Страх ме е да раждам

Прочети тези теми и всякакъв страх ще ти мине

https://www.bg-mamma.com/index.php?topic=122253

https://www.bg-mamma.com/?topic=381074

Всички жени ги е страх, ама щом се навиват на второ, трето и т.н. не е толкова страшно явно . Аз съм с много нисък праг на болката, но ми се стори съвсем търпимо. Не знам къде ще раждаш и ще имаш ли възможност за епидурална упойка, това също е опция.

Абсолютно нормално е.Аз при второто раждане -планово секцио,щях да припадна от притеснение (а нямаше начин да родя нормално).Ама си казах,че това бебе все някак трябва да излезе,че съм в ръцете на най-добрият лекар и всичко ще е наред (ама тъй свалих кръвното на операционната,че ми дадоха кислород и някакво лекарство).Всичко мина като по учебник и даже мисля за още едно такова преживяване (тоя път ако може без страх).
Довери се на лекарят си и всичко ще е наред (а има и упойка , която не е срамно да си поискаш).

Ами и мен ме беше страх затова избрах секцио. Легнах, заспах, като се събудих вече всичко беше минало😄

И мен ме беше страх, затова си взех мъжа с мен.

На колко години си?

И мен ме беше страх. Моето решение на проблема беше да не мисля за него. Просто го игнорирах като нещо предстоящо.
Хубавото е, че там всичко ми мина като в сън. Все едно не се случваше на мен.
Спокойно, ще мине

Мен не ме беше чак толкова страх(пълно отсъствие на страх няма никога!) и това ми помогна да родя по-леко.  Преобладаваше смелостта в мен. Настройката е много важна. Чети теми и какво са преживяли други жени (ако това те успокоява, а ако не-в никакъв случай! :Д) и се опитай да отидеш смела да раждаш. Смелостта също е усилие и избор понякога. Не е условие, защото милиони жени раждат със страх, но може да ти помогне да знаеш, че избереш ли куража, може и да мине всичко по-леко.  Действително няма от какво да те е страх. Каквото и да се случи в днешно време, медицината е напреднала и ще помогне. Важно е да си подготвена и да знаеш как да дишаш, какви пози може да заемеш (аз раждах във вана, на 4 крака, на родилен стол, топка и тн общо взето всички познати пози ги минах за 7те часа раждане...). Помогнаха ми и издаването на звуци (звучи смешно, но намалява болката) и като цяло цялата ми подготовка за раждането. Единствената поза, в която не напъвах, е класическата, при която най-много боли. Информирай се и избери болница, която подкрепя тези практики. Аз раждах в държавна болница в Германия и не беше проблем това. Мисля, че в София ,,зебрите" са в този стил.

Основното обаче е настройката наред с подготовката, това отнема от страха. Моето раждане беше дори предизвикано и без упойка по мой избор. Мъжът ми ме подкрепяще, което като бременна не исках, но после размислих, и това също ми помогна.

Помисли с какво можеш да допринесеш днес за по-леко раждане и го направи. Това усилие ще увеличи усещането ти за сигурност, а останалото-както дойде, минава и заминава.

А, и още нещо. Движи се много по време на бременността, прави упражнения, разхождай се. Това на мен също ми помогна. Раждането е маратон и изисква издържливост и сила. В последните седмицо преди раждането се разхождахме по 3 до 8 км на ден с мъжа ми, което не е за всеки, но всеки може да си прецени според собствените сили колко е адекватно да се движи. Зависи и от спортната форма преди бременността. Каквото можеш, направи го сега, и самочувствието ти, че ще се справиш, ще се увеличи! Всеки труд се възнаграждава.

Колко е висок пулсът и консултирали ли сте се с кардиолог? Питам, защото аз през цялата втора бременност имах пристъпи на тахикардия и 2 дни преди раждането ме приеха по спешност заради пулс над 200. Моят съвет е да не мислите за болката - наистина не е нещо, с което женското тяло да не може да се справи и най-често след няколко часа ще сте забравила и болка, и всички други притеснения. Но обърнете внимание на пулса, защото понякога е индикатор за сериозни проблеми

Явно си още в началото.
И мен ме беше страх през първите месеци.
Но после в 8,9 месец ,когато не можех да се наведа ,за да си вържа обувките,не можех да спя ни по гръб,ни на една стране,потях се като прасе в жегите и краката ми бяха подути,имах зверски киселини,вече ми беше все едно какво ще ме правят.Нямах търпение бебето да се роди.
Влязох в болницата без никакъв страх.

Не го мисли от сега и не се паникьосвай. Има много месеци до тогава.
Междувременно ще се посъветваш с личната си лекарка и гинеколог, какви начини са подходящи за теб, за да се намали или избегне болката.
Високият пулс го проследи, ако трябва, иди на кардиолог. Грижи се за себе си!
Но при всяко положение сега не си вгорчавай хубавите месеци, когато ти и бебето сте най-близки, отколкото изобщо някога ще бъдете. Наслади се на бременността.

Може би да седнеш да прочетеш една книга за бременност и раждане, да разбереш процесите и кое след кое следва? Въображението е по-страшно от всяка истина.
Иначе е нормално да се притесняваш, с всички е така, болката не е страшна и да, винаги има риск при раждане, но затова сме в болница и около лекари. Най - лошото е паниката, а паниката се "лекува" като имаш някакви познания какво да очакваш и как да реагираш. На мен това ми помогна

Секцио. Книжки и нагласи няма да помогнат. Седем часа раждане и куражи...

И мен малко ме е страх, но затова четох много и търсих добър екип, на който да мога да се доверя.