Подготовка за нормално раждане -информация, въпроси, отговори. Тема 2

Съгласна съм че много неща би трябвало да зависят от нас. Но какво би могло да се направи за тази промяна? Отказ от раждане в България, писане до медии, директни скандали с лекарите? Аз не виждам решение. То трябва да тръгне от държавата, от здравното министерство. Ключовото е как да имаме доверие на лекарите, че наистина точно на нас се налага секцио? Или че индуцирането е необходимо точно в този момент.

Според мен, ако все повече жени се интересуват от естествено раждане, все повече лекари ще се видят принудени да се върнат към него. Все пак ако откажем секцио и всяка следваща жена не желае секцио или индукция как ще я накарат насила? Темата е деликатна, точно защото в този момент жените сме уплашени и много лесно се съгласяваме с всичко, което лекарят ни каже. Един вид, той е авторитет, той знае по-добре от мен. Вярвам, че всяка жена познава най-добре тялото си и бебето си и може след информираност да вземе правилното решение. Не ме разбирайте погрешно, секциото спасява животи и ще продължи да спасява, но според СЗО, делът на секцио трябва да е около 15%. След това рисковете се увеличават. Е, в България от години е над 50%. Да не би българките да сме по различни от другите жени? Не, просто не се информираме, поддаваме се на влияние, страхуваме се и хиляди други причини и извинения, някой от които чисто материални и за удобство на лекаря! Изобщо толкова много може да се промени и има нужда да се промени, но истината е, че това го разбрах едва след като забременях. За това някак не се говори, замита се под килима родилната грижа и последствията са налице... Отделно акушерките вършат по-голямата част от работата при нерискови бременности и раждания, а те реално са пряко подчинени на лекаря. Не им се дава право да взимат свободно решения, а ако това се промени и се открият родилни центрове, в които работят главно акушерки ще е друго. Трябва индивидуален подход към всяка бременна, за да е спокойна, уверена и информирана жената и да може да роди нормално и най-вече да се чувства удовлетворена от това, а не да носи травми цял живот.

На първо място, според мен, промяната трябва да тръгне от самите нас. Жените трябва да спрат да смятат секциото за по-лесно, а нормалното раждане за касапница, да се информират по-добре и самите да държат на естествено раждане когато е възможно. Масово жените избират секциото като по-лесно, по-щадящо и защото ги е страх от разкъсвания и от разкази за ужасни раждания. И съвсем малко им трябва да се навият за операция когато лекарят намекне. На второ място, разбира се, са лекарите. Те трябва да бъдат стимулирани да водят нормално раждане, с минимални намеси и тук вече играе роля здравното министерство. В момента на лекаря му в пъти по-удобно да направи операция за 40 минути или да хакне окситоцина и раждането да приключи бързо. Особено лекар, с който родилката има уговорка, абсурд да стои да я чака 10 часа, както повече имат и частен кабинет. Може би подобни раждания с уговорка трябва да отпаднат защото са нож с две остриета. Но докато народа не проумее всичко това, няма как да настъпи промяна.

Е аз познавам много жени, които казват че са искали естествено, но не се е получило точно при тях. Значи те ако откажат лекарска намеса ей така какво се случва/би могло да се случи? Колко жени ще са толкова смели да кажат на лекаря, че не му вярват и че ще правят каквото си пожелаят? Тогава си има опция за раждане вкъщи с дула. Незаконно, но щом една жена е 100% убедена че всичко ще е наред, защо не.
Аз лично съм имала късмет при раждането. Не се поддадох на приказките за секцио заради възрастта, но ако ми дадат друг довод - да кажа не, хич не ме интересува? Няма как да се случи. Познавам тялото си? Ами не, нямах си и най-малката представа на какво съм способна. Все съм си мислила, че не нося на болка. Но раждането няма нищо общо с неща, които познава човек и му се случват, че да знае кое е нормално и кое не. Според мен няма как без доверие между лекар и пациент.

Напълно подкрепям, че трябва да си търсим правата, но първо трябва да си ги знаем...
Ще дам за пример себе си - първа бременност на 26 години, живея в малък град, където информацията е тема табу, а лекарите в болницата ни дали за улеснението им, или за кяр от клинични пътеки предпочитат секциото и насочват/убеждават младите податливи майки към него. Когато лекарят с недомлъвки обяснява, единствена алтернатива за намиране на отговори за мен беше интернет и най-вече този форум, за което съм ви благодарна.

Елица, благодаря за изчерпателния ви отговор, но все още имам въпроси. Ще дам малко повече информация за моя случай. Избрала съм частна болница(Селена в Пловдив), в която работи и лекарят, който следи бременността ми(по ЗК). Исках той да бъде част от екипа, понеже той а абсолютно "за" естественото раждане и ме подкрепя. Разбрах, че за избор на екип се плаща допълнително, което няма да мога да направя. В този случай как става предварителният отказ от окситоцин?

На мен точно за това ми харесва Белгия. Друг е въпросът,че в България 6 години ходене по лекарите не даде никакъв резултат. В Белгия се получи от първия път. Тук не те питат искаш ли секцио , най-важното е да родиш нормално и чакат до последно . Ако вече не можеш например , защото бебето не се е обърнало чак тогава вече секцио. Тоест само, когато е наложително. Нямаш право да казваш аз искам секцио. За нормалното раждане са тук.

Тук секциото е във високи проценти, защото 2/3 е по желание, а не по медицински причини.

