Аутистичен спектър - обединена тема

Ами аз затова съм объркана. Аз немога да го нарека регрес в речта защото моето дете никога не е говорело. Но сочеше с пръст, после почна да сочи с моята ръка, после почна да пищи като иска нещо.  Сега с терапията комуникацията поне е на ниво желание за такава, което аз определям като голям прогрес. Иначе речта е на ниво 2- 2.6 години(ниво 3 го водят тука езиковите ни терапевти).А Аспергер децата обикновенно нямат проблем с говора въобще/или не е така?/.

искам да питам според теб може ли всичките аутистични черти които едно дете проявява да са само в следствие на СИД /която при нас е потвърдена/..нещо не ми се вързва обаче това, че примерно той не иска да гледа в очите хората и че загубва говор, мимиките си, и привидно всички чувства, ако наоколо има човек който той не познава.

Аз всъщност днес исках да ви питам как си учите децата да реагират на похвали примерно. Като е направил нещо добре - примерно наредил пъзел и му кажеш - БРАВО. МНОГО ДОБРЕ и детето да се зарадва и да го покаже. Незнам дали това може да се възпита

Мойто дете донякъде реагира на похвали. Когато му кажем "браво" с голямо задоволство повтаря действието, но не винаги. Не си спомням някой да го е учил на това. Но може примерно да се научи, че след похвалата, се очаква да го направи пак.  Иначе някой път сам си пляска и си казва "браво".

Изчела съм камара неща и вече не помня кое от къде и кой ми го е препоръчал. И за този конкретен чек лист не си спомням   

Не, не всички черти са следствие от СИД. СИД може да има при още един куп състояние, при които ги няма точно тези поведенчески характеристики, които изброяваш. Макар че примерно при хиперкинетичния синдром също може да няма добър очен контакт, но дотук.
Знам че за всеки родител е важно да има яснота по въпроса каква точно е диагнозата на детето му, не винаги това е възможно. Самите специалисти, изработващи различните класификатори - МКБ, DSM..., правят уговорки, че все още този тип нарушения на развитието не са достатъчно изяснени като същност, затова съвременните класификации са до голяма степен условни. За сметка на това най-голям ефект имат поведенческите терапии, които отчитат външните прояви и ги трансформират, а ако са подпомогнати от подходяща диета, хелиране или каквото и да е там, ефектът става още по-голям.
Затова съвета ми,който се базира на години работа с деца с нарушения на развитието (голяма част от които - с ГРР), е да не се търси толкова точната диагноза, а да се работи върху конкретните прояви. Деси, на теб бих ти препоръчала да се запознаеш с една книга за програма ABA (приложен поведенчески анализ), към която съм давала линк.
Как ви доказаха СИД?

Открих в коя тема съм публикувала чек-листа:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=167936.msg3286613#msg3286613

ами първоначално всичко беше само като съмнение за сензорни проблеми и бяха изброени - като се почне от устата/вкусовите/ и тактилните и нарушения във вестибуларния апарат и проприоцептивни (има ли таква дума на БГ - proprioceptive) - възприемането му на нещата около него къде се намират в пространството. Към всичкото това добавиха закъсняването в горова и неразвитите финна и обща моторика. Но всичко беше само "съмнение за" После когато започнаха да работят с него му правиха standardized testing в процеса на работа за почти всичко - като се почне от отговор на сензорната стимулация, позиция на тялото, възприемането на тялото(той не си осъзнава частите на тялото - за това незнам дали съм писала), координация, баланс, движение на очите и т.н. И един ден просто ми го казаха, че вече са сигурни - Тука го наричат Sensory Integration Disorder. Засега му бръшваме устата постоянно /не с голям успех, защото не дава да му вкарам в устата нищо друго освен четката за зъби, а и с нея има претенции къде мога и къде немога да търкам/, и ОТ работи върху другите проблеми /върху вестибуларния апарат и финната и обща моторика, тактилните му усещания... /, ходим и на езиково-говорен терапевт, който го учи да говори. Ако не се повлиявал достатъчно бързо, казаха, че ще го бръшват и по тялото, но засега се надяват да не го правят/доколкото останах с впечатление - не било от най приятните неща/

А езиково-говорният терапевт по коя програма работи?
Ако не е тайна - къде е това "тук"?

