:07 ч.
И ние сме говорили, не сме направили завещания, защото само се мотаме, но непременно трябва да се свърши това.... не дай боже да се случи нещо и детето/децата да опрат до социалните! За мен това е грижа за бъдещето на детето ми.
Тези, които считат въпроса за лош вкус, прекръстете се като видите темата и подминавайте!
Виж целия пост
Тези, които считат въпроса за лош вкус, прекръстете се като видите темата и подминавайте!
# 33
29 ноем. 2006, 18:34 ч.
Много хубава тема! 
Няма да обсъждам тези, които предпочитат да си крият главата в пясъка.
Засега сме уредили само застраховките живот, а завещанията още се мотаят в едно чекмедже и все отлагаме. Преди време говорихме с адвокат и май за момента сме се поуспокоили, че социалните няма да могат автоматично да вземат детето, ако нещо се случи с нас, но най-добрият вариант (особено в нашия щат) е да има завещание.
Виж целия пост
Няма да обсъждам тези, които предпочитат да си крият главата в пясъка.Засега сме уредили само застраховките живот, а завещанията още се мотаят в едно чекмедже и все отлагаме. Преди време говорихме с адвокат и май за момента сме се поуспокоили, че социалните няма да могат автоматично да вземат детето, ако нещо се случи с нас, но най-добрият вариант (особено в нашия щат) е да има завещание.
# 34
29 ноем. 2006, 20:57 ч.
В нашето семейство миналата година точно преди Коледа се случи ужасен инцидент 
Това ни накара да се замислим с мъжът ми и да си направим завещание кой да се грижи за синът ни, ако с нас се случи нещо Вярно е, че сме млади, но нокой не е застрахован и не може да предвиди до кога ще е на тази земя. Темата за мен е много страшна, но според мен всеки родител трябва да се изправи пред нея и да вземе най-доброто решение за детето си 
Виж целия пост
Това ни накара да се замислим с мъжът ми и да си направим завещание кой да се грижи за синът ни, ако с нас се случи нещо Вярно е, че сме млади, но нокой не е застрахован и не може да предвиди до кога ще е на тази земя. Темата за мен е много страшна, но според мен всеки родител трябва да се изправи пред нея и да вземе най-доброто решение за детето си
# 35
30 ноем. 2006, 00:41 ч.
Утре мъжът ми отива на погребение на негов колега и наш добър приятел в Германия. Беше ни на гости тази пролет - прав и здрав. Съсипа го рак за няколко месеца само на 40г. Синът му (заченат пpи последен опит в епруветка след редица неуспешни) е твърде малък, за да го помни.
Ако бях самотен родител, щях много по-сериозно да се замисля по въпроса. Но ние никога не сме пътували сами надалеч - движим се вкупом
Не обичам да се отделям от децата, въпреки че съм го правила, но сама. Много повече ме вълнува в момента какво ще стане с най-близките ми в БГ, ако с мен се случи нещо. А и нищо да не ми се случи, ако те не могат вече сами да се оправят ... Не знам как си предстваяте родителите да ви гледат децата, може да са по-млади, но нашите са между 66 и 75, така че не виждам как ще стане в дългосрочен план.
Не знам наистина как стои със закона за деца туk, но предполагам, че е аналогичен на този за възрастни, които не могат да се гледат сами. Т.е. издирват се роднини, които се задължават да поемат грижите (дори и финансово доколкото могат) и чак ако няма такива, ги поема държавата.
Виж целия пост
Ако бях самотен родител, щях много по-сериозно да се замисля по въпроса. Но ние никога не сме пътували сами надалеч - движим се вкупом
Не обичам да се отделям от децата, въпреки че съм го правила, но сама. Много повече ме вълнува в момента какво ще стане с най-близките ми в БГ, ако с мен се случи нещо. А и нищо да не ми се случи, ако те не могат вече сами да се оправят ... Не знам как си предстваяте родителите да ви гледат децата, може да са по-млади, но нашите са между 66 и 75, така че не виждам как ще стане в дългосрочен план. Не знам наистина как стои със закона за деца туk, но предполагам, че е аналогичен на този за възрастни, които не могат да се гледат сами. Т.е. издирват се роднини, които се задължават да поемат грижите (дори и финансово доколкото могат) и чак ако няма такива, ги поема държавата.
# 36
30 ноем. 2006, 01:31 ч.
Lennie, благодаря, че косвено ме подсети. Най-напред мислех да се пишем сред безотговорните, понеже не сме го обсъждали сериозно този въпрос, но като спомена кръстници, се сетих защо именно избрахме точно тези хора за кръстници на детето ни - че ако след време нещо с нас се случи, това са хора, на които знаем, че можем да разчитаме (не става въпрос за материално обезпечаване). Иначе обстойно не сме говорили за това, и през ум не ни е минавало да правим разни завещания, но е добре човек да помни, че не е вечен на този свят и един ден ще си отиде, точно тогава, когато най-малко очаква. Трябва да има и такива теми!
