Здравейте. Бих желал да знам, какви са възможностите в България и в частност град Пловдив за диагностика и подпомагане на възрастни от така наречения горен край на аутистичния спектър или по-общо на хора с аутистични черти. Доколкото ми е известно в България все още не се поставя официално диагноза аутизъм на възрастни, поради липса на преведени и адаптирани инструменти за диагностика. От лична комуникация с д-р Барокова разбрах също, че в България е практика да се поставят погрешни диагнози на възрастни аутисти като например шизофрения. Въпреки, че имам резервации по отношение на аутизма като диагноза смятам, че е по-добре да се говори публично по темата, отколкото да се мълчи, защото проблемите на хората са реални.
Аутистичният спектър е доста широк и обхваща както хора, които не са способни да водят самостоятелен живот (profound autism), така и хора със семейство и кариера. Но това, че човек е в горната част на спектъра, не означава в общия случай че животът му е лек – рискът от самоубийство е висок при тази група.
За груба оценка на аутистични черти във възрастен съм попълвал английската версия на въпросника (Autism-Spectrum Quotient), който д-р Барокова и нейния екип адаптират. Получих оценка сочеща аутизъм. Бил съм и при психиатър – той отказа да ми постави диагноза, с мотива че има значително по-тежки случаи, но въпреки това спомена че попадам в най-горната част на спектъра.
За мен самият основен проблем е самотата. Аз съм на 40 години. Нямам близки приятели, а тези които мога да определя като приятели са значително по-възрастни от мен хора, на които понякога върша услуга срещу заплащане. Никога не съм имал романтична връзка с момиче/жена и това понякога ме депресира. Тук мога да вметна, че при самотните мъже рискът от самоубийство е няколко пъти по-висок от този при самотните жените. Имам хоби свързано с ходене по планините, което практикувам вече девета година. Когато смятам за уместно се заговарям с непознати туристи, но въпреки общите интереси не успявам да създам трайни познанства и не рядко в хижите стоя сам на маса. Нито огледалото нито кантарът показват, че съм чудовище. Пробвах няколко приложения за запознанства (Tinder, OKCupid и Bumble), но въпреки старанието ми да се представя добре на тях и месеци наред преглеждане на профили, не успях да създам трайно познанство с никого. Осъзнах, че в тях си губя времето, че те ми се отразяват зле, и че тази форма на запознанство поради множество причини не води до създаване на реални човешки взаимоотношения за повечето хора. Пробвах и Фейсбук, но в него също не видях средство за създаване на реални човешки взаимоотношения, а време губеща платформа за прахосване на вниманието, пълна с посредствено съдържание и повърхностни взаимоотношения, която ми се отразяваше зле.
Според мен нито антидепресантите, нито скъпо струваща психотерапия могат да заместят естествения човешки контакт или да потиснат неговата липса. За осъществяване на последния са нужни социални умения и интуиция, които при аутистите по разбираеми причини в една или друга степен куцат. Въпреки това за мен, и вероятно и за други хора, представлява интерес това, кои психолози и психотерапевти имат добро разбиране на аутизма и могат действително да бъдат полезни на възрастни аутисти.
Да, бил съм на консултация при две психотерапевтки, но те не ми дадоха ясна представа, с какво могат да ми бъдат полезни. От финансова гледна точка психотерапията е лукс за мен, който не мога да си позволя, така че необосновани разходи в тази насока не желая да правя. Предпочитам да харча парите си за разходки сред природата, където в общия случай усещам че съм на място, отколкото за изкуствени финансово мотивирани взаимоотношения със случаен психотерапевт. Тук мога да добавя, че съм чел „шедьоври“ на някои психотерапевти от моя град, в които те напълно игнорират възможността клиентът им да е различен по природа, и вместо това търсят причината сред тези „чудовища“ родителите.
Виж целия пост
Аутистичният спектър е доста широк и обхваща както хора, които не са способни да водят самостоятелен живот (profound autism), така и хора със семейство и кариера. Но това, че човек е в горната част на спектъра, не означава в общия случай че животът му е лек – рискът от самоубийство е висок при тази група.
За груба оценка на аутистични черти във възрастен съм попълвал английската версия на въпросника (Autism-Spectrum Quotient), който д-р Барокова и нейния екип адаптират. Получих оценка сочеща аутизъм. Бил съм и при психиатър – той отказа да ми постави диагноза, с мотива че има значително по-тежки случаи, но въпреки това спомена че попадам в най-горната част на спектъра.
За мен самият основен проблем е самотата. Аз съм на 40 години. Нямам близки приятели, а тези които мога да определя като приятели са значително по-възрастни от мен хора, на които понякога върша услуга срещу заплащане. Никога не съм имал романтична връзка с момиче/жена и това понякога ме депресира. Тук мога да вметна, че при самотните мъже рискът от самоубийство е няколко пъти по-висок от този при самотните жените. Имам хоби свързано с ходене по планините, което практикувам вече девета година. Когато смятам за уместно се заговарям с непознати туристи, но въпреки общите интереси не успявам да създам трайни познанства и не рядко в хижите стоя сам на маса. Нито огледалото нито кантарът показват, че съм чудовище. Пробвах няколко приложения за запознанства (Tinder, OKCupid и Bumble), но въпреки старанието ми да се представя добре на тях и месеци наред преглеждане на профили, не успях да създам трайно познанство с никого. Осъзнах, че в тях си губя времето, че те ми се отразяват зле, и че тази форма на запознанство поради множество причини не води до създаване на реални човешки взаимоотношения за повечето хора. Пробвах и Фейсбук, но в него също не видях средство за създаване на реални човешки взаимоотношения, а време губеща платформа за прахосване на вниманието, пълна с посредствено съдържание и повърхностни взаимоотношения, която ми се отразяваше зле.
Според мен нито антидепресантите, нито скъпо струваща психотерапия могат да заместят естествения човешки контакт или да потиснат неговата липса. За осъществяване на последния са нужни социални умения и интуиция, които при аутистите по разбираеми причини в една или друга степен куцат. Въпреки това за мен, и вероятно и за други хора, представлява интерес това, кои психолози и психотерапевти имат добро разбиране на аутизма и могат действително да бъдат полезни на възрастни аутисти.
Да, бил съм на консултация при две психотерапевтки, но те не ми дадоха ясна представа, с какво могат да ми бъдат полезни. От финансова гледна точка психотерапията е лукс за мен, който не мога да си позволя, така че необосновани разходи в тази насока не желая да правя. Предпочитам да харча парите си за разходки сред природата, където в общия случай усещам че съм на място, отколкото за изкуствени финансово мотивирани взаимоотношения със случаен психотерапевт. Тук мога да добавя, че съм чел „шедьоври“ на някои психотерапевти от моя град, в които те напълно игнорират възможността клиентът им да е различен по природа, и вместо това търсят причината сред тези „чудовища“ родителите.