Това, което аз си мисля за сензорно интегративното функциониране е, че то е базисно и критично за развитие на останалите умения на детето. Всички сме сензорни по един или друг начин. Просто имаме адаптивни стратегии, които децата все още нямат. Когато обаче има проблем в преработката на информация тези стратегии се научават целенасочено ( а не естествено). Представям си едно бебе . След девет месеца тъмнина, то се ражда. Изведнъж се озовава в един свят със светлина и звуци, движения и докосване, мирис и вкус. Страшно много сензорни стимули. Цялата тази информация е съществена и стимулираща бебебто, но в същото време то трябва да се научи да не е свръхнатоварено с целия този сензорен вход. Първото предизвикателство за бебето е да се впише в сензорната панорама, докато регулира своя отговор и остане спокойно. Постепенно то намира неща, върху които да фокусира своя интерес и в същото време ги използва за да се успокои - лицето на мама, гласът на тати, допира на мекото одеало. Малко по малко детето се учи да балансира в различните усещания със способността да остане спокойно. Точно тези две способности са базисни за изграждане на адекватно емоционално, социално и интелектуално развитие. Без това, ние не можем да учим, не можем да развиваме взаимоотношения с другите, и не можем да сме адекватни в този силно стимулиращ свят.
И така, мисля си че, ако още тук на това ниво се появи проблем, то и всички останали критични за развитието способности ще бъдат силно засегнати.
За спирането на развитието на определени умения за общуване или техния регрес - опитвам се да се поставя на мястото на такова дете. Ако аз съм достатъчно много пъти неразбрана в дадена комуникативна ситуация...не знам, сигурно ще се отдръпна и затворя за нея.

Не съм питала по каква програма работят. Не ми е идвало на ума, че може да има различни програми. Ще питам и ще ти напиша. А тук е Южна Африка. Общо взето това което правят е стоят на масичка, терапевтката много говори и си отговаря сама вместо сина ми, а когато той реши да каже нещо или повтори отговора го "награждава". Той комуникира с нея с жестове или картите. Не я гледа в очите никога и и се налага като примерно го кара да каже дума правилно или звук да му държи брадичката с ръка, да му маха пред лицето или да издърпа играчката която той гледа пред очите си за да я погледне и не му я дава докато той не направи каквото тя иска /радко с успех/ Или примерно като учат за храненето - правят закуска - вадят заедно мляко, захар, масло и т.н. от хладилник, тя пита за всяко нещо кое какво е, после си отговаря сама..после почват "Да готвят" - тя на себе си, той на него си. И тя го моли - подай ми еди какво си, ако той е научил думата и подаде правилното нещо тя го "награждава", ако не просто му показва кое е и продължават...понякога когато знае,че може да каже думата го "тормози" - държи примерно бонбон или играчка която той иска и не му я дава докато не го накара да я каже. Общо взето като коня дето му дават захарчетата  после маха чинийките където са "Готвили" и слага картите пред него - по 2 карти и го кара да и посочи примерно захарта, като е посочил правилно ги маха, дава други 2 и пак пита за дума и т.н. Общо взето това е единствения начин да разбере колко думи знае какво значат. Понякога той казва думичките спонтанно и тя му дава нещо като бонбони. Но у дома думите се появяват и той ги ползва - ние имаме едни листи на които попълваме разпознава ли думата на картинка, посочва ли картинката като му кажеш думата, разпознава ли думата без картинка, разпознава ли звука който думата издава /примерно патката казва па-па-па/, произнася ли па-па-па  и т.н. като в зависимост какво учим в момента това се мени.
Това са само няколко от нещата които правят, не знам дали ти дава някаква идея за "програма"

