Аутизъм (ASD) при възрастен

Самотата и липсата на връзка с обществото не ми се отразява добре, но не виждам смислено за мен решение на тези проблеми...

Поради липсата на жив контакт с хората напоследък, се регистрирах в два български сайта за запознанства (Сериозни запознанства и Дами Канят) с идеята да си намеря приятелка, но останах меко казано разочарован от тях. Постарах се да представя себе си добре по достоверен начин със снимки от интересни места. Изпратих съобщения (отне ми цял следобед да напиша едно от писмата) и харесвания до няколко човека, с които предположих че може да се разбираме и да имаме нещо общо, но в резултат на това нито една жена не погледна профила ми в Сериозни запознанства, сякаш моят живот не струва нищо, а в Дами Канят единствено мошеници проявиха интерес към мен. При по-внимателен преглед на съдържанието в тези сайтове попаднах на фалшиви и изоставени профили... Явно не е добра идея да се участва в сайтове/приложения за запознанства, които не извършват проверка на самоличността.

Наскоро попаднах на две изследвания за самотата и дългосрочната прогноза при аутистичните хора. Според първото изследване, аутистите са четири пъти по-самотни от останалите. Във второто изследване се посочва, че аутистите с нормален интелект които живеят в собствен дом са малцинство и че при възрастните аутисти дългосрочните романтични взаимоотношения са рядкост.

Не разбирам, какво значи човек да работи върху себе си. Очаквате възрастен аутист да се подложи на поведенческа, емоционална или мисловна дресировка, за да се „нормализира“, като при това си плаща за такъв цирк? Ако е така, това за мен е напълно противна и не уважаваща липса на разбиране.

При положение, че в България не се поставя диагноза аутизъм на възрастен, какво друго може да предложи един психиатър? Медикаменти с неясен механизъм на действие, съмнителна ефективност и един куп странични ефекти, които водят до зависимост?
В моя град има един психиатър, който работи с деца аутисти. Отзивите за него са, че той е за психиатър, и че раздава диагнози като топъл хляб, на всеки който си плаща... Навярно идеята му е да има повече абонати за неговия медицински център.

Случайно ми попадна научната дейност на Д-р Карен Паркър, специалист на тема аутизъм в Уни Станфорд, ако представлява интерес. Има интересни данни за възможни терапии.
https://med.stanford.edu/profiles/karen-parker

Едно от най-големите клинични изследвания на интраназален окситоцин стига до извода, че той не е по-ефективен от плацебо.

Идеята за медикаментозно „лечение“ на аутизма при хора от горната част на аутистичния спектър за мен е противна, защото е форма на нетолерантност. Това е все едно някой да ми каже в прав текст, че аз съм дефектен, защото моето поведение не се вмества в неговото/нейното мисловно пространство и за това аз трябва да приемам „лекарства“, които да ме „излекуват“ от моята „болест“.

Експериментални лечения на състояния, за които науката няма ясна представа на какво се дължат, могат да причинят повече вреда отколкото полза. Един пример в това отношение е лечението на пациенти с Encephalitis lethargica с медикамента L-DOPA извършено от Д-р Oliver Sacks. Първоначално пациентите са получили изумителни подобрения в тяхното състояние от приема на L-DOPA и са били в еуфория, но не след дълго са започнали странични ефекти, които образно казано са ги забили в земята и това е наложило преустановяване на лечението... Историята е толкова странна, че е станала основа за холивудски филм (Awakenings). Филмът обаче се отклонява от реалността, която е описана детайлно в книгата на Д-р Sacks.

Атрактор, не знам дали ще е полезно или интересно за теб, но погледни този човек https://www.tiktok.com/@nz_narvaez, той е деагностициран на 40 год. с аутизъм и разказва много за проблемите, особеностите в начина на мислене, социалните контакти и др.аспекти, с които се сблъсква, в кои неща успява или неуспява да се адаптира, цитира изследвания и тн. Говори често за невродивергенцията в начина на фукциониране на мозъка, спрямо невронормативните и анализира следствията, които характеризират поведението на хората с аутизъм, които се оказват неразбираеми за хората без аутизъм и как това поражда обърквания при социалните контакти. Понеже е еквадорец, може да се включва опцията за превод на субтитрите и така става разбираемо и на други езици.

