За излизането навън може да помогне и да си вземеш кученце и да се разхождате, хем няма и вкъщи да си сама. Но това само ако наистина ще се грижиш за негов следващите да кажем 10-тина години. Има групи във фейсбук, където се организират походи, там също може да срещнеш интересни хора ако те влече нещо такова. Помисли си какво харесваш - дали спорт, дали някакво хоби и виж дали покрай това няма да си намериш твоите хора.
Виж целия пост
Самота и тревожност
- Публикувана: 7 март 2024, 16:28 ч.
- Последно мнение: 11 март 2024, 16:17 ч.
# 15
7 март 2024, 23:22 ч.
# 16
8 март 2024, 00:02 ч.
Преместването от малък град, където всичко е семейно, близко ориентирано, не се съобразявате с трафик и т.н., преместването в голям град в България или в чужбина, се усеща болезнено. В големия град се намира по-лесно работа, има университети, лекари по всичко, летище и други удобства, но хората са по-анонимни и създават впечатлението, че нямат време един за друг. Това е синдромът на големия град - милиони хора, а човек е сам.
Аз също се учудвам, че понякога се чувствам така. И също ми минават тревожни мисли, че ако нещо ми се случи...
Сигурно си младичка и много по-лесно ще намериш среда, отколкото, ако повечето ти връстници, колеги са семейни, работещи, всеки с проблемите си (възрастни родители, деца в училище, тренировки, напред-назад).
Съветват те да излизаш по-често навън, да караш кънки, за школа по танци, да попътуваш, но именно за такива неща човек търси компания и си дава сметка колко е трудно и колко е сам. Иначе за вяли разговори и плямпотене, както и ти споделяш, може да се намерят някакви познати, но докато се разделите и вече сте се забравили. Много добре те разбирам, но ще се променят нещата. Още си нова в големия град. Да беше отишла от голям в малък, веднага да са те налазили разни хора, на които ще си им интересна.
Виж целия пост
Аз също се учудвам, че понякога се чувствам така. И също ми минават тревожни мисли, че ако нещо ми се случи...
Сигурно си младичка и много по-лесно ще намериш среда, отколкото, ако повечето ти връстници, колеги са семейни, работещи, всеки с проблемите си (възрастни родители, деца в училище, тренировки, напред-назад).
Съветват те да излизаш по-често навън, да караш кънки, за школа по танци, да попътуваш, но именно за такива неща човек търси компания и си дава сметка колко е трудно и колко е сам. Иначе за вяли разговори и плямпотене, както и ти споделяш, може да се намерят някакви познати, но докато се разделите и вече сте се забравили. Много добре те разбирам, но ще се променят нещата. Още си нова в големия град. Да беше отишла от голям в малък, веднага да са те налазили разни хора, на които ще си им интересна.
# 17
8 март 2024, 09:35 ч.
Подкрепям идеята за изследвания.
Не знам къде живееш, самостоятелно жилище? А да пробваш да се преместиш срещу по-малък наем в споделено, със съквартирантка? Може това да раздвижи социализацията.
С танците не е потръгнало, но може би да са били класически, а в латино дали няма да е различно?
Виж туристически групи в този град. По екскурзии хората много бързо се сближават.
Виж целия пост
Предивид предишни оплаквания, които си споделяла в темите, моят съвет е първо да изследваш хормоните на щитовидната жлеза, инсулин, витамин Б12 и Д.
Отклоненията в тях водят до подобни симптоми и за съжаление няма да минат само със забавления и психолог.
Отклоненията в тях водят до подобни симптоми и за съжаление няма да минат само със забавления и психолог.
Не знам къде живееш, самостоятелно жилище? А да пробваш да се преместиш срещу по-малък наем в споделено, със съквартирантка? Може това да раздвижи социализацията.
С танците не е потръгнало, но може би да са били класически, а в латино дали няма да е различно?
Виж туристически групи в този град. По екскурзии хората много бързо се сближават.
# 18
11 март 2024, 16:17 ч.
Аз много обичам фразата "fake it till you make it", колкото и некомфортно да изглежда опитвай се да инсценираш щастие доколкото е възможно. Отначало е изключително трудно, чувстваш се като един лъжец, малко инфлуенсърска работа, но след известно време (не се впрягай, че не става веднага, на мен ми отне месеци) фалшивата усмивка се замества от една много по-искрена и чиста такава, без да осъзнаваш защо точно. По-лесно е на думи във всеки случай, но се опитай да мислиш малко по-позитивно. Предлагам да започнеш с малки стъпки, в началото на всеки ден започни като записваш едно нещо, за което си благодарна и го остави на видно за теб място. Когато се почувстваш зле чети всичко, което си написала. По този начин хем започваш деня с една добра мисъл, хем когато започваш отново да пропадаш можеш да се върнеш към тези моменти.
Виж целия пост
Препоръчани теми