Darra, благодаря ти. Много е хубаво това което написа 

Desi, всички тези упражнения ми се струват съвсем естествени и родителите инстинктивно ги знаят и ги правят с децата си. Или поне опитват. Аз най-редовно. Но изобщо не мога да привлека вниманието на детето ми, камо ли да го задържа - дори като му говоря не ми чува гласа, а ако зет ми каже нещо и той реагира. Може би е важно не много познат човек да се занимава с детето - родителските опити са безуспешни поне в случаите с проблемни деца. Непрекъснато се опитвам да науча детето си да ползва нещатата по предназначение. Но като отворя примерно кутията с пластелин и почна да правя фигурки дори не ме поглежда, а си игра е с кутийките - затваря ги и ги отваря. Изобщо не вижда фигурката, взема я от ръцете ми я набутва в кутията. С кутиите се  играе. Пластелина най-много да накъса и да почне да го слага по кутиите. Опитвам се като прави така да накъсвам различните цветове пластелин и да му показвам кой цвят при кой отива така че да не се омешат цветове, и заедно да слагаме различните парченца в съответния цвят кутийка. Но безуспешно - не поглежда и не проявява интерес - иска да си прави квото си е наумил, а аз никога не знам какво точно е.  Като отворя кутията с пъзела пак така - играе си с кутията. Ако я взема и почна да му показвам как да строи с пъзела той почва да пищи и да истерясва, разхвърля всички парченца на пъзела и се тръшка на земята, защото си иска кутията и свободата да прави каквото си иска. Изобщо не се поддава на обучение. Остава ми надеждата с друг човек да работи по-различно, въпреки че и в яслата съм го виждала как реагира на даскалките - те си говорят, той си заминава все едно не говорят на него. Или пък най-нагло им казва чао и си заминава нанякъде като оставя даскалката сама да прибира разхвърляните играчки след него. А жената се е опитала примерно да го накара заедно да ги съберат. Направо.....  невменям

NikiFin , това което описваш звучи така:
"Опитвам се да накарам 3 годишния си син да научи таблицата за умножение, а той не иска да я учи"

Естествено, че на тази възраст, няма да се заитригува да прави фигурки от пластелин. Нито ще успее да ги подрежда по цветове в кутийките. Напълни му кития с капачки, макари, парчета плат, различни пластмасови и гумени топки, картички  и т.н. и му дай да я разглежда. Покажи му как да слага топче в платмасова кутийка и да дрънка с него. направи му каша, която може да оцветиш с различни цветове боя за храна и му дай да я маже по масата с ръце. Боядисвай му стъпалата, за да види, че като стъпва и прави цветни отпечатъци по пода.
За пъзела първо ти си направи пъзел, който е само от 2 части, После от 3.Използвай негова снимка - нещо което му е познато. Повече от 3 части ако има пъзела ще е нещо с което  той неможе да се справи и естествено, че няма да играе с него.

разводняваме темата  За тези неща можеш да пишеш в темата която си пуснала, а не тук.

А за това с кого детето работи по-добре - за всяко дете е различно. Моето дете работи по-добре с нас, отколкото с терапевтите, защото с нас говори, с тях Не. И не са толкова естествени нещата които логопедите и терапевтите правят.
Ето ти примерно правиш грешка с това какво се опитваш да го научиш. А специалиста може да прецени за какво детето ти е готово да направи и да го занимава с това. Те винаги започват да се занимават първо с това, което детето е усвоило вече. и Прибавят към това по-мъничко нови неща. В твоя случай - сина ти обича да играе с тенджери - те биха прибавили към това да го научат да удря с черпака по капака. Това най образно казано. Докато майката в най-добрия случай ще се насочи към това да го научи да прибира тенджерата в шкафа.
Специалистите не  се ядосват, когато детето не реагира на обучението. Те продължават да го правят ако трябва месеци наред без да "истерясват". Докато детето отреагира.
Ще трябва да налучкаш какво си е наумил - да погледнеш света от неговия ъгъл, за да разбереш какво да правиш с него. Освен това се започва от общата моторика за да се стигне до фината - т.е. бягането и скачането е нещо което се усвоява преди да усвои умението да играе с пластелина.

