Момичета, имали ли сте невъзможна или несподелена любов. Разкажете.
Аз започвам първа..
Моята е от преди 14 години. Бях ученичка, и познайте в кого влюбена до уши - учителят по физика. (За радост на майка ми, щото най-тежката фаза на пуберта ми бяха въздишки по въпросния даскъл, а няма да ви казвам как залягах над уроците ).
Разбира се, обясних му се ведъж, чрез писмо в любов, на което той много деликатно отговори, че много ме харесвал, но тъй като аз съм ученичка, той учител.. нищо не можело да стане.. Аз и не исках да става, беше ми достатъчно да го виждам всеки ден в училище... Той организираше дискотеки в даскалото (бяхме 10 кл. тогава) и всеки път ме изпращаше до вкъщи, спомням си влажни погледи и как спира да ми бере люляк... как сядахме в някое кафене и си говорехме и как преди да замине (учех в руско у-ще и учителите ги командироваха за 3 години) ме заведе на ресторант и ми обеща, че след три години ще се върне (не се върна гадинката, как му се бях наточила тогава, нали поотраснах.. ).. Много сладък момент от живота ми беше... хем обичах много (15 г.) по-възрастен мъж, хем се чувствах обичана от него. Благодарна съм му, че не прекрачи границата - единствената физическа блозост, която си позволи беше, всеки пат след като ме изпратеше, казвайки ми довиждане да вземе ръката ми с двете си ръце и последно като се сбогувахме - да ме прегърне.. Честно казано, много пъти ми се е искало да го намеря, доста пъти съм пътувала до Русия и при добро желание мога да издиря телефон или адрес.. но винаги съм се спирала.. толкова хубав и светъл спомен остави този човек у мен.. че ме е страх да не го разваля с евентуална среща...
хайде, стана дълго
Вие сте!