Не съм съгласна с това. Множеството от жените, родили със секцио са имали мераци за нормално раждане, но са си излъгани и притиснати от лекари за планово секцио с абсурдни причини или в процеса на дирижирано раждане са докарани до спешно секцио. И наистина вярват, че при тях друга опция не е имало и всъщност са си били за секцио, защото лекарят така е казал. А колко жени има, които боготворят лекарите си, наблъскали ги с окситоцин, легнали на магарето, докато паднат тоновете на бебето и смятат, че лекарят е спасил децата им, вместо, че неговите действия са довели до това положение.
Персефона, за съжаление каквото и да откажеш на момента може да бъде, а може и да не бъде уважено в зависимост от лекаря, на когото ще попаднеш. В Селена мисля, че е доста скъпо да допуснат придружител с теб, така че можеш да си направиш план за раждане, да си го носиш в болницата и да се надяваш да го уважат. Би ти помогнало доста да изкараш първата фаза от раждането вкъщи, защото колкото по-кратък престой имаш в родилна залата, толкова по-малко време имат медицинските лица да те пришпорват. Обмисли варианта да потърсиш дула в Пловдив, която да бъде с теб вкъщи, за да не отидеш твърде рано в болницата. Цената е около 200лв някъде, ако ти е финансово възможно може да ти бъде много полезна такава помощ за първата фаза.
Тук виждам две дули за Пловдив: https://www.bgduli.com/content/dulite-na-abd. Свържи се с някоя от тях, ако желаеш, и виж дали ще си паснете. Стискам палци всичко да мине така, както очакваш!

Високият процент секцио се дължи както на секциото по желание, така и на такова, препоръчано от лекар със съмнителни предпоставки, обикновено за улеснение на самия лекар. Така че и двата случая ги има. Има си жени, които изначално не искат естествено раждане. Има и такива, които уж са склонни към нормално, но много се страхуват и им трябва много малко убеждаване от лекаря за да се съгласят на секцио. И оттам - ето ти половината раждания са оперативни.

Проблемът е много комплексен и няма как да има едно единствено решение. Трябва да се работи на много фронтове за да има промяна. Честно казано, не мисля че би могла да се получи при нас.

Един от проблемите е, че се ражда задължително с лекар, докато в много държави се ражда с акушерка, а лекарят идва при нужда. А реално един лекар си има достатъчно много работа и не му се чака цял ден някоя жена да роди. И реално дори и изборът на екип е нож с две остриета, защото когато лекарят дойде специално за теб, той съвсем няма търпението да стои цял ден. От една страна родилките избират екип за да са по-спокойни, а от друга - се обричат на тотално дирижирано раждане. Но без екип е много рисковано, защото не знаеш дали ще ти обърнат внимание. Така че определено жените сме много объркани и не знаем кое би било най-подходящото. Аз съм раждала два пъти нормално и въпреки това, ако трябва да дам съвет на някоя бременна къде да роди, с избор на екип или без, доста бих се затруднила какво да й кажа. Просто е много трудно да намериш място, където хем да подкрепят естественото(недирижирано) раждане, хем да има адекватни медицински грижи за бебето и същевременно да не те ползват като касичка с космически цени. Така че няма прост отговор на тези въпроси. Темата е много обширна.

Здравейте,
малко съм притеснена и не мога да прочета цялата тема, затова дано не се повтарям.

Какво става при съмнение за изтичане на води? Трябва ли веднага да се ходи на преглед, ако количеството е незначително?

Предишното ми раждане започна с изтичане на води, но макар да течаха бавно - пак усещах, че изтича някакво количество. Сега обаче ситуацията е по-сложна.
Преди седмица ходих на спешен преглед и установиха, че имам 2.5см разкритие и според док трябва да родя съвсем скоро (каза ми 10 дни макс). След този преглед продължавам постоянно да получавам леко болезнени бракстън хигс контракции и все се панирам дали почва раждането или не. Отделно отвреме навреме си усещам бельото влажно и не мога да преценя дали са текли води. Първите дни игнорирах, но сега се чудя дали не трябва да се провери как са водите?

Благодаря предварително!

На мен от доста време ми изтичат по мъничко, и на мен бельото ми е постоянно влажно. Акушерка ми е казвала, че не е проблем изтичането по малко. Възобновявали се като пиеш повечко вода. Вече ако изтекат по-голямо количество е друго нещо. Или ако имат някакъв притеснителен цвят. Разбира се не пречи да те погледнат за всеки случай. Аз си поисках ултразвук миналата седмица и казаха че си имам достатъчно води, макар че постоянно ми поизтичат.

Чета ви коментарите с голям интерес и цялата тази ситуация в България ми е много странна и ми е мъчно ....
Аз живея в Германия и родих в Германия.
Ами тук няма нищо такова ..Следиш се през цялата бременност при АГ и един месец преди термин се записваш в болницата в която искаш да родиш,показват ти  залите,преглеждат те, представяш си картона, след това седмица преди термин пак преглед в болницата и ти казват когато настъпи момента елате.
При започване на  раждане взимаш си чантичката  и те приемат,поемате акушерка и тя следи цялото раждане, когато настъпи момента идва лекар и това е.
Няма избор на лекари...няма опция  за секцио...освен ако не е крайно наложително.Нищо на никой не се плаща, всичко минава през здравна каса.
Полага ти се и дула, която е в помощ и през цялата бременност, може да дойде и с теб на раждането, но ще е голям късмет точно в него момент да е свободна, защото те са си акушерки и дават дежурства в болниците.Но след това те правят посещения вкъщи и следят бебето и помагат със съвети за грижи за бебенцето...къпане кърмене ...каквото е необходимо. Това също е по здравна каса.
Просто цялата система е коренно различна и това няма как да се случи в БГ за съжаление.
Аз бях 39 когато раждах и с инвитро, но абсолютно никой не ми е предлагал да ме реже.