Виж целия пост
# 37
30 ноем. 2006, 10:14 ч.
Подтикната от темата сноЩи говорих с мъжа ми и той ми каза,4е според тукаШните закони ако неЩо се слу4и с нас децата отиват при тукаШните баба и дядо ( независимо,4е са възрастни,неЩо,което аз не о4аквах )или при най_близките преки роднини,заЩото децата са италиански граждани и неЩата се движат по тукаШното законодателство.Ако няма живи роднини се минава на варианта български такива,понеже от скоро имаме и бг.гражданство.Ако няма бг.гражданство и родителите не са заявила под 4ия опека да бъдат децата,независимо,4е в Бг имат живи преки роднини отиват при социалните. 
Виж целия пост
)или при най_близките преки роднини,заЩото децата са италиански граждани и неЩата се движат по тукаШното законодателство.Ако няма живи роднини се минава на варианта български такива,понеже от скоро имаме и бг.гражданство.Ако няма бг.гражданство и родителите не са заявила под 4ия опека да бъдат децата,независимо,4е в Бг имат живи преки роднини отиват при социалните.
# 38
30 ноем. 2006, 21:56 ч.
Не искам да мисля, не искам и да коментирам, просто ме е страх.
Но това може да се случи на всеки човек и затова е хубаво да се помисли предварително. Имаме застраховка живот, и детето с нея директно при майка ми и баща ми. Това са единствените хора, които го обичат, както го обичам аз
Господ да не дава, на никой, нокога да не се случва
Виж целия пост
Но това може да се случи на всеки човек и затова е хубаво да се помисли предварително. Имаме застраховка живот, и детето с нея директно при майка ми и баща ми. Това са единствените хора, които го обичат, както го обичам аз
Господ да не дава, на никой, нокога да не се случва
# 39
30 ноем. 2006, 22:19 ч.
Момичета, наистина извинявайте, ако темата, която пуснах ви звучи зловещо, страшно и т.н...
Не това беше целта ми, нито пък съм някакъв садист, мазохист и т.н. (за лошия вкус няма да коментирам, далеч съм от него със сигурност ...
)
Защо пуснах темата: ами прочетох артикъла, замислих се и реших да споделя с вас...защото и аз като мнозинството тук по- скоро никога не бях мислила за това преди.
Но наистина намирам, че е по- скоро отговорно и зряло да се мисли по този и подобни въпроси и те съответно да са уредени навреме, отколкото да си завираме главите в пясъка, както и някой друг по- рано каза. Това са си реални неща от живота, които могат да се случат на всеки, харесва ни или не.
Но разбира се, дано на никой никога да не се случва подобно нещо (пази Боже, наистина!)...
Още веднъж се извинявам на тези, които намериха темата за ...неподходяща.
И благодаря на тези, които ме разбраха и отговориха искрено и адекватно.
И тъй като аз самата не написах моя отговор- и ние говорихме с мъжа ми и в най скоро време ще направим нужното юридическо оформяне на въпроса.
Весели празници на всички!
Виж целия пост
Не това беше целта ми, нито пък съм някакъв садист, мазохист и т.н. (за лошия вкус няма да коментирам, далеч съм от него със сигурност ...
)Защо пуснах темата: ами прочетох артикъла, замислих се и реших да споделя с вас...защото и аз като мнозинството тук по- скоро никога не бях мислила за това преди.
Но наистина намирам, че е по- скоро отговорно и зряло да се мисли по този и подобни въпроси и те съответно да са уредени навреме, отколкото да си завираме главите в пясъка, както и някой друг по- рано каза. Това са си реални неща от живота, които могат да се случат на всеки, харесва ни или не.
Но разбира се, дано на никой никога да не се случва подобно нещо (пази Боже, наистина!)...
Още веднъж се извинявам на тези, които намериха темата за ...неподходяща.
И благодаря на тези, които ме разбраха и отговориха искрено и адекватно.
И тъй като аз самата не написах моя отговор- и ние говорихме с мъжа ми и в най скоро време ще направим нужното юридическо оформяне на въпроса.
Весели празници на всички!
# 40
26 ян. 2007, 01:09 ч.
ние също говорихме с адвокат и е същата ситуация.. Може ли който го е правил в САЩ да напише малко повече за тръста-там доста време отнема май. При кратко проучване разбрах че ако искаш да минеш по-тънко има софтуер които може по опростено завещание да направиш не му пиша името за да не излезе че рекламирам. въпроса е че ако е само единия, колкото и грубо да звучи другия ще се оправи и без завещание и тръст като има застраховките, ама и двамата-става страшно. Мои двама колеги участват в такива завещания за децатехни приятели заминават за ирак и ...
Но не става така просто социалните да ги вземат-това ни увери адвоката. Също каза че завещание се прави повече заради парите отколкото за децата. Само цитирам.
Браво за темата!
Виж целия пост
Много хубава тема! Няма да обсъждам тези, които предпочитат да си крият главата в пясъка.