Регистрирах се в TikTok и пробвах да гледам видео материалите на Narváez. Те са на език, който не разбирам. Доколкото виждам опцията за включване на автоматичен превод липсва в web версията на TikTok - използвам настолен компютър (имам смартфон, но той е повреден и е почти негоден за ползване).

Тъй като темата не засяга само мен, предполагам че би представлявал интерес сайт за научни новини свързани с аутизма -  Spectrum (вече The Transmitter). Освен новини на него се публикуват мнения на експерти и коментари от обикновени хора.

Чел съм няколко книги за Аспергер синдром, макар и не в цялост, но вече не помня нищо от прочетеното... В една от тях (The Exact Mind - An Artist With Asperger Syndrome), чийто съавтор е известният британски експерт в областта на аутизма Саймън Барон-Коен, попаднах на пасаж, който в известна степен се отнася и за мен (превод DeepL):

---

Да, има единици хора, които живеят социално изолиран живот по техен избор и се чувстват добре, но те не са показателни за общия случай. Не случайно Световната здравна организация в края на миналата година е създала Комисия за социална връзка, чиято цел е да се занимава със самотата като неотложна заплаха за здравето. СЗО казва следното (превод DeepL):
Кратко видео (на английски език) дава представа за отражението на самотата върху човек: https://www.businessinsider.com/health-risks-loneliness-mind-bod … nsequences-2024-2

Сещам се за един самотник, който е живял дълги години в изолация сред природата - Теодор Джон Казински, известен като Юнабомбъра. Той не е бил аутист, но е имал проблем със социализацията от дете и не е имал приятелка. Бил е дете чудо и талантлив математик – професор по математика. Напуснал е преподавателската си работата в университета за да живее извън обществото, сред природата. Там в примитивни условия, без ток и течаща вода, той е създавал бомби, целящи да убиват и осакатяват хора, с идеята да създаде социално напрежение, което да породи разруха на съвременната цивилизация... С тях той е успял да убие трима души и е ранил други 23-ма, някои от които са останали осакатени от експлозиите. След неговото залавяне, той е бил диагностициран с параноидна шизофрения, но диагнозата се оспорва дори от някои психиатри (например Dr. Park Dietz). Оставил е философски трудове, които макар и смахнати като съдържание, показват логична аргументирана мисъл (чел съм някои от тях, но не съм съгласен с тях). Пробвал е два пъти да се самоубие – вторият път е бил успешен.

Здравейте, темата ми стана интересна, тъй като аз имам детенце с Аутизъм и искам да се включа. За мен лично през всичко , което съм изчела и сме преминали съм много скептична за всички оценки и диагнози, които се поставят в България и не само. Виждам едно повърхностно отношение и раздаване на диагнозата Аутизъм твърде често при децата без да има нужда от нея. Само искам да кажа, че много други състояния се слагат в Аутистичния спектър, за които причината е съвсем различна.
Не всички интроверти са Аутисти и обратното. За пример мога дадам синът ми , който никога не е странял от хората и е изключително впечатлително и любопитно дете. Интересува се от света и хората. Да, има странности в поведението и начина на общуване , което кара децата да го отбягват, защото не го разбират. Но това по никакъв начин не го прави нещо “сбъркан”, сбъркан е света, в който живеем. Това, че все още масата от хора живеят и разсъждават в рамки и калъпи не прави различните “ болни” . Това, че не може да намерите среда, не означава, че сте Аутист. Много хора са като вас в света, изключително много.
Това, че  човек е по-чувствителен, по- самовглъбяващ се не трябва да бъде причина за поставяне на Диагноза .
Ако мога да дам някакъв съвет, това е при възможност да си вземете домашен любимец куче- Лабрадор, Голдън Ритривър например. Такава любов има в тези същества, че са малко думите, за да го опиша.
Другото, което може да правите е да работите в посока - самоосъзнаване. Не ви трябват психиатри . Разбиранията в Медицината за съжаление са много консервативни и вървят години назад от откритията в науката.