Самота и тревожност

Здравей, според мен прекалено много си се вкопчила в проблема, много го мислиш. Работиш ли нещо в момента? Ако на работа нямаш контакти може оттам да имаш такива мисли. Пробвай йога или медитация, пилатес, разходки сред природата би било страхотно ако има наблизо парк.

Консултация и терапия с психолог. Най-смислената инвестиция, която можеш да направиш за себе си.

Не мисля, че психолог е решение. Ще се депресира още повече. Нито психолог нито психиатър. Трябва да се разсейва с нещо или да се занимава за да не се депресира допълнително.

Много ми се иска да те прегърна; физически не мога, но поне знай, че има такъв човек там някъде. Била съм в твоята ситуация, познавам я.
Първи въпрос - в чужбина ли си? Докато не отговориш, приемам че не - предложенията ми ще са горе-долу еднакви, но според мястото ще са различно осъществими.

Та - първото нещо, което трябва да направиш - излез от къщи. Излизай на разходка, ако ще и безцелно, поне 3х седмично! За мен беше много трудно - "ама как сама, ама скучно ми е сама, глупаво е, какво да правя навън... Вкъщи ми е удобничко и си имам всичко...." и прочие саботиращи мисли. Тегли им чертата и излизай! Какво има навън - слънце и здраве! От собствен опит го казвам - лошите мисли навън намаляват. Може да не изчезнат напълно, но намаляват.

Друго - намери си компания. В чужбина са популярни, срещат се и в Бг т.нар "езикови кафета" - групи хора, обикновено чужденци, които се събират регулярно в някое кафене, за да си говорят (може да бъде просто среща или среща с цел упражняване на даден език - английски, немски и др.). Понякога такива групи се организират и в местните библиотеки/читалища. Това е крайно неангажиращо, но! - социално събитие. Отивай! Ще се срещнеш с хора, ще побъбриш, ще изпиеш един чай... Мислите и настройката се сменят, повярвай ми.

Трето - някакъв спорт, който винаги си искала да опиташ и още не си. Дали каране на кънки/плуване/колело, ти си знаеш. Започни го, лека полека, без зор. Да ти доставя удоволствие. Да усещаш малките стъпчици и да ти е кеф от всеки дребен напредък. Да не ти пука от "стара съм за това" (например), а да има "@си, направих го, колко яко!"

За тревожността - мента-глог-валериана/пасифлора. Особено в Бг е пълно с такива комбинации по аптеките. Помагат, също от опит

Но най- вече - излез от къщи!!

И в крайна сметка имай и друга гледна точка - аз лично имах нужда да остана сама. Трудно ми е, да, чувствана съм се като теб, не съм го искала осъзнато. Но поглеждайки назад, този период беше целебен за мен. Останах сама. Сблъсках се със страшно много неща. Сама. Оцелях. Знам къде са ми границите. Знам какво мога, какво искам, как се справям - абсолютно сама. В резултат си намерих повече достойнство, самочуствие, само-доверие. Знам къде съм и върху какво искам да работя, и това нямаше да стане по друг начин. Така че и този период си има ползите, но все пак не го оставяй да те потопи в черното езеро

Подкрепям! Най-добре така.

Ще се депресира допълнително като зададе на някого, на когото това му е работата, същите въпроси, които в момента задава на непознати лаици ?
Силно се съмнявам. Психиатър и психолог са две корено различни неща. Психологът е човек, който работи с теб, за да откриеш отговорите, които са първопричината на състоянието, в което си. Да ти помогне да излезеш осъзнато от това състояние, в което не се чувстваш ок.
Да, и сам можеш да се справиш вероятно, но доста по-бавно и с доста по-дълбоки травми.

Нека тя/той си прецени най-добре.

Да, няма да е лошо да поговориш със специалист за тази тревожност.

Иначе, ти какво правиш, за да срещнеш мъж? Това да полагаш старание за външният си вид, не е достатъчно. Излизаш ли на срещи, създаваш ли ситуации, в които някой да те покани на среща? В град, в който не познаваш никой, предполагам ап-овете за запознанства са добър вариант.

Нали пита за съвет дамата? Дала съм моя и съм се аргументирала.

Вадила съм се сама от доста дълбоки дупки, но най-доброто решение е работа с психолог. Особено когато говорим за изразена психосоматичнотост и физически прояви на психичното състояние. Не е нужно да минаваме сами през нещата, за които можем да имаме адекватна помощ.

Предивид предишни оплаквания, които си споделяла в темите, моят съвет е първо да изследваш хормоните на щитовидната жлеза, инсулин, витамин Б12 и Д.
Отклоненията в тях водят до подобни симптоми и за съжаление няма да минат само със забавления и психолог.

Аз предлагам да се заинтересуваш от доброволческите каузи в града. Там, според мен, социализацията ще потръгне.
Червен кръст, приют за животни,  каквото то допадне... Често се организират разни кампании, събират се различни хора, общуват покрай събитието.

Смени си работата щом ти е скучна средата, не всичко е пари. Като те тегли към приключения намери си такава работа свързана с пътувания, нещо на круиз кораб по далечни земи. Или чети романи, гледай филми, ескейпизъм един вид. Може и темата с вицовете да прочетеш, забавна е. И иди на лекар, ако не знаеш при кой иди при личния, ще те упъти. Ичаче светът е пълен със стари и скучни хора, дори преобладават пред младите и интересните и все е зле.

Така, дотук всичко е нормално. Нормално е човек да се чувства самотен в нов град, сред нови хора. Добре.
Въпросът ми обаче е ти откъде дойде в този непознат град? Едва ли си паднала от небето. Там, където си живяла преди, нима не си имала приятели и близки? Ако си имала – какво става с тях? Не поддържаш ли връзка? Днес има купища възможности да се общува пълноценно с хора, които дори живеят на различни континенти.
Ако не си имала... Значи проблемът не е в новия град и новите хора.
Не разбрах на каква възраст си, но ако си млада жена, курсовете по танци не са най-подходящото място за търсене на мъже. По-добре се насочи към фитнес или някакъв спорт (е, не художествена гимнастика, естествено ).

Пробвай се в някое приложение за срещи.
Аз също си създадох съвсем нова среда от август насам. Живея на ново място, работя на ново място. Не общувам почти с никого от старата ми среда.
Вече се сприятелих с колежките, клюкарим, смеем се, усещам подкрепа.
Утре съм канена на женско парти, пак с нови приятелки.
Включих се и в една група за псохологическа взаимопомощ, въпреки че там не съм много редовна, заради смените на работа.
Може би е до човек...
И мен ме нападат черни мисли понякога, примерно вчера и снощи ме порази настинка и си викам как съм сама и прочие...