Засега сме уредили само застраховките живот, а завещанията още се мотаят в едно чекмедже и все отлагаме. Преди време говорихме с адвокат и май за момента сме се поуспокоили, че социалните няма да могат автоматично да вземат детето, ако нещо се случи с нас, но най-добрият вариант (особено в нашия щат) е да има завещание.
Няма да обсъждам тези, които предпочитат да си крият главата в пясъка.Засега сме уредили само застраховките живот, а завещанията още се мотаят в едно чекмедже и все отлагаме. Преди време говорихме с адвокат и май за момента сме се поуспокоили, че социалните няма да могат автоматично да вземат детето, ако нещо се случи с нас, но най-добрият вариант (особено в нашия щат) е да има завещание.
ние също говорихме с адвокат и е същата ситуация.. Може ли който го е правил в САЩ да напише малко повече за тръста-там доста време отнема май. При кратко проучване разбрах че ако искаш да минеш по-тънко има софтуер които може по опростено завещание да направиш не му пиша името за да не излезе че рекламирам. въпроса е че ако е само единия, колкото и грубо да звучи другия ще се оправи и без завещание и тръст като има застраховките, ама и двамата-става страшно. Мои двама колеги участват в такива завещания за деца
техни приятели заминават за ирак и ... Но не става така просто социалните да ги вземат-това ни увери адвоката. Също каза че завещание се прави повече заради парите отколкото за децата. Само цитирам.
Браво за темата!
# 41
26 ян. 2007, 04:14 ч.
Благодаря ти много, че пусна темата! Аз лично не бях съобразила за разликата в това, че Елена е американски гражданин, а Калин български и нещата са различни. Не-формалните уговорки с хората сме ги направили отдавна, обсъждали сме, всеки от нас има дори "писмо до децата" ако недай си Боже нещо се случи, но не знаех, че трябва и официален документ за американски граждани.
Наистина, пусни линк към статииката или нещо такова за да се запознаем по-подробно с процедурата.
Абсолютно съм съгласна и с Анет по въпроса, направо нейния постинг все едно аз съм го писала. И на мен ми се струва безотговорно да се подминава подобен въпрос заради суеверие.
Ако това да съм отговорен родител мислейки за добруването на децата си като вече ме няма ме прави майка с лош вкус, ами пишете ме в кюпа.
Виж целия пост
Наистина, пусни линк към статииката или нещо такова за да се запознаем по-подробно с процедурата.
Абсолютно съм съгласна и с Анет по въпроса, направо нейния постинг все едно аз съм го писала. И на мен ми се струва безотговорно да се подминава подобен въпрос заради суеверие.
Ако това да съм отговорен родител мислейки за добруването на децата си като вече ме няма ме прави майка с лош вкус, ами пишете ме в кюпа.
# 42
26 ян. 2007, 04:23 ч.
Наистина, пусни линк към статииката или нещо такова за да се запознаем по-подробно с процедурата.
Ами то хубаво, ама тя темата е бая стара, от преди няколко месеца.
Статията беше или в Тайм или Нюзуик, но не помня кой брой точно.
Виж целия пост
Наистина, пусни линк към статииката или нещо такова за да се запознаем по-подробно с процедурата.
Ами то хубаво, ама тя темата е бая стара, от преди няколко месеца.
Статията беше или в Тайм или Нюзуик, но не помня кой брой точно.
# 43
26 ян. 2007, 04:28 ч.
Наистина, пусни линк към статииката или нещо такова за да се запознаем по-подробно с процедурата.
Ами то хубаво, ама тя темата е бая стара, от преди няколко месеца.
Статията беше или в Тайм или Нюзуик, но не помня кой брой точно.
Ами незнайно как съм я пропуснала
ТО ще да е от кърмата 
Ще се разровя, 10х
Виж целия пост
Наистина, пусни линк към статииката или нещо такова за да се запознаем по-подробно с процедурата.
Ами то хубаво, ама тя темата е бая стара, от преди няколко месеца.
Статията беше или в Тайм или Нюзуик, но не помня кой брой точно.
Ами незнайно как съм я пропуснала
ТО ще да е от кърмата Ще се разровя, 10х
# 44
26 ян. 2007, 10:18 ч.
Темата е най-смислената, която съм виждала в последно време! Браво!!!
Защото раждането и смъртта са неизбежни!
Лош вкус е да си създал живот, а да живееш и мислиш безотговорно!
Мислила съм по този въпрос по стечение на обстоятелствата. За съжаление с мъжа ми не намерихме общ език. И доникъде не сме стигнали. Чудя се дали не мога сам да свърша това, но се съмнявам. Положително обаче, ще се заема с въпроса.
Виж целия пост
Защото раждането и смъртта са неизбежни!
Лош вкус е да си създал живот, а да живееш и мислиш безотговорно!
Мислила съм по този въпрос по стечение на обстоятелствата. За съжаление с мъжа ми не намерихме общ език. И доникъде не сме стигнали. Чудя се дали не мога сам да свърша това, но се съмнявам. Положително обаче, ще се заема с въпроса.
Препоръчани теми