Днес имах време (докато малкия спеше) да порисувам с Наталия. Тя помни какво са правили с логопедката (не е идвала 2 месеца) и като извадих жълтата боя искаше да рисуваме слънца, с черната - лястовица, за синята каза някаква непозната за мен дума (тя известно време говори много неясно думите, после - по-добре, а и аз вече я разбирам). Само че с нея рисуват с пръсти, а при мен си хвана четката. С пръсти само цапаше ръцете, а не листа.
Другата новост, която ме радва е, че умее да насочва мишката на компютъра към обект. Е, прави го само в една програма"Азбука", която пише със срички, върху които се клика (диктор ги изговаря), появява се картинка и като кликнеш, издава звук. аз я побългарих, защото беше руска, вкарах снимки на семейството, на певици... Сега ако брат й липсва, мога да я сложа пред компютъра и да си работим така. Мисля, че в известна степен му подражава, защото преди не посягаше към мишката, въпреки че я учех, а сега прави като него (той е доста по-напред от нея, оцветява си, търси си разни неща, не мога да го изместя от компютъра)

За тези деца, за които компютъра е интересен, мога да препоръчам това http://www.bbc.co.uk/cbeebies/teletubbies/ , има и с други филмови герои, които са ни непознати.

Браво Ljuboznatelna , много се радвам за вас, че напредвате лека полека. Сестра ми само ми вика да не се отчайвам и да си говоря, нищо че уж Давид не дава вида да слуша и чува. И един ден щял да ме изненада с неща, които е научил от мен без да съм знаела. Дано е права, въпреки, че за сега няма подобни приятни изненади. Ама синът ти не е ли малък да играе с компютър? Нямам предвид, че е вредно, а това, че се справя с мишката на тази възраст е много хубаво. Нямам наблюдения за други деца и си мислех, че 2 годишни още не ги могат тези неща.

Desi , да дам пластелин на Давид не е моя примуца. Видяла съм че в яслата ги занимават така. И понеже забелязах, че другите деца дори и да не правят нищо поне гледат и проявяват интерес, а той само пречи и взема фигурките на тези, които вече си ги правят сами и затова исках да му помогна да разбере какво правят децата и да почне да го използва по предназначение. Пъзелите също са за 2 годишни и са съставени именно от по 2 или 3 части. Пак в яслата редят такива, дори по-сложни - аз съм взела възможно най-простите от магазина. Не мисля, че го карам да прави непосилни неща, при положение, че връстниците му вече се справят с тях. А аз ще си го третирам като нормално дете преди да го диагностицират - всъщност имам ли друг избор  .

Zara , спомям си, правила съм теста навремето и сега пак му го правех. Според него Давид не дава знаци да има отклонения в развитието. Всъщност не мога баш да разбера, защото понякога отговаря адекватно на ключовите тестови въпроси (с другите изобщо не съм го тествала), а понякога не - примерно не винаги сочи предметът, за който го питам и предполагам че знае кой е, защото много е повтарян, а си ми бърбори и обяснява съвсем други неща. Но друг път показва точно това, което трябва да покаже. Със съдовете - бърка в тях с лъжицата, яде на ужким с нея, но не мога да кажа, че го прави когато му кажа, а по-скоро когато си пожелае сам - не обича да му казват какво да прави, но това предполагам е харакер при него. Предпочита да води, а не да го водят.

Тестувах се за Гери - от 9 въпроса имам 8 с Да и 1Не

И какъв извод си правиш от цялата работа? Че детето ти е нормално или че тестът не работи