Е, вече наистина започнах да се притеснявам...

Хи хи...ама и вие сте били голям цирк с това ядене!
Знаеш ли, и мойта от време на време има такива периоди с яденето- нищо ама нищо не ще дявол да го вземе! Колко съм се притеснявала и аз...Сега е различно, странно бих казала... Значи например днес обожава домати и иска и иска и иска и се скъса да яде домати , а на другият ден като и дам и дума не може да стане- директно отказва все едно че и давам някаква помия да яде и все едно че никога през живота си не е виждала домат. И това не само с доматите, ами със всяко едно нещо. Един ден може цял ден да иска да яде това, а на другия ден е като ни лук яла ни лук мирисала...Много странно наистина. И така аз не мога да кажа кои са любимите храни на дъщеря ми...Един ден се беше скъсала да яде варено жито   Аз си сварих за диетата ми, а тя го омаха       А на другия ден като и дадох-познай-хич не щя и да го погледне...
И тъй, странни са тия малчугани, не мож ги разбра...Търпение му е майката...
За аутизма не се притеснявай, чувала съм че е по разпространено при момченцата. Аз бих си купила тази книга, ей така от любопитство.
А ти къде живееш?

Разбирам те чудесно но да ти кажа и аз не се тревожи. И не и се нервирай на малката че ъъкала. Да ти кажа моето момченце казваше думички когато беше на 2  годинки. Сега е на 2,5 и прави кратки изречения. Но по мое мнение би трябвало да е по напред с материала.  Аз преди много се ядосвах и дразнех , но не за неща че той не ги прави още, а на въпросите на околните. Ама той не се ли обръща още...ама не седи ли вече...ама не пълзи ли още. И така нататък. Ей това ме вбесяваше. Сега вече свикнах че децата са постоянно сравнявани с други деца и не ми пука вообще. При нас на дневен ред в момента е ...ама не ходи ли още на гърне...
А за говора в неговия картон където се следи развитието изрично е написано че е дете от двуезично семеиство. Това се знае на всякъде че такива деца по късно проговарят. Съвсем нормално си е. Въпроса е да се отприщят един път. И не и се ядсовай на малката.Та тя няма още 2 годинки. ще видиш като стане на две как сте почне да ги ръси една след друга изведнъж.. В крайна сметка има ли значение кой, кога и колко може. Важното е да са ни живи и здрави дечицата.

Момичета, благодаря ви много за утехата, сега съм по спокойна наистина...до следващият път, когато някоя мама започне да хвали детето си колко е способно...      
Това на шега, разбира се.
Благодаря ви много че ви има и че винаги сте способни да утешите човек. Наистина незнам какво бих правила без това клубче...
На нас наблюдателката и учителката на Оливия ни препоръчаха да я заведем при специален лекар, за да и провери ушите- опасяват се да не би да има увреден слух...
Аз пък си мисля, че си слуша много добре, ама все пак не дай си Боже...Та сега ще резервираме час за тази детска клиника...а там се чакаааааа....
Още веднъж- благодаря ви за утехата.
А като минат изследванията, ще ви споделя пак какво са казали докторите.

Така е. Важното е да са ни живи и здрави. И аз все това се опитвам да си повтарям.
Аз също като теб адски се дразня от въпросите на околните...ей направо някои хора ми лазят по нервите вече...И знаеш ли какво, най много се вбесявам, когато някой започне да си хвали детето колко умно и колко способно било и като вече почнат да преувеличават и да се вживяват и да си мислят вече че едва ли не са родили гениичета, ех значи направо ми иде да се издрайфам някъде...Ох прости ми за тона, ядосах се пак      
Така е, трябва да им дадем шанса да се развиват с тяхните си темпове.

Ох мале позната история. На моята съседка детенцето е 2 месеца по малко от моя Марк. То не беше ден да мине и ми се казваше ...ами Анна-Лена е по малка ама може вече да седи, по малка е ама може вече да пълзи. Накрая едвам издаржах да ти кажа. Никога не съм следила другите деца колко и какво могат, просто съм се наслаждавала на моето и радвала на чуждите. Да ама някои хора разбират по друг начин нещата. Ами че хвали и ти твоята принцеса какво ти пречи.
Надявам се че ако имам някога второ дете ще съм над тези неща които много дразнят понякога.
А за логопед преди две и половина годинки е рано. Тук никой не праща на логопед на такава малка вазраст.
Дръж фронта и се радвай на малката.  

Здравей!

