Здравейте,
През последните дни не ми оставаше време за писане, тъй като ме налегнаха неочаквано служебни грижи, а и Гери се разболя, от понеделник не е на градина и времето ми за свободни занимания стана съвсем ограничено. Но не пропускам да чета написаното, а от Хриси с пъзелите съм направо възхитена. Според мен може да се направи предаване по телевизията или нещо подобно – за възможностите и способностите на децата със синдром на Даун. Преди няколко дни ми се обади логопедката, която работеше с Гери преди да тръгне на градина с чудесно предложение към нас, мамите и татковците от нашата тема във форума, за участие в обучителен семинар за двигателното развитие на децата със синдром на Даун от 0 до 3 годинки, който ще се проведе през февруари – март догодина. Допълнително ще напиша подробности, както и ще дам телефона на Еми за контакт и въпроси. Мога да поговоря с нея за телевизионно предаване с Хриси, тъй като тя без друго ще работи с доста медии по нейния проект, ако, разбира се, Мария няма нещо против.
Специално искам да поздравя и Мама ани за тръгването на Васи на градина! Представям си колко е щастлива сред децата!
При Гери има и добри, и лоши новини. Започвам с лошата новина, че на очния лекар й определиха плюс 5 диоптъра /далекогледство/ и на двете очи и вече си имаме очила. Още не ми е много ясно как Гери ще свикне да ги носи, засега й ги слагам за по малко и бързам да я залисам с някакво занимание – книжка или играчка, за да забрави за тях и да не ги сваля. Другата лоша новина е, че я нападна някакъв вирус с много секрети от нослето и вече трети ден се борим с него, засега без антибиотик, но без особен успех. Апетитът й съвсем се развали и регресирахме към най-разглезените си начини на хранене, надявам се, че е само временно. Добрата новина е, че напредваме с думичките – яке /аке/, обувки /буки/, тип /чипс/ и др. и все по-често изречения с „дай” –вчера например каза „дай оде” /дай грозде/. Друга добра новина е, че сме пораснали през лятото и сега сме 86 см, за съжаление обаче сме все така елегантни на тегло – 10,5 кг. Добра новина е и че се договорих в градината да започне с Гери да се занимава специалния педагог и логопед, с когото работи градината.
Иска ми се да споделя, че никак не ми допаднаха съветите на Анет от лекцията за интеграцията, която беше цитирала Грийн Дрийм. Особено не ми се хареса предложението за гривничката, тъй като според моите разбирания етикетирането в каквато и да е форма / а в случая в пряка/ и интеграцията са несъвместими. Неприложими според мен в условията на нашата правна система са и съветите за завещанието и волеизявленията какво искаме да се случва с детето ни когато нас няма да ни има. Смятам, че има доста по-интелигентни начини да се погрижим за това децата ни да живеят добре и след смъртта ни. Колкото до останалото – строгия режим и разписанието, с това също според мен не трябва да се прекалява, все пак искаме да отгледаме справящи се хора, а не дресирани. Пишете и вие как възприемате всичко това.
И накрая, пожелавам в новата тема да ни се случват все хубави неща и да имаме още много поводи да споделяме успехите на децата си.
Сърдечни поздрави на всички родители и много целувки на децата!
Виж целия пост
През последните дни не ми оставаше време за писане, тъй като ме налегнаха неочаквано служебни грижи, а и Гери се разболя, от понеделник не е на градина и времето ми за свободни занимания стана съвсем ограничено. Но не пропускам да чета написаното, а от Хриси с пъзелите съм направо възхитена. Според мен може да се направи предаване по телевизията или нещо подобно – за възможностите и способностите на децата със синдром на Даун. Преди няколко дни ми се обади логопедката, която работеше с Гери преди да тръгне на градина с чудесно предложение към нас, мамите и татковците от нашата тема във форума, за участие в обучителен семинар за двигателното развитие на децата със синдром на Даун от 0 до 3 годинки, който ще се проведе през февруари – март догодина. Допълнително ще напиша подробности, както и ще дам телефона на Еми за контакт и въпроси. Мога да поговоря с нея за телевизионно предаване с Хриси, тъй като тя без друго ще работи с доста медии по нейния проект, ако, разбира се, Мария няма нещо против.
Специално искам да поздравя и Мама ани за тръгването на Васи на градина! Представям си колко е щастлива сред децата!
При Гери има и добри, и лоши новини. Започвам с лошата новина, че на очния лекар й определиха плюс 5 диоптъра /далекогледство/ и на двете очи и вече си имаме очила. Още не ми е много ясно как Гери ще свикне да ги носи, засега й ги слагам за по малко и бързам да я залисам с някакво занимание – книжка или играчка, за да забрави за тях и да не ги сваля. Другата лоша новина е, че я нападна някакъв вирус с много секрети от нослето и вече трети ден се борим с него, засега без антибиотик, но без особен успех. Апетитът й съвсем се развали и регресирахме към най-разглезените си начини на хранене, надявам се, че е само временно. Добрата новина е, че напредваме с думичките – яке /аке/, обувки /буки/, тип /чипс/ и др. и все по-често изречения с „дай” –вчера например каза „дай оде” /дай грозде/. Друга добра новина е, че сме пораснали през лятото и сега сме 86 см, за съжаление обаче сме все така елегантни на тегло – 10,5 кг. Добра новина е и че се договорих в градината да започне с Гери да се занимава специалния педагог и логопед, с когото работи градината.
Иска ми се да споделя, че никак не ми допаднаха съветите на Анет от лекцията за интеграцията, която беше цитирала Грийн Дрийм. Особено не ми се хареса предложението за гривничката, тъй като според моите разбирания етикетирането в каквато и да е форма / а в случая в пряка/ и интеграцията са несъвместими. Неприложими според мен в условията на нашата правна система са и съветите за завещанието и волеизявленията какво искаме да се случва с детето ни когато нас няма да ни има. Смятам, че има доста по-интелигентни начини да се погрижим за това децата ни да живеят добре и след смъртта ни. Колкото до останалото – строгия режим и разписанието, с това също според мен не трябва да се прекалява, все пак искаме да отгледаме справящи се хора, а не дресирани. Пишете и вие как възприемате всичко това.
И накрая, пожелавам в новата тема да ни се случват все хубави неща и да имаме още много поводи да споделяме успехите на децата си.
Сърдечни поздрави на всички родители и много целувки на децата!
Маги веднага свикна с очилата, дано и на Гери да спрат да й правят впечатление. Ние купихме такива, които са с извити зад ушите рамки и въпреки това й се смъкват, защото нослето й е много малко. Д-р Топов каза, че ако не иска да ги носи ще й капне атропин и нямало да вижда без очила, така че сама щяла да иска да е с тях. Вярвам, че високия диоптър с израстването й значително ще намалее 
Лично на мен д-р Топов ми допадна и съм доволна. На 10.10. сме на контролен преглед при него.
Само се моля да не боледува толкова често като до сега.
Не мога да се похваля с кой-знае какви постижения на детето освен, че ме показва на снимка при въпрос "Къде е мама", като не само ме показва, но и ме целува на снимката 
. На два пъти ми се обади по мобилния телефон от апарата на дядо си, но това не е новост, това го правеше и на 10 месеца. Другото постижение е, че вече яде и хубаво дъвче пържоли и салата от боб без да са нарязани на дребно предварително.Но това го прави на плажа, дали ще го прави в къщи не знам... 
.В неделя с него сме на детски рожден ден, ако всичко е ОК ще имам повече за разказване.