И аз да те успокоя по повод на неговоренето на малката Оливия   Имам приятелка, омъжена за англичанин. Те като вас - мама говори на български на Кристина, а тати - на английски. Резултатът е, че Кристина проговори към 2 и половина години и сега говори само на английски и дума на български не обелва, но разбира всичко, защото отговаря съвсем адекватно на въпросите, зададени и на български, но отговорите и са на английски. И вашето детенце ще проговори, не се притеснявай. Нормално е за децата от смесени бракове. Успех и търпение  

За мен забавянето идва от двуезичието. На моята дъщеря в началото и говорех на английски докъм 6-8 месец. На 8 мес. каза мами и се напъваше и за други думички. Като се поразрових и разбрах, че трябва да и се говори и на 2-та езика, обърнах на български и тя МЛЪКНА. Постигнахме успех само със звуците, които издават животните и броенето до 10! Направо не беше за вярване - не можеше да каже нищо друго, но броеше и то на двата езика. Мамо не ми каза повече до 18-я месец. Чак след това започна да казва направо цели фрази на английски - see you later например. От около 2 месеца я уча и на двата езика като и казвам - мама казва така, а дади казва еди как си. Обяснявам и, че мама говори на български и я учи и на двата езика и, че за мама е много важно да научи и български. Показа недвусмислено, че разбира - като я научих как се казва кашлям на 2-та езика я помолих да покаже на баща си как кашля/говорех на български/. Тя се обърна към него и като се прокашля каза I'm coughing. Като я питам как прави патето - казва па-па, ако я питам на английски казва куак куак. И други такива. Опредерено казва повече думи на английски, учи думи освен от мен и от разговорите ми с баща и, от ТВ-то. Умре за детските филмчета. Българските думи казва с лек акцент.
Мисля, че не е въпрос на предпочитание на езика, а по-скоро на повече знаене. Естествено, че като знае повече един език, ще говори повече на него. А знае повече английски точно защото слуша разговори на него, в които не се употребява само 2-ро и 3-то л. ед. число . Освен това може и да е инстинкт за оцеляване - да говорят на езика, който преобладаващо се говори в обкръжението, знам ли. Понякога просто се шашкам от упоритостта и да научи нещо, което е важно как да кажа ........за програмата и .
Трудно им е на душичките да научат 2 езика наведнъж, при това без да знаят друг за основа. Все пак двата езика имат различна логика и структура, дори различно поставяне на гласа за произнасяне.
За мое утешение си мисля, че в крайна сметка за нея е едно богатство да знае и майчиния си език, а и по-лесно после научавали 3-ти език. Ставали едни малки лингвисти .
Поздрави от нас и успех на всички малки лингвисти .
pg220899, аз я уча като четем книжки - повтарям и на двата езика, ако е нещо което се движи или издава звук, съответно се правя на артистка , пея песни и на двата езика, като ходим на разходка и показвам различни неща и казвам думите - дърво, цвете, птица... , в къщи - посочвам предметите и ги назовавам, като гледам все да и е интересно и да е като игра, а не мъчение.

По повод темата за кюфтенцата, за които ти писа по-горе - тази вечер дъщеря ми изяде един брой краставица (малка; прилича на английските краставици, обаче е джудже) и 6 (ШЕСТ!!!!!) шведски кюфтета!!! За нея това е просто невероятно огромна порция. След като приключи ми заяви "а сега ще си хапна малко пуканки, а после и малко фъстъци". В момента си проси мляко от баща си. Нямам думи!
По въпроса за проговарянето. Моето лично мнение е, че трябва да сме винаги на щрек (е, признавам си; не зная как се пише тази дума - има ли т, няма ли - забравила съм !) и да забелязваме проблемите навреме, за да можем да ги предотвратим. По-добре да е напразна тревога, отколкото закъсняло действие. Затова, заведи Оливия на лекар за да и проверят слуха и тогава се тревожи. Според мен място за тревога няма, обаче аз на твое място бих предприела нещо, за собствено успокоение.

На моя приятелка детето проговори след 3 годинки. И двамата родители са българи. така, че ето ти още един пример за успокоение

Няма страшно, дали говори или не няма нищо общо с развитиети на детето. Просто ще почне с цели изречения. И аз не сьм говорила много, помня че в деня в който станах на 3 годинки заявих на всеослушание . "Най-сетне сьм  голям човек"- всички се удивиха и много се смяха. Явно не сьм искала да се излагам да говоря по бебешки и сьм чакала да се науча да говоря смислени неща.
Така ще е и с дьщеря ти.

на същото мнение съм. Сигурна съм, 4е като запо4не да говори ще ахнеш и на двета езика едновремено. Дъщеря ми проговори също сравнително късно след 2 годинки, при нея също беше проблем ,4е в градината и говореха на иврит, а вкъщи на български. Споко, не се